1След това Давид се допита до Господ: „Да отида ли в някой от градовете на племето на Юда?“ И Господ му отговори: „Иди.“ Давид отново каза: „Къде да отида?“ Той му отговори: „В Хеврон.“2И така, Давид отиде там с двете си жени: йезреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша жена на Навал.3Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. Така те се заселиха в селищата около град Хеврон.4Тогава дойдоха мъже от племето на Юда и помазаха там Давид за свой цар. Известиха на Давид, че жителите от Явис в Галаад погребали Саул.5Давид изпрати пратеници до жителите на Явис в Галаад да им кажат: „Благословени да сте пред Господ затова, че проявихте любов към своя господар Саул* и сте го погребали*.6Нека сега Господ ви възнагради със Своето благоволение и вярност. Така и аз ще ви се отблагодаря с добро, тъй като сторихте това.7И така, нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени, защото господарят ви Саул умря, а племето на Юда помаза мене за свой цар.“8Но Авенир, син на Нир и началник над Сауловата войска, взе Йевостей, Сауловия син, заведе го в Маханаим9и го обяви за цар над цял Израил, над Галаад, Ашур и Йезреел, над Ефрем и Вениамин.10Сауловият син Йевостей беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Само племето на Юда последва Давид.
Давид налага своята власт
11Царуването на Давид в Хеврон над племето на Юда продължи седем години и шест месеца.12И така, Авенир, син на Нир, потегли заедно с войните на Сауловия син Йевостей от Маханаим към Гаваон.13Също и Йоав, син на Саруя, потегли заедно с Давидовите бойци и се срещнаха при Гаваонския водоем. Едните застанаха на едната страна на водоема, а другите – на другата страна.14Тогава Авенир каза на Йоав: „Нека мъже започнат военна игра пред нас.“ Йоав отговори: „Нека започнат.“15Дванадесет млади мъже от племето на Вениамин застанаха на страната на Йевостей, Сауловия син, а срещу тях застанаха дванадесет Давидови бойци.16Те се хванаха един друг за главите, забиха един на друг меч в хълбока и паднаха заедно. Затова онова място беше наречено Хелкат-Хацурим*, което се намира в Гаваон.17През онзи ден се разрази много жестоко сражение и Авенир с израилтяните бяха победени от Давидовите бойци.18Там бяха тримата синове на Саруя: Йоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше лек в нозете, като сърна в полето.19Асаил се спусна след Авенир и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво при преследването му.20Авенир погледна назад и каза: „Ти ли си, Асаиле?“ Той отговори: „Аз съм.“21Тогава Авенир му каза: „Отбий се надясно или наляво, хвани някого от младите мъже и вземи оръжието му.“ Но Асаил отказа да го остави.22След това Авенир повторно каза на Асаил: „Остави ме, иначе ще те поваля на земята. С какви очи после ще погледна брат ти Йоав?“23Но Асаил отказа да отстъпи. Затова Авенир обърна копието и го прободе в корема. Копието премина през него, той падна там и умря на това място. Всички, които минаваха през мястото, където падна и умря Асаил, се спираха.24А Йоав и Авеса преследваха Авенир. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълма Ама, който е срещу Гиах на пътя за Гаваонската степ.25Мъжете от племето на Вениамин се събраха около Авенир, сформираха войска и застанаха на върха на един хълм.26Тогава Авенир се провикна към Йоав: „Винаги ли ще се върти меч за изтребление? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Кога ще заповядаш на твоите воини да престанат да преследват братята си?“27Йоав отговори: „Заклевам се в живия Бог! Ако ти не беше изговорил казаното, още в зори мъжете щяха да престанат да преследват братята си.“28И ето Йоав засвири с тръба и всички мъже престанаха да преследват вече израилтяните. Така битката престана.29А Авенир и неговите мъже вървяха през равнината цяла нощ, преминаха Йордан, пропътуваха през цял Битрон и достигнаха до Маханаим.30Йоав се върна от преследването на Авенир. Събраха се всички мъже – от Давидовите бойци, освен Асаил, липсваха деветнадесет души.31А Давидовите бойци бяха поразили мъжете от племето на Вениамин, както и мъжете на Авенир, от които паднаха убити триста и шестдесет души.32След това вдигнаха Асаил и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Йоав заедно с мъжете си вървеше цяла нощ и призори стигнаха в Хеврон.
Segond 21
Sacre de David et d'Ish-Bosheth
1Après cela, David consulta l'Eternel en disant: «Dois-je monter dans une des villes de Juda?» L'Eternel lui répondit: «Monte.» David dit: «Où dois-je monter?» Et l'Eternel répondit: «A Hébron.»2David y monta alors avec ses deux femmes, Achinoam de Jizreel et Abigaïl de Carmel, la femme de Nabal.3David y fit aussi monter ceux qui étaient à ses côtés, chacun avec sa famille, et ils habitèrent dans les villes qui dépendaient d'Hébron.4Les hommes de Juda vinrent et c'est là qu'ils consacrèrent par onction David comme roi sur la communauté de Juda. On informa David que c'étaient les habitants de Jabès en Galaad qui avaient enterré Saül.5Il leur envoya alors des messagers pour leur dire: «Soyez bénis de l'Eternel, puisque vous avez fait preuve d'une telle bonté envers Saül, votre maître, et que vous l'avez enterré.6Que l'Eternel agisse maintenant envers vous avec bonté et fidélité. Moi aussi, je vous ferai du bien, puisque vous avez agi de cette manière.7Que vos mains se fortifient! Soyez de vaillants hommes! En effet, votre maître Saül est mort et c'est moi que la communauté de Juda a désigné par onction comme roi sur elle.»8Cependant Abner, fils de Ner et chef de l'armée de Saül, avait pris Ish-Bosheth, le fils de Saül, et l'avait fait passer à Mahanaïm.9Il l'avait proclamé roi sur Galaad, sur les Asérites, sur Jizreel, sur Ephraïm, sur Benjamin et sur tout Israël.10Ish-Bosheth, fils de Saül, était âgé de 40 ans lorsqu'il devint roi d'Israël et il régna 2 ans. Seule la communauté de Juda suivit David.11La période pendant laquelle David régna à Hébron sur la communauté de Juda fut de 7 ans et 6 mois.12Abner, fils de Ner, et les serviteurs d'Ish-Bosheth, le fils de Saül, sortirent de Mahanaïm en direction de Gabaon.13Joab, le fils de Tseruja, et les serviteurs de David se mirent eux aussi en marche. Ils se rencontrèrent près de l'étang de Gabaon et ils s'arrêtèrent, les uns d'un côté de l'étang, les autres de l'autre.14Abner dit à Joab: «Que les jeunes se lèvent donc et combattent devant nous!» Joab répondit: «Qu'ils se lèvent!»15Ils se levèrent et s'avancèrent en nombre égal: 12 pour Benjamin et Ish-Bosheth, le fils de Saül, et 12 serviteurs de David.16Chacun attrapa son adversaire par la tête et lui enfonça son épée dans le côté; ils tombèrent tous ensemble. On appela alors cet endroit, qui se trouve près de Gabaon, Helkath-Hatsurim.17Il y eut ce jour-là un combat très rude, au cours duquel Abner et les hommes d'Israël furent battus par les serviteurs de David.18Les trois fils de Tseruja, Joab, Abishaï et Asaël, se trouvaient là. Asaël était agile comme une gazelle sauvage.19Il poursuivit Abner sans se détourner de lui pour aller à droite ou à gauche.20Abner regarda derrière lui et dit: «Est-ce toi, Asaël?» Il répondit: «C'est moi.»21Abner lui dit: «Détourne-toi à droite ou à gauche! Attrape un de ces jeunes gens et prends ses dépouilles.» Mais Asaël ne voulut pas se détourner de lui.22Abner insista auprès d'Asaël: «Ecarte-toi de moi! Pourquoi devrais-je te frapper et t'abattre? Comment pourrais-je ensuite regarder ton frère Joab en face?»23Mais Asaël refusa de s'écarter. Alors Abner le frappa au ventre avec l'extrémité inférieure de sa lance, et la lance sortit par-derrière. Il tomba et mourut sur place. Tous ceux qui arrivaient à l'endroit où Asaël était tombé mort s'y arrêtaient.24Joab et Abishaï poursuivirent Abner, et le soleil se couchait quand ils arrivèrent à la colline d'Amma, qui se trouve en face de Guiach, sur le chemin du désert de Gabaon.25Les Benjaminites se rassemblèrent derrière Abner pour former un seul bloc et ils s'arrêtèrent au sommet d'une colline.26Abner cria à Joab: «L'épée va-t-elle nous dévorer indéfiniment? Ne sais-tu pas que cela débouchera sur de l'amertume? Quand diras-tu enfin à ton peuple de ne plus poursuivre ses frères?»27Joab répondit: «Dieu est vivant! Si tu n'avais pas parlé, l'armée n'aurait pas cessé de poursuivre ses frères avant le matin.»28Il sonna alors de la trompette et toute l'armée s'arrêta. Ils cessèrent de poursuivre Israël et de combattre.29Abner et ses hommes marchèrent toute la nuit dans la plaine. Ils passèrent le Jourdain, traversèrent tout le Bithron et arrivèrent à Mahanaïm.30Joab mit fin à leur poursuite d'Abner et rassembla toute l'armée. Il manquait 19 serviteurs de David et Asaël.31Cependant, les serviteurs de David avaient frappé à mort 360 des hommes de Benjamin et d'Abner.32Ils emportèrent Asaël et l'enterrèrent dans le tombeau de son père à Bethléhem. Puis Joab et ses hommes marchèrent toute la nuit, et ils arrivèrent à Hébron au lever du jour.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.