Matthäus 21 | Съвременен български превод

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

1 А когато наближиха Йерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, 2 като им каза: „Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле* с нея. Отвържете ги и Ми ги доведете. 3 А ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са нужни на Господ; и той веднага ще ги пусне.“ 4 А всичко това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва: 5 „Кажете на дъщерята на Сион: „Ето твоят Цар идва при тебе кротък, възседнал ослица и осле“.“ 6 Учениците отидоха и направиха така, както им заповяда Иисус. 7 Докараха ослицата и ослето и метнаха върху тях дрехите си. И Той седна върху тях. 8 А повечето хора постилаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клонки от дърветата и застилаха пътя. 9 Народът, който вървеше отпред или Го следваше, викаше: „Осанна на Давидовия Син! Благословен е Идващият в името на Господа! Осанна във висините!“ 10 Когато пък влезе в Йерусалим, раздвижи се целият град и казваха: „Кой е Този?“ 11 А множеството отговаряше: „Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.“

Изгонване на търговците от храма

12 Иисус влезе в Божия храм и изгони всички, които продаваха и купуваха в храма, преобърна масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби. 13 И им каза: „Писано е: „Домът Ми ще се нарече дом за молитва; а вие го направихте разбойнически вертеп“.“ 14 И дойдоха при Него в храма куци и слепи и Той ги изцели. 15 Когато първосвещениците и книжниците видяха чудесата, които Той извърши, и децата, които викаха в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, започнаха да негодуват 16 и Му казаха: „Чуваш ли какво казват тези?“ Иисус им отговори: „Да. Нима никога не сте чели: „От устата на деца и кърмачета Ти си подготвил похвала“?“ 17 И като ги остави, излезе извън града във Витания, където и пренощува.

Безплодната смокиня

18 А на сутринта, връщайки се в града, Иисус огладня. 19 И като видя една смокиня край пътя, отиде до нея, но не намери на нея нищо освен листа и и каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И смокинята веднага изсъхна. 20 Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна смокинята?“ 21 А Иисус им отговори: „Истината ви казвам, че ако имате вяра и не се усъмните, не само това със смокинята ще извършите, но и да наредите на тази планина: „Вдигни се и се хвърли в морето!“ – ще стане. 22 И ще получите всичко, което поискате в молитва с вяра.“

За властта на Иисус Христос

23 Когато Иисус дойде в храма и поучаваше, приближиха се към Него първосвещениците и стареите на народа и попитаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт?“ 24 Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос, ако Ми отговорите, ще ви кажа и Аз с каква власт върша това. 25 Йоановото кръщение откъде беше: от небето ли или от хората?“ А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „От небето“, ще ни каже – „а защо не му повярвахте“? 26 Ако пък речем – „От хората“, боим се от народа, защото всички смятат Йоан за пророк.“ 27 Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ И Той им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“

Притча за двамата синове

28 „А какво мислите за това? Един човек имаше двама синове. Отиде при първия и му каза: „Синко, иди днес да работиш на лозето.“ 29 А той рече: „Не искам.“ Но после се разкая и отиде. 30 И като дойде при втория, каза му същото. Той отвърна: „Добре, господарю.“ Но не отиде. 31 Кой от двамата изпълни волята на баща си?“ Отговориха му: „Първият.“ Иисус им каза: „Истината ви казвам, че митарите и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32 Защото Йоан дойде при вас по пътя на праведността, но не му повярвахте. А митарите и блудниците му повярваха. Вие пък видяхте това и не се разкаяхте после, за да му повярвате.“

Притча за злите лозари

33 „Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го, изкопа в него лин, построи кула и като го предаде на лозари, замина надалеч. 34 А когато наближи гроздобер, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат неговия дял от плода. 35 Но лозарите хванаха слугите – едни набиха, други убиха, трети пребиха с камъни. 36 Той изпрати отново други слуги, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин. 37 Накрая изпрати при тях сина си, мислейки си: „Ще се засрамят от сина ми.“ 38 Но лозарите, като видяха сина, си казаха: „Този е наследникът, хайде да го убием и да присвоим наследството му.“ 39 Хванаха го, изведоха го извън лозето и го убиха. 40 И така, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи на тези лозари?“ 41 Отговориха Му: „Злодейците жестоко ще убие, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плода.“ 42 Иисус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла*, това е от Господа и е чудо в нашите очи.“ 43 Затова ви говоря, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се предаде на народ, който ще дава плодове. 44 И който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“ 45 Като изслушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че говори за тях. 46 И искаха да Го хванат, но се бояха от народа, който Го смяташе за пророк.

Segond 21

Entrée triomphale de Jésus à Jérusalem

1 Lorsqu'ils approchèrent de Jérusalem et qu'ils furent arrivés à Bethphagé, vers le mont des Oliviers, Jésus envoya deux disciples 2 en leur disant: «Allez au village qui est devant vous; vous y trouverez tout de suite une ânesse attachée et un ânon avec elle; détachez-les et amenez-les-moi. 3 Si quelqu'un vous dit quelque chose, vous répondrez: ‘Le Seigneur en a besoin.’ Et à l'instant il les laissera aller.» 4 Or [tout] ceci arriva afin que s'accomplisse ce que le prophète avait annoncé: 5 Dites à la fille de Sion: ‘Voici ton roi qui vient à toi, plein de douceur et monté sur un âne, sur un ânon, le petit d'une ânesse.’* 6 Les disciples allèrent faire ce que Jésus leur avait ordonné. 7 Ils amenèrent l'ânesse et l'ânon, mirent leurs vêtements sur eux, et Jésus s'assit dessus. 8 Une grande foule de gens étendirent leurs vêtements sur le chemin; d'autres coupèrent des branches aux arbres et en jonchèrent la route. 9 Ceux qui précédaient et ceux qui suivaient Jésus criaient: «Hosanna* au Fils de David*! Béni soit celui qui vient au nom du Seigneur!* Hosanna dans les lieux très hauts!» 10 Lorsqu'il entra dans Jérusalem, toute la ville fut troublée. On disait: «Qui est cet homme?» 11 La foule répondait: «C'est Jésus, le prophète de Nazareth en Galilée.»

Jésus dans le temple

12 Jésus entra dans le temple [de Dieu]. Il chassa tous ceux qui vendaient et qui achetaient dans le temple, et il renversa les tables des changeurs de monnaie et les sièges des vendeurs de pigeons. 13 Il leur dit: «Il est écrit: Mon temple sera appelé une maison de prière*, mais vous, vous en avez fait une caverne de voleurs*.» 14 Des aveugles et des boiteux s'approchèrent de lui dans le temple, et il les guérit. 15 Mais les chefs des prêtres et les spécialistes de la loi furent indignés à la vue des choses merveilleuses qu'il avait faites et des enfants qui criaient dans le temple: «Hosanna au Fils de David!» 16 Ils lui dirent: «Entends-tu ce qu'ils disent?» «Oui, leur répondit Jésus. N'avez-vous jamais lu ces paroles: Tu as tiré des louanges de la bouche des enfants et des nourrissons*?» 17 Puis il les laissa et sortit de la ville pour aller à Béthanie où il passa la nuit. 18 Le lendemain matin, en retournant à la ville, il eut faim. 19 Il vit un figuier sur le bord du chemin et s'en approcha, mais il n'y trouva que des feuilles. Il lui dit: «Que jamais plus tu ne portes de fruit!» Le figuier sécha immédiatement. 20 Voyant cela, les disciples furent étonnés et dirent: «Comment ce figuier a-t-il pu devenir immédiatement sec?» 21 Jésus leur dit alors: «Je vous le dis en vérité, si vous avez de la foi et que vous ne doutez pas, non seulement vous ferez ce qui a été fait à ce figuier, mais même si vous dites à cette montagne: ‘Retire-toi de là et jette-toi dans la mer’, cela arrivera. 22 Tout ce que vous demanderez avec foi par la prière, vous le recevrez.» 23 Jésus se rendit dans le temple et, pendant qu'il enseignait, les chefs des prêtres et les anciens du peuple vinrent lui dire: «Par quelle autorité fais-tu ces choses, et qui t'a donné cette autorité?» 24 Jésus leur répondit: «Je vous poserai moi aussi une question et, si vous m'y répondez, je vous dirai par quelle autorité je fais ces choses. 25 Le baptême de Jean, d'où venait-il? Du ciel ou des hommes?» Mais ils raisonnèrent ainsi entre eux: «Si nous répondons: ‘Du ciel’, il nous dira: ‘Pourquoi donc n'avez-vous pas cru en lui?’ 26 Et si nous répondons: ‘Des hommes’, nous avons à redouter les réactions de la foule, car tous considèrent Jean comme un prophète.» 27 Alors ils répondirent à Jésus: «Nous ne savons pas.» Il leur dit à son tour: «Moi non plus, je ne vous dirai pas par quelle autorité je fais ces choses.

Parabole des deux fils

28 »Qu'en pensez-vous? Un homme avait deux fils. Il s'adressa au premier et lui dit: ‘Mon enfant, va travailler aujourd'hui dans ma vigne.’ 29 Il répondit: ‘Je ne veux pas’ mais, plus tard, il montra du regret et y alla. 30 Le père s'adressa à l'autre et lui dit la même chose. Ce fils répondit: ‘Je veux bien, seigneur’, mais il n'y alla pas. 31 Lequel des deux a fait la volonté du père?» Ils répondirent: «Le premier.» Et Jésus leur dit: «Je vous le dis en vérité, les collecteurs d'impôts et les prostituées vous précéderont dans le royaume de Dieu, 32 car Jean est venu à vous dans la voie de la justice et vous n'avez pas cru en lui. En revanche, les collecteurs d'impôts et les prostituées ont cru en lui et vous, qui avez vu cela, vous n'avez pas ensuite montré de regret pour croire en lui.

Parabole des vignerons

33 »Ecoutez une autre parabole. Il y avait un propriétaire, qui planta une vigne. Il l'entoura d'une haie, y creusa un pressoir et construisit une tour; puis il la loua à des vignerons et partit en voyage. 34 Lorsque le temps de la récolte fut arrivé, il envoya ses serviteurs vers les vignerons pour recevoir sa part de récolte. 35 Mais les vignerons s'emparèrent de ses serviteurs; ils battirent l'un, tuèrent l'autre et lapidèrent le troisième. 36 Il envoya encore d'autres serviteurs, en plus grand nombre que les premiers, et les vignerons les traitèrent de la même manière. 37 Enfin, il envoya vers eux son fils en se disant: ‘Ils auront du respect pour mon fils.’ 38 Mais, quand les vignerons virent le fils, ils se dirent entre eux: ‘Voilà l'héritier. Venez, tuons-le et emparons-nous de son héritage!’ 39 Et ils s'emparèrent de lui, le jetèrent hors de la vigne et le tuèrent. 40 Maintenant, lorsque le maître de la vigne viendra, que fera-t-il à ces vignerons?» 41 Ils lui répondirent: «Il fera mourir misérablement ces misérables et il louera la vigne à d'autres vignerons qui lui donneront sa part de récolte au moment voulu.» 42 Jésus leur dit: «N'avez-vous jamais lu dans les Ecritures: La pierre qu'ont rejetée ceux qui construisaient est devenue la pierre angulaire; c'est l'œuvre du Seigneur, et c'est un prodige à nos yeux*? 43 C'est pourquoi, je vous le dis, le royaume de Dieu vous sera enlevé et sera donné à un peuple qui en produira les fruits. 44 Celui qui tombera sur cette pierre s'y brisera et celui sur qui elle tombera sera écrasé.» 45 Après avoir entendu ses paraboles, les chefs des prêtres et les pharisiens comprirent que c'était d'eux que Jésus parlait. 46 Ils cherchaient à l'arrêter, mais ils redoutaient les réactions de la foule, parce qu'elle considérait Jésus comme un prophète.

Matthäus 21 | Съвременен български превод Segond 21