1– След известно време умря амонският цар и вместо него се възцари синът му Анон.2Тогава Давид каза: „Ще окажа милост към Анон, син на Наас, заради доброто, което ми стори баща му.“ Затова Давид изпрати слугите си да утешат Анон заради баща му. И Давидовите слуги отидоха в страната на амонците.3Но амонските князе казаха на господаря си Анон: „Мислиш ли, че Давид от почит към твоя баща ти е изпратил утешители? Не е ли изпратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го огледат изцяло, а след това да го разрушат?“4Затова Анон хвана Давидовите слуги и на всеки от тях обръсна половината брада и отряза дрехите им наполовина до седалището, и ги пусна.5Когато съобщиха това на Давид, той изпрати вестители да ги посрещнат, понеже бяха силно посрамени. Царят заповяда да им кажат: „Останете в Йерихон, докато ви пораснат брадите, и след това се върнете.“6Когато амонците видяха, че станаха омразни на Давид, изпратиха да наемат двадесет хиляди пеши войни – сирийци от Бет-Рехов и от Сува, както и хиляда мъже от царя на Мааха и дванадесет хиляди мъже от Истов.7Когато Давид чу за това, изпрати Йоав с цяла войска воини.8Амонците се придвижиха и се разположиха за битка при градските порти, а сирийците от Сува и Рехов, от Истов и Мааха стояха отделно на полето.9Като видя, че неприятелската войска беше се разположила срещу него и отпред, и отзад, Йоав подбра воини измежду всички израилтяни и ги разгърна против сирийците.10А останалите воини той повери на брат си Авеса, за да ги разгърне срещу амонците.11След това Йоав нареди: „Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми окажеш помощ. Ако обаче амонците вземат връх над тебе, тогава аз ще ти окажа помощ.12Бъди храбър! Нека мъжествено да се сражаваме за нашия народ и за градовете на нашия Бог! Нека Господ извърши това, което Му е угодно.“13И така Йоав и воините, които бяха с него, встъпиха в битка със сирийците и те побягнаха от него.14А амонците, като видяха, че сирийците бягат, побягнаха от Авеса и влязоха в града. Затова Йоав се оттегли от амонците и дойде в Йерусалим.15Като видяха, че бяха победени от израилтяните, сирийците пак се събраха заедно.16И Адраазар изпрати пратеници, за да повика сирийците, които бяха оттатък реката*, и те отидоха в Елам. Предвождаше ги Адраазаровият военачалник Совак.17Когато съобщиха на Давид за това, той свика всички израилтяни, премина Йордан и отиде в Елам. Сирийците се подредиха в боен ред срещу Давид и влязоха в сражение с него.18Но сирийците побягнаха от израилтяните. Давид изтреби седемстотин сирийски колесници и четиридесет хиляди конници, порази и военачалника Совак, който и умря там.19Когато всички царе, подвластни на Адраазар, видяха, че са победени от израилтяните, сключиха мир с израилтяните и им се подчиниха. Така сирийците не посмяха повече да помагат на амонците.
Segond 21
Affront des Ammonites
1Après cela, le roi des Ammonites mourut et son fils Hanun devint roi à sa place.2David se dit: «Je vais montrer de la bonté envers Hanun, le fils de Nachash, tout comme son père en a montré envers moi.» Et il envoya ses serviteurs le consoler au sujet de son père. Lorsque les serviteurs de David arrivèrent dans le pays des Ammonites,3les chefs des Ammonites dirent à leur maître Hanun: «Penses-tu que ce soit pour honorer ton père que David t'envoie des consolateurs? N'est-ce pas pour faire une reconnaissance de la ville, pour l'explorer et la détruire, qu'il envoie ses serviteurs vers toi?»4Alors Hanun arrêta les serviteurs de David, leur fit raser la moitié de la barbe et fit couper leurs habits par le milieu jusqu'en haut des cuisses. Puis il les renvoya.5On en informa David et il envoya des messagers à leur rencontre, car ces hommes étaient couverts de honte. Le roi leur fit dire: «Restez à Jéricho jusqu'à ce que votre barbe ait repoussé et ne revenez qu'ensuite.»6Voyant qu'ils avaient provoqué le dégoût de David, les Ammonites firent engager 20'000 fantassins chez les Syriens de Beth-Rehob et chez ceux de Tsoba, 1000 hommes chez le roi de Maaca et 12'000 chez les habitants de Tob.7A cette nouvelle, David envoya contre eux Joab et toute l'armée, les hommes vaillants.8Les Ammonites sortirent de leurs villes et se rangèrent en ordre de bataille à l'entrée de la ville. Les Syriens de Tsoba et de Rehob ainsi que les hommes de Tob et de Maaca étaient à part dans la campagne.9Joab vit qu'il avait à combattre par-devant et par-derrière. Il choisit alors sur toute l'élite d'Israël un groupe qu'il plaça en face des Syriens.10Il plaça le reste du peuple sous le commandement de son frère Abishaï, pour qu'il s'oppose aux Ammonites.11Il lui dit: «Si les Syriens sont plus forts que moi, tu viendras à mon secours, et si les Ammonites sont plus forts que toi, je viendrai au tien.12Sois fort, montrons du courage pour notre peuple et pour les villes de notre Dieu, et que l'Eternel fasse ce qui lui semblera bon!»13Joab s'avança avec sa troupe pour attaquer les Syriens, et ceux-ci prirent la fuite devant lui.14Quand les Ammonites virent que les Syriens s'étaient enfuis, ils prirent eux aussi la fuite devant Abishaï et rentrèrent dans la ville. Joab s'éloigna des Ammonites et revint à Jérusalem.15Voyant qu'ils avaient été battus par Israël, les Syriens regroupèrent leurs forces.16Hadadézer envoya chercher les Syriens qui habitaient de l'autre côté de l'Euphrate. Ils arrivèrent à Hélam, avec à leur tête Shobac, le chef de l'armée d'Hadadézer.17On l'annonça à David, qui rassembla tout Israël, passa le Jourdain et vint à Hélam. Les Syriens se rangèrent en ordre de bataille face à David et combattirent contre lui,18mais ils prirent la fuite devant Israël. David tua parmi eux l'équipage de 700 chars et 40'000 cavaliers. Il frappa aussi Shobac, le chef de leur armée, qui mourut sur place.19Tous les rois soumis à Hadadézer, se voyant battus par Israël, firent la paix avec les Israélites et leur furent asservis. Quant aux Syriens, ils n'osèrent plus se porter au secours des Ammonites.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.