2.Samuel 22 | Съвременен български превод

Благодарствен псалом на Давид

1 Тогава Давид изрече към Господ следните песенни слова в деня, когато Господ го избави от всичките му врагове и от Саул:

2 „Господ е моя твърдина, моя крепост и мой избавител.

3 Моят Бог е моя скала – на Него аз се уповавам. Ти, мой щит, мое сигурно спасение, моя защита и мое прибежище, Ти, Спасителю мой, Ти ме избави от беди!

4 Ще призова достойния за възхвала Господ и така ще се избавя от враговете си.

5 Смъртоносни вълни ме обгърнаха и порой от злини ме уплашиха;

6 веригите на ада ме обвиха и примките на смъртта ме омотаха.

7 Но в терзанието си призовах Господ и викнах към своя Бог; от светилището Си Той чу моя глас и викът ми стигна до Него.

8 Потресе се, разтърси се земята, поклатиха се и се разлюляха основите на небето, защото се разпали Неговият гняв.

9 Дим се вдига от ноздрите Му и поглъщащ огън – от устата Му; живи въглени се сипеха от Него.

10 Той сведе небесата и слезе; и мрак се стелеше под нозете Му.

11 Седна на херувими, полетя и се понесе на крилете на вятъра.

12 Покри се с мрак като с шатра и сбра водите на небесните облаци.

13 От светкавиците пред Него се разпалиха огнени въглени.

14 Загърмя Господ от небесата и Всевишният издаде Своя глас.

15 Изпрати стрели и ги разпръсна; блесна със светкавици и ги изтреби.

16 От страховития глас на Господа се разкриха морските извори, от диханието на Неговия гняв се показаха основите на вселената.

17 Той простря ръка от висините, обгърна ме и ме извлече от големи води;

18 избави ме от силния ми враг – от онези, които ме мразеха, които бяха по-силни от мене.

19 Те ме нападнаха в деня на моята неволя; но Господ беше опора за мене

20 и ме изведе на широко място, избави ме, защото Той благоволи към мене.

21 Господ ми въздаде награда, защото съм справедлив, възнагради ме, защото ръцете ми са чисти.

22 Опазил съм пътищата Господни и не съм се отклонявал от своя Бог,

23 понеже всичките Му заповеди са пред мене и от наредбите Му не отстъпвах,

24 избягвах да съгрешавам пред Него и се стараех да не изпадам в грях.

25 И Господ ме възнагради, защото съм справедлив, защото съм чист пред Него.

26 Ти, Господи, с милостивия постъпваш милостиво, с искрения човек – искрено,

27 с чистия – чисто, а с лицемерния – според лицемерието му.

28 Ти си спасение за угнетените и с погледа Си смиряваш горделивите.

29 Ти, Господи, си мое светило; Господ осиява моята тъмнина.

30 С Тебе разбивам войска; със своя Бог прескачам стена.

31 Колкото за Бога – съвършен е Неговият път, чисто е словото на Господа, Той е щит за всички, които на Него се надяват.

32 Защото кой е Бог, освен Господ, и кой е защита, освен нашия Бог?

33 Бог ме обдарява с мощ, прави съвършен моя път;

34 прави краката ми като на елен и извисява ме във висините;

35 учи ръцете ми да воюват, така че те опъват меден лък.

36 Ти ми даряваш щит за спасение чрез Тебе и Твоята благост ме възвеличава.

37 Ти си ми дарил свобода да бродя и моите нозе не се люлеят.

38 Аз преследвам враговете си и ги изтребвам – не се връщам, докато не ги унищожа;

39 изтребвам ги и ги поразявам, и те не можаха да се надигнат и паднаха под нозете ми.

40 Ти ме обдаряваш с мощ за бой и поваляш пред мене онези, които ме нападат.

41 Ти обръщаш в бяг моите врагове и аз изтребвам онези, които ме мразят.

42 Те викат, но няма кой да ги избави – викат към Господа, но Той не ги чува.

43 Тогава ги стрих като земен прах, като улична кал ги сгазих и ги стъпках.

44 Ти ме избави от бунт сред моя народ; поставил си ме да бъда глава над цели народи; народ, който не познавах, ми прислужва.

45 Чужденците се прекланят пред мене; чуят ли за мене – покоряват ми се.

46 Чужденците отслабнаха, изнемощяха и треперят в своите крепости.

47 Жив е Господ и благословен е моят Защитник! Да бъде възвеличен Бог, прибежище на моето спасение,

48 Бог, Който налага възмездие заради мене, Който покорява народите под моя власт

49 и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме въздигаш над онези, които се надигат против мене; Ти ме избавяш от насилници.

50 Затова между езичниците ще прославя Тебе, Господи, и ще възпявам Твоето име –

51 Тебе, Който славно избавяш Своя цар и проявяваш милост към Своя помазаник Давид и към потомството му за вечни времена.“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Segond 21

Cantique de délivrance de David

1 David adressa les paroles de ce chant à l'Eternel après qu'il l'eut délivré de tous ses ennemis et de Saül.

2 Il dit: «L'Eternel est mon rocher, ma forteresse, mon libérateur.

3 Dieu est mon rocher où je trouve un abri, mon bouclier et la force qui me sauve, mon rempart et mon refuge. Mon Sauveur, tu me garantis de la violence.

4 Loué soit l'Eternel! Je crie à lui et je suis délivré de mes ennemis.

5 »Oui, les flots de la mort m'avaient enserré, et les torrents dévastateurs m'avaient épouvanté.

6 Les liens du séjour des morts m'avaient entouré, les pièges de la mort m'avaient surpris.

7 »Dans ma détresse, j'ai fait appel à l'Eternel, j'ai appelé mon Dieu; de son palais, il a entendu ma voix, mon cri est parvenu à ses oreilles.

8 La terre a été ébranlée, elle a tremblé, les fondements du ciel ont vacillé, ils ont été ébranlés, parce qu'il était irrité.

9 Une fumée s'élevait de ses narines et un feu dévorant sortait de sa bouche, avec des charbons embrasés.

10 »Il a incliné le ciel et il est descendu, une épaisse nuée sous ses pieds.

11 Il était monté sur un chérubin et il volait, il apparaissait monté sur les ailes du vent.

12 Il faisait des ténèbres une tente autour de lui, c'était un amas d'eau, de sombres nuages.

13 Une lumière éclatante le précédait, d'où provenaient tout brûlants des charbons de feu.

14 »L'Eternel a tonné du haut du ciel, le Très-Haut a fait retentir sa voix.

15 Il a lancé des flèches et dispersé mes ennemis, il a lancé des éclairs et les a mis en déroute.

16 »Le fond de la mer est apparu, les fondements du monde ont été découverts à la menace de l'Eternel, au souffle de ses narines.

17 Il est intervenu d'en haut, il m'a pris, il m'a retiré des grandes eaux.

18 Il m'a délivré de mon adversaire puissant, de mes ennemis qui étaient plus forts que moi.

19 »Ils m'avaient surpris lorsque j'étais dans la détresse, mais l'Eternel a été mon appui.

20 Il m'a mis au large, il m'a sauvé, parce qu'il m'aime.

21 »L'Eternel m'a récompensé de ma justice, il m'a traité conformément à la pureté de mes mains,

22 car j'ai suivi les voies de l'Eternel et je n'ai pas été coupable envers mon Dieu.

23 Toutes ses règles ont été devant moi et je ne me suis pas écarté de ses prescriptions.

24 J'ai été intègre envers lui et je me suis tenu en garde contre mon péché.

25 Alors l'Eternel m'a traité conformément à ma justice, à la pureté qu'il a vue chez moi.

26 »Avec celui qui est fidèle tu te montres fidèle, avec l'homme intègre tu agis avec intégrité,

27 avec celui qui est pur tu te montres pur, et avec l'homme faux tu te montres habile.

28 Tu sauves le peuple qui s'humilie, et tu abaisses ton regard sur les orgueilleux.

29 Oui, tu es ma lumière, Eternel! L'Eternel éclaire mes ténèbres.

30 »Avec toi je me précipite sur une troupe tout armée, avec mon Dieu je franchis une muraille.

31 Les voies de Dieu sont droites, la parole de l'Eternel est pure; il est un bouclier pour tous ceux qui se confient en lui.

32 »Qui est Dieu en dehors de l'Eternel, et qui est un rocher, sinon notre Dieu?

33 C'est Dieu qui est ma puissante forteresse et qui me conduit dans une voie droite.

34 Il rend mes pieds aussi agiles que ceux des biches, et il me fait tenir debout sur les hauteurs.

35 Il exerce mes mains au combat et mes bras tendent l'arc en bronze.

36 »Tu me donnes le bouclier de ton salut, et je deviens grand par ta bonté.

37 Tu élargis le chemin sous mes pas, et mes pieds ne trébuchent pas.

38 Je poursuis mes ennemis et je les détruis, je ne reviens pas avant de les avoir exterminés.

39 Je les frappe, je les brise, et ils ne se relèvent plus, ils tombent sous mes pieds.

40 Tu me donnes de la force pour le combat, tu fais plier sous moi mes adversaires.

41 Tu mets mes ennemis en fuite devant moi, et je réduis au silence ceux qui me détestent.

42 Ils regardent autour d'eux, et personne pour les sauver! Ils crient à l'Eternel, et il ne leur répond pas!

43 Je les réduis en miettes, je les rends pareils à la poussière de la terre, je les écrase, je les piétine comme la boue des rues.

44 »Tu me délivres des révoltes de mon peuple; tu me gardes à la tête des nations; un peuple que je ne connaissais pas m'est soumis.

45 Les étrangers me flattent, ils m'obéissent au premier ordre.

46 Les étrangers perdent courage, ils sortent en tremblant de leurs forteresses.

47 »L'Eternel est vivant! Béni soit mon rocher! Que l'on dise la grandeur de Dieu, le rocher de mon salut!

48 C'est le Dieu qui m'accorde la vengeance, qui m'asservit les peuples,

49 qui me fait échapper à mes ennemis! »Tu m'élèves au-dessus de mes adversaires, tu me sauves de l'homme violent.

50 C'est pourquoi je te louerai parmi les nations, Eternel, et je chanterai à la gloire de ton nom.*

51 »Il accorde de grandes délivrances à son roi, il agit avec bonté envers celui qu'il a désigné par onction, envers David et sa descendance, pour toujours.»

Texte biblique de la Bible Version Segond 21 Copyright © 2007 Société Biblique de Genève Reproduit avec aimable autorisation. Tous droits réservés.