1След това Давид попита: „Не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих проявил към него милост заради Йонатан.“2В Сауловия дом имаше един служител на име Сива. Повикаха го при Давид и царят го попита: „Ти ли си Сива?“ Той отговори: „Аз, твоят служител, съм този.“3Царят продължи: „Не остана ли още някой от Сауловия дом? Бих проявил към него Божия милост.“ Сива отговори: „Има още един Йонатанов син, който е куц.“4И царят го попита: „Къде е той?“ Сива отговори: „Ето той е в къщата на Махир, син на Амиел, в Лодевар.“5Тогава цар Давид изпрати пратеници, за да го вземат от къщата на Махир, Амиеловия син, от Лодевар.6И Мемфивостей, син на Йонатан, Саулов син, дойде при Давид, падна по лице и се поклони. Давид каза: „Мемфивостее!“ Той отговори: „Ето ме, аз съм твоят служител.“7Давид продължи: „Не бой се! Аз ще окажа милост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти върна всичките земи на дядо ти Саул, и ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза.“8А той му се поклони с думите: „Какво е твоят служител, та погледна милостно на такова мъртво куче като мене?“9Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му нареди: „Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на твоя господар.10Ти ще му обработваш земите – ти, твоите синове и твоите слуги, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана. А Мемфивостей, синът на господаря ти, винаги ще яде на моята трапеза.“ А Сива имаше петнадесет синове и двадесет слуги.11Сива отговори на царя: „Служителят ти ще изпълни всичко, което моят господар, царят, заповядва на своя служител.“ Мемфивостей ядеше на Давидовата трапеза като един от царските синове.12А Мемфивостей имаше малък син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха служители на Мемфивостей.13Така Мемфивостей живееше в Йерусалим, понеже винаги ядеше на царската трапеза. Той беше куц с двата си крака.
Segond 21
Respect d'une promesse par David
1David demanda: «Reste-t-il encore quelqu'un de la famille de Saül, pour que je lui fasse du bien à cause de Jonathan*?»2Il y avait un serviteur de la famille de Saül, un dénommé Tsiba, que l'on fit venir vers David. Le roi lui dit: «Es-tu Tsiba?» Il répondit: «Pour te servir!»3Le roi dit: «N'y a-t-il plus personne de la famille de Saül, pour que je fasse preuve envers lui de la bonté de Dieu?» Tsiba répondit au roi: «Il y a encore un fils de Jonathan; il est handicapé aux deux jambes.»4Le roi lui demanda: «Où est-il?» Et Tsiba répondit au roi: «Il est chez Makir, fils d'Ammiel, à Lodebar.»5Le roi David l'envoya chercher chez Makir, le fils d'Ammiel, à Lodebar.6Mephibosheth, fils de Jonathan et petit-fils de Saül, vint vers David, tomba le visage contre terre et se prosterna. David dit: «Mephibosheth!» Il répondit: «Me voici, je suis ton serviteur.»7David lui dit: «N'aie pas peur, car je veux te faire du bien à cause de ton père Jonathan. Je te rendrai toutes les terres de Saül, ton grand-père, et tu mangeras toujours à ma table.»8Mephibosheth se prosterna et dit: «Que suis-je, moi ton serviteur, pour que tu prêtes attention à un chien mort tel que moi?»9Le roi appela Tsiba, le serviteur de Saül, et lui dit: «Je donne au fils de ton maître tout ce qui appartenait à Saül et à toute sa famille.10Tu cultiveras les terres pour lui, avec tes fils et tes serviteurs, et tu feras les récoltes, afin que le fils de ton maître ait du pain, de quoi manger. En outre, Mephibosheth, le fils de ton maître, mangera constamment à ma table.» Or Tsiba avait 15 fils et 20 serviteurs.11Il dit au roi: «Ton serviteur fera tout ce que le roi mon seigneur ordonne à son serviteur.» Mephibosheth mangea donc à la table de David comme s'il était l'un des fils du roi.12Il avait un jeune fils du nom de Mica et tous ceux qui habitaient chez Tsiba étaient à son service.13Mephibosheth habitait à Jérusalem, car il mangeait constamment à la table du roi. Il était estropié des deux pieds.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.