Prediger 3 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Неизменният порядък в живота

1 Идва час за всичко, има време, отредено за всяко нещо под небето: 2 време за раждане и време за умиране, време за садене и време за изкореняване на насаденото, 3 време за убиване и време за изцеление, време за събаряне и време за градене, 4 време за ридание и време за смях, време за тъга и време за ликуване, 5 време за разхвърляне на камъни и време за събирането им, време за прегръдки и време да ги отбягваш, 6 време за търсене и време за загубване, време за пазене и време за пилеене, 7 време за раздиране и време за зашиване, време за мълчание и време за говорене, 8 време за любов и време за омраза, време за война и време за мир. 9 Каква полза за работещия от онова, над което той се труди? 10 Съзрях онази грижа, която Бог даде на хората да се терзаят с нея. 11 Той е устроил всичко да бъде прекрасно в своето време. Той вложи вечността в сърцето на човека, макар и човек да не вниква отначало докрай в онова, което Бог извършва. 12 Аз узнах, че за хората няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си. 13 И ако някой яде и пие, и вкусва блага от всеки свой труд – това е дар от Бога. 14 Разбрах, че всичко, което Бог твори, пребъдва вечно. Към това не може да се прибави нищо, нито да се отнеме от него. А Бог е направил така – да благоговеят пред Него. 15 Каквото е сега, то отдавна съществува, което ще бъде, то вече е било, и ще потърси Бог това, което е изчезнало.

Еднаква участ за всички – праведни и нечестиви, хора и животни

16 Съзрях под слънцето: място за правосъдие, а там – нечестие; място за справедливост, а там – неправда. 17 Помислих си още: Бог ще съди праведния и нечестивия – идва времето за всяко нещо и за всяко дело. 18 Размислях за хората: нека Бог ги подложи на изпитание – да разберат, че те сами по себе си са като животни. 19 Защото участта на хората и участта на животните е еднаква: както едните, така и другите умират, диханието е еднакво у всичките и човек не превъзхожда животното, защото всичко е суета. 20 И всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръстта и всичко ще се върне в пръстта. 21 Кой знае дали духът на човека възлиза нагоре, дали диханието на животното слиза надолу в земята? 22 Тогава проумях, че за човека няма нищо по-добро, освен да се весели заради делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го върне после да види онова, което ще бъде след него?