1.Mose 21 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Раждането на Исаак

1 А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея. 2 Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време. 3 Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра. 4 На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал. 5 Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак. 6 А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“ 7 И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: ‘Сарра ще кърми деца’? Защото родих син в старините му.“ 8 Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак.

Агар и нейният син Измаил

9 Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива*. 10 Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина ѝ. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“ 11 Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил. 12 Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак. 13 Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“ 14 Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ. След това ѝ даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия. 15 Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст. 16 След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела*, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас. 17 Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то. 18 Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“ 19 Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие. 20 Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък. 21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.

Авраам в спор с Авимелех

22 В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш. 23 А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“ 24 Авраам отговори: „Заклевам се.“ 25 Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби. 26 Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал – чувам за това едва днес.“ 27 Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз. 28 Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък. 29 Авимелех запита Авраам: „За какво са тук тези седем женски агнета, които ти си отделил?“ 30 Авраам отговори: „Вземи от ръката ми тези седем женски агнета като знак на това, че аз съм изкопал този кладенец.“ 31 Затова Авраам нарече това място Вирсавия*, понеже там се заклеха и двамата. 32 След като сключиха съюз във Вирсавия, Авимелех заедно с военачалника си Фихол се завърна във филистимската земя. 33 Авраам насади във Вирсавия свещена дъбрава и призова там името на Господ, Вечния Бог*. 34 И живя Авраам във филистимската земя като странник дълго време.