Matthäus 22 | Съвременен български превод

Притча за царската сватба

1 А Иисус продължи да им говори с притчи и каза: 2 „Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си; 3 и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат. 4 Пак изпрати други слуги с думите: „Кажете на поканените: „Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата“.“ 5 Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия. 6 Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха. 7 Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им. 8 След това каза на слугите си: „Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.“ 10 И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха – и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости. 11 Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна, 12 и му каза: „Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?“ А онзи не каза нито дума. 13 Тогава царят рече на слугите: „Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби, 14 защото мнозина са звани, а малцина – избрани“.“

За плащане на данък на императора

15 Тогава фарисеите се събраха и обсъдиха как да Го уловят в някоя дума. 16 И изпратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: „Учителю, знаем, че си справедлив, вярно поучаваш за Божия път и не се влияеш от никого, тъй като не гледаш кой какъв е. 17 Затова кажи ни как Ти се струва: право ли е да се дава данък на кесаря, или не?“ 18 Но Иисус видя лукавството им и рече: „Защо Ме изкушавате, лицемери? 19 Покажете Ми една монета, с която плащате данък.“ Те му донесоха един динарий. 20 Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“ 21 Те Му отговориха: „На кесаря.“ Тогава им каза: „Като е така, отдайте кесаревото на кесаря, а Божието – на Бога.“ 22 И като чуха това, те се учудиха, оставиха Го и си отидоха.

За възкресението на мъртвите

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха с думите: 24 „Учителю, Мойсей е казал: „Ако някой умре бездетен, нека брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брата си.“ 25 И тъй, у нас имаше седем братя. Първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си, 26 същото стана и с втория, и с третия, та чак до седмия. 27 А след всички умря и жената. 28 Така че след възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Понеже всички я имаха.“ 29 А Иисус им отвърна: „Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила. 30 Защото след възкресението нито ще се женят, нито ще се омъжват, но ще живеят като ангели Божии на небесата. 31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото ви от Бога, Който казва: 32 „Аз съм Бог на Авраам и Бог на Исаак, и Бог на Яков. Бог не е Бог на мъртви, а на живи“.“ 33 И народът, като Го изслуша, остана удивен от учението Му.

Най-голямата заповед

34 Но фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се заедно 35 и един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: 36 „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“ 37 А Иисус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум: 38 тази е първа и най-голяма заповед. 39 А втора, подобна на нея, е: „Възлюби ближния си като себе си“; 40 на тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“

Иисус Христос и Давид

41 И когато фарисеите се бяха събрали, Иисус ги запита: 42 „Какво мислите за Христос? Чий син е?“ Отвърнаха Му: „На Давид.“ 43 Той им каза: „Как тогава Давид, напътван от Духа, Го нарича Господ, като казва: 44 „Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“ 45 И тъй: ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?“ 46 И никой не можеше да Му отговори нито дума, нито пък някой дръзна от този ден нататък нещо да Го попита.

Segond 21

Parabole du festin des noces

1 Jésus prit la parole et leur parla de nouveau en paraboles. Il dit: 2 «Le royaume des cieux ressemble à un roi qui fit des noces pour son fils. 3 Il envoya ses serviteurs appeler ceux qui étaient invités aux noces, mais ils ne voulurent pas venir. 4 Il envoya encore d'autres serviteurs, avec cet ordre: ‘Dites aux invités: J'ai préparé mon festin; mes bœufs et mes bêtes grasses sont tués, tout est prêt, venez aux noces.’ 5 Mais eux, négligeant l'invitation, s'en allèrent l'un à son champ, un autre à ses affaires. 6 Les autres s'emparèrent des serviteurs, les maltraitèrent et les tuèrent. 7 [A cette nouvelle,] le roi se mit en colère; il envoya ses troupes, fit mourir ces meurtriers et brûla leur ville. 8 Alors il dit à ses serviteurs: ‘Les noces sont prêtes, mais les invités n'en étaient pas dignes. 9 Allez donc dans les carrefours et invitez aux noces tous ceux que vous trouverez.’ 10 Ces serviteurs s'en allèrent sur les routes, ils rassemblèrent tous ceux qu'ils trouvèrent, mauvais et bons, et la salle des noces fut remplie d'invités. 11 Le roi entra pour les voir, et il aperçut là un homme qui n'avait pas mis d'habit de noces. 12 Il lui dit: ‘Mon ami, comment as-tu pu entrer ici sans avoir d'habit de noces?’ Cet homme resta la bouche fermée. 13 Alors le roi dit aux serviteurs: ‘Attachez-lui les pieds et les mains, [emmenez-le et] jetez-le dans les ténèbres extérieures, où il y aura des pleurs et des grincements de dents.’ 14 En effet, beaucoup sont invités, mais peu sont choisis.»

Tentatives de piéger Jésus

15 Alors les pharisiens allèrent tenir conseil sur les moyens de prendre Jésus au piège de ses propres paroles. 16 Ils envoyèrent vers lui leurs disciples avec les hérodiens*. Ils lui dirent: «Maître, nous savons que tes paroles sont vraies et que tu enseignes le chemin de Dieu en toute vérité, sans te laisser influencer par personne, car tu ne regardes pas à l'apparence des personnes. 17 Dis-nous donc ce que tu en penses: est-il permis, ou non, de payer l'impôt à l'empereur?» 18 Mais Jésus, connaissant leur méchanceté, répondit: «Pourquoi me tendez-vous un piège, hypocrites? 19 Montrez-moi la monnaie avec laquelle on paie l'impôt.» Ils lui présentèrent une pièce de monnaie. 20 Il leur demanda: «De qui porte-t-elle l'effigie et l'inscription?» 21 «De l'empereur», lui répondirent-ils. Alors il leur dit: «Rendez donc à l'empereur ce qui est à l'empereur et à Dieu ce qui est à Dieu.» 22 Etonnés de ce qu'ils entendaient, ils le quittèrent et s'en allèrent. 23 Le même jour, les sadducéens, qui disent qu'il n'y a pas de résurrection, vinrent trouver Jésus et lui posèrent cette question: 24 «Maître, Moïse a dit: Si quelqu'un meurt sans enfants, son frère épousera la veuve et donnera une descendance à son frère.* 25 Or, il y avait parmi nous sept frères. Le premier s'est marié et est mort et, comme il n'avait pas d'enfants, il a laissé sa femme à son frère. 26 Il en est allé de même pour le deuxième, puis le troisième, et ce jusqu'au septième. 27 Après eux tous, la femme est morte [aussi]. 28 A la résurrection, duquel des sept sera-t-elle donc la femme? En effet, tous l'ont épousée.» 29 Jésus leur répondit: «Vous êtes dans l'erreur parce que vous ne connaissez ni les Ecritures, ni la puissance de Dieu. 30 En effet, à la résurrection, les hommes et les femmes ne se marieront pas, mais ils seront comme les anges de Dieu dans le ciel. 31 En ce qui concerne la résurrection des morts, n'avez-vous pas lu ce que Dieu vous a dit: 32 Je suis le Dieu d'Abraham, le Dieu d'Isaac et le Dieu de Jacob*? Dieu n'est pas le Dieu des morts, mais des vivants.» 33 La foule qui écoutait fut frappée par l'enseignement de Jésus. 34 Les pharisiens apprirent qu'il avait réduit au silence les sadducéens. Ils se rassemblèrent 35 et l'un d'eux, professeur de la loi, lui posa cette question pour le mettre à l'épreuve: 36 «Maître, quel est le plus grand commandement de la loi?» 37 Jésus lui répondit: «Tu aimeras le Seigneur, ton Dieu, de tout ton cœur, de toute ton âme et de toute ta pensée.* 38 C'est le premier commandement et le plus grand. 39 Et voici le deuxième, qui lui est semblable: Tu aimeras ton prochain comme toi-même.* 40 De ces deux commandements dépendent toute la loi et les prophètes.»

Reproches de Jésus aux chefs religieux

41 Comme les pharisiens se trouvaient rassemblés, Jésus les interrogea 42 en ces termes: «Que pensez-vous du Messie? De qui est-il le fils?» Ils lui répondirent: «De David.» 43 Et Jésus leur dit: «Comment donc David, animé par l'Esprit, peut-il l'appeler Seigneur lorsqu'il dit: 44 Le Seigneur a dit à mon Seigneur: ‘Assieds-toi à ma droite jusqu'à ce que j'aie fait de tes ennemis ton marchepied’*? 45 Si donc David l'appelle Seigneur, comment peut-il être son fils?» 46 Aucun ne put lui répondre un mot. Et, depuis ce jour, personne n'osa plus lui poser de questions.

Matthäus 22 | Съвременен български превод Segond 21