Markus 7 | Съвременен български превод

Божии заповеди и човешки предания

1 При Него се събраха фарисеите и някои от книжниците, дошли от Йерусалим. 2 Те видяха, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти, т. е. с неумити ръце, и ги укориха. 3 Защото фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си умият усърдно ръцете, придържайки се към преданието на нашите предци. 4 И като си дойдат от пазара, не ядат, докато не се умият. Има и много други неща, които са приели да спазват: измиване на чаши, гърнета, медни съдове и легла. 5 Тогава фарисеите и книжниците Го запитаха: „Защо учениците Ти не постъпват според преданието на нашите предци, а ядат хляба с неумити ръце?“ 6 А Той им рече: „Добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерите, както е писано: „Този народ с устните си Ме почита, но сърцето му стои далече от Мене.“ 7 Напразно обаче Ме почитат, щом като проповядват поучения, които са човешки наредби. 8 Понеже оставихте Божията заповед и спазвате човешкото предание, миете гърнета и чаши и вършите много други подобни неща.“ 9 И им каза: „Добре отменяте Божията заповед, за да спазите вашето предание. 10 Защото Мойсей е казал: „Почитай баща си и майка си“ и „Който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт“. 11 А вие казвате: „Ако някой каже на баща си или на майка си: „Това, което ти би получил от мене, е курбан, което означава дар за Бога“ – 12 така вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си, 13 като престъпвате Божието слово чрез преданието си, което вие предавате, и вършите множество подобни неща.“

Кое прави човека нечист

14 И като повика целия народ, Иисус заговори: „Чуйте Ме всички и разберете: 15 нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни, но което излиза от него, то осквернява човека. 16 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“ 17 И след като се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за тази притча. 18 А Той им каза: „Нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? 19 Защото то не влиза в сърцето му, а в корема и излиза навън.“ Така Той очисти всяка храна. 20 Още каза: „Което излиза от човека, то осквернява човека. 21 Защото отвътре, от човешкото сърце, излизат зли помисли, прелюбодейства, блудства, убийства, 22 кражби, користолюбие, лукавства, коварство, разпътство, завист, богохулство, гордост, безумство. 23 Цялото това зло излиза отвътре и осквернява човека.“

Вярата на една езичница

24 След като си тръгна оттам, Иисус отиде в пределите на Тир и Сидон. И като влезе в една къща, не искаше никой да знае това. Но не можа да се укрие. 25 Една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, щом като чу за Него, влезе и падна в нозете Му. 26 Тази жена беше езичница, сирофиникийка по произход, и Го молеше да изгони беса от дъщеря и. 27 Но Иисус и каза: „Нека първо децата да бъдат нахранени, защото не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ 28 А тя в отговор Му каза: „Да, Господи, но и кучетата ядат под трапезата трохите от децата.“ 29 И Той и каза: „Заради тази дума – иди си, бесът излезе от дъщеря ти.“ 30 И като си отиде вкъщи, тя намери детето да лежи в леглото и бесът беше излязъл.

Иисус Христос изцелява един глух

31 А като излезе пак от пределите на Тир и Сидон, Иисус дойде при Галилейското езеро в областта на Десетоградието. 32 Тогава доведоха при Него един глух и заекващ човек и Го молеха да възложи ръка на него. 33 Иисус го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му; 34 а като погледна към небето, въздъхна и му каза: „Ефата“, което означава „Отвори се“. 35 Веднага ушите му се отвориха, връзките на езика му се развързаха и заговори правилно. 36 Тогава им заповяда да не казват на никого. Но колкото Той им забраняваше, толкова повече те разгласяваха. 37 Защото бяха извънредно учудени и казаха: „Всичко прави хубаво: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.“

Segond 21

Le cœur humain

1 Les pharisiens et quelques spécialistes de la loi, venus de Jérusalem, se rassemblèrent auprès de Jésus. 2 Ils virent quelques-uns de ses disciples prendre leur repas avec des mains impures, c'est-à-dire non lavées. 3 – Or, les pharisiens et tous les Juifs ne mangent pas sans s'être lavé soigneusement les mains, conformément à la tradition des anciens. 4 Et quand ils reviennent de la place publique, ils ne mangent pas avant de s'être purifiés. Ils tiennent encore à beaucoup d'autres traditions comme le lavage des coupes, des cruches et des vases de bronze. – 5 Alors les pharisiens et les spécialistes de la loi lui demandèrent: «Pourquoi tes disciples ne suivent-ils pas la tradition des anciens mais prennent-ils au contraire leur repas avec des mains non lavées?» 6 Jésus leur répondit: «Hypocrites, Esaïe a bien prophétisé sur vous, comme il est écrit: Ce peuple m'honore des lèvres, mais son cœur est éloigné de moi. 7 C'est faussement qu'ils m'honorent en donnant des enseignements qui sont des commandements humains.* 8 Vous abandonnez le commandement de Dieu et vous gardez la tradition des hommes [car vous lavez les pots et les coupes et vous faites beaucoup d'autres choses semblables].» 9 Il leur dit encore: «Vous rejetez très bien le commandement de Dieu pour garder votre tradition. 10 En effet, Moïse a dit: Honore ton père et ta mère* et: Celui qui maudira son père ou sa mère sera puni de mort*. 11 Mais d'après vous, si un homme dit à son père ou à sa mère: ‘Ce dont j'aurais pu t'assister est corban, c'est-à-dire une offrande à Dieu’, 12 alors il peut ne plus rien faire pour son père ou pour sa mère. 13 Vous annulez ainsi la parole de Dieu par la tradition que vous avez établie et vous faites beaucoup d'autres choses semblables.» 14 Ensuite, Jésus appela toute la foule et lui dit: «Ecoutez-moi tous et comprenez. 15 Il n'y a rien d'extérieur à l'homme qui puisse le rendre impur en pénétrant en lui, mais c'est ce qui sort de l'homme qui le rend impur. 16 [Si quelqu'un a des oreilles pour entendre, qu'il entende.]» 17 Lorsqu'il fut entré dans la maison, loin de la foule, ses disciples l'interrogèrent sur cette parabole. 18 Il leur dit: «Vous aussi, vous êtes donc sans intelligence? Ne comprenez-vous pas que rien de ce qui, de l'extérieur, entre dans l'homme ne peut le rendre impur? 19 En effet, cela n'entre pas dans son cœur, mais dans son ventre, puis est évacué dans les toilettes.» Il déclarait ainsi que tous les aliments sont purs. 20 Il dit encore: «C'est ce qui sort de l'homme qui le rend impur. 21 En effet, c'est de l'intérieur, c'est du cœur des hommes que sortent les mauvaises pensées, les adultères, l'immoralité sexuelle, les meurtres, 22 les vols, la soif de posséder, les méchancetés, la fraude, la débauche, le regard envieux, la calomnie, l'orgueil, la folie. 23 Toutes ces choses mauvaises sortent du dedans et rendent l'homme impur.»

Jésus et la femme non juive

24 Jésus partit de là et s'en alla dans le territoire de Tyr et de Sidon. Il entra dans une maison, désirant que personne ne le sache, mais il ne put rester caché, 25 car une femme dont la fillette avait un esprit impur entendit parler de lui et vint se jeter à ses pieds. 26 Cette femme était une non-Juive d'origine syro-phénicienne. Elle le pria de chasser le démon hors de sa fille. Jésus lui dit: 27 «Laisse d'abord les enfants se rassasier, car il n'est pas bien de prendre le pain des enfants et de le jeter aux petits chiens.» 28 «Oui, Seigneur, lui répondit-elle, mais les petits chiens, sous la table, mangent les miettes des enfants.» 29 Alors il lui dit: «A cause de cette parole, tu peux t'en aller: le démon est sorti de ta fille.» 30 Et quand elle rentra chez elle, elle trouva l'enfant couchée sur le lit: le démon était sorti. 31 Jésus quitta le territoire de Tyr et revint par Sidon vers le lac de Galilée en traversant la région de la Décapole. 32 On lui amena un sourd qui avait de la difficulté à parler et on le supplia de poser la main sur lui. 33 Il le prit à part loin de la foule, lui mit les doigts dans les oreilles et lui toucha la langue avec sa propre salive. 34 Puis il leva les yeux au ciel, soupira et dit: «Ephphatha» – c'est-à-dire «Ouvre-toi». 35 Aussitôt ses oreilles s'ouvrirent, sa langue se délia et il se mit à parler correctement. 36 Jésus leur recommanda de n'en parler à personne, mais plus il le leur recommandait, plus ils le proclamaient. 37 Remplis d'étonnement, ils disaient: «Il fait tout à merveille; il fait même entendre les sourds et parler les muets.»

Markus 7 | Съвременен български превод Segond 21