1Горко на онези, които създават несправедливи закони, и на онези, които пишат неправилни решения,2за да лишат бедния от правосъдие и да отнемат правото на бедния от Моя народ, за да станат тяхна плячка вдовиците и да ограбят сираците.3Какво ще поискате да правите в деня на наказанието и по време на бурята, която идва отдалече? Към кого ще прибегнете за помощ и къде ще оставите богатството си?4Без Мене няма да сте между пленените и ще бъдете между падналите. Но при все това гневът Му няма да се отвърне и ръката Му остава все още простряна за наказание.
Божие наказание над Асирия
5Горко ви, асирийци – жезъла на Моя гняв и бича в Моята яростна ръка!6Срещу беззаконен народ ще ви изпратя и ще заповядам да вземете плячка от народ, който Ме е разгневил, и да го ограбите и стъпчете като улична кал.7А той не мисли така и сърцето му не замисля това, но в сърцето си има замисъл да изтреби немалко народи.8Защото Той казва: „Моите князе не са ли всички царе?“9Калне не е ли като Каркемиш, Хамат не е ли като Арпад, Самария не е ли като Дамаск?10Както ръката Ми намери за наказание царствата на кумирите, в които издяланите идоли бяха повече, отколкото в Йерусалим и Самария,11няма ли да сторя на Йерусалим и неговите идоли същото, което сторих на Самария и нейните кумири?12И когато Господ извърши цялото Си дело спрямо планината Сион и спрямо Йерусалим, „ще накажа плода – казва Господ – на възгордялото се сърце на царя на Асирия и блясъка на високомерните му очи.“13Понеже той е казал: „Чрез силата на своята ръка направих това и с мъдростта на своя ум премахнах границите между народите и завладях съкровищата им, и свалях от престолите, понеже съм силен;14и ръката ми достигна богатството на народите като гнездо и както някой събира изоставените яйца, събрах цялата земя и никой не раздвижи крило за защита, и уста не отвори, и звук не издаде.“15Брадвата хвали ли се спрямо този, който сече с нея? Трионът големее ли се спрямо онзи, който го движи? Това би било, както ако тоягата би се надигнала срещу този, който я вдига, или както ако пръчката се надига срещу онзи, който не е дърво.16Затова Господ, Господ Вседържител, ще изпрати на затлъстелите мършавост, ще разпали пожар като пламък от огън между първенците.17И светлината на Израил ще бъде като огън и Светият негов – като пламък. И в един ден Той ще изгори и ще изяде тръните и бодилите.18И ще унищожи славната му гора и неговата плодородна градина – душа и плът, тъй че ще бъде като немощен, който умира.19Тогава останалите дървета от гората му ще се броят на пръсти и дори момче ще може да ги опише.
Малцина ще се избавят
20И в този ден останалите от Израил и избягалите от потомците на Яков няма повече да се осланят на онези, които ги поразяват, но ще се уповават с вярност на Господа, Светия на Израил.21Останалите потомци на Яков ще се обърнат към могъщия Бог.22Защото, макар народът ти, Израилю, да е многоброен като пясъка на морския бряг, само един остатък от него ще се обърне. Унищожението е решено, изпълнено със справедливост.23Защото Господ, Бог Вседържител, ще изпълни решеното унищожение в цялата земя.
Без страх от асирийците
24Затова така казва Господ, Бог Вседържител: „Народе Мой, който живееш на Сион, не се страхувай от асирийците, които те удрят с жезъл и които надигнаха тояга срещу тебе, както някога стори Египет.25Защото скоро Моето негодувание ще премине и гневът Ми ще ги унищожи.“26Тогава Господ Вседържител ще размаха бич над него, както някога срази Мадиам при скалата Орив, и както простря Своя жезъл над морето, така ще го възвиси, както спрямо Египет.27И в този ден ще се свали бремето му от твоето рамо и яремът му – от твоята шия, и игото му ще се строши заради затлъстяването.28Той ще отиде против Аяд, ще премине през Мигрон, ще трупа товара си при Михмас.29Ще преминат теснина, ще нощуват в Гева. Рама ще се тресе, Гива Саулова ще се разбяга.30Дъще на Галим, викай високо! Лаис, слушай! И ти, бедни Анатоте!31Мадмена избяга. Жителите на Гевим потърсиха убежище.32Днес ще остане все още в Нов, ще простре ръката си срещу планината на дъщерята на Сион, срещу височината на Йерусалим.33Ето Господ, Господ Вседържител, със страшна сила ще откъсне клоните. Израсналите високо ще бъдат отсечени, надигналите се ще се снишат.34И ще изсече с желязо горския гъстак и Ливан ще падне чрез Всесилния Бог.
Segond 21
1Malheur à ceux qui promulguent des règles injustes et à ceux qui transcrivent des décrets oppressifs2pour écarter les plus faibles des tribunaux et priver les plus humbles de mon peuple de leurs droits, pour faire des veuves leur proie et dépouiller les orphelins!3Que ferez-vous le jour où il interviendra, lorsque la dévastation arrivera de loin? Vers qui fuirez-vous pour trouver de l'aide et où laisserez-vous votre gloire?4Les uns seront courbés parmi les prisonniers, les autres tomberont parmi les condamnés à mort. Mais malgré tout cela, sa colère ne se détourne pas et sa puissance est encore déployée.
Jugement de l'Assyrie
5Malheur à l'Assyrien, bâton de ma colère! Le gourdin dans sa main, c'est l'instrument de ma colère.6Je l'ai lâché contre une nation impie, je l'ai fait marcher contre le peuple qui déclenche ma fureur, pour qu'il s'y livre au pillage et qu'il y fasse du butin, pour qu'il le piétine comme la boue des rues.7Cependant, le roi d'Assyrie ne voit pas la situation de cette manière et ce n'est pas le projet que forme son cœur; il ne pense qu'à détruire, qu'à éliminer des nations, et pas en petit nombre!8En effet, il se dit: «Mes officiers ne sont-ils pas autant de rois?9Le sort de Calno n'a-t-il pas été identique à celui de Karkemish, le sort de Hamath à celui d'Arpad, le sort de Samarie à celui de Damas?10Puisque je me suis emparé des royaumes des faux dieux, alors que leurs sculptures sacrées étaient plus nombreuses qu'à Jérusalem et à Samarie,11ce que j'ai fait à Samarie et à ses faux dieux, je le ferai à Jérusalem et à ses statues.»12Cependant, lorsque moi, le Seigneur, j'aurai mis un terme à toute mon œuvre contre le mont Sion et contre Jérusalem, j'interviendrai contre le roi d'Assyrie à cause du fruit de son orgueil et de l'arrogance de son regard.13En effet, il se dit: «C'est par la force de ma main que j'ai agi, c'est par ma sagesse, car je suis intelligent. J'ai supprimé les frontières des peuples et pillé leurs trésors. Pareil à un héros, j'ai fait descendre de leur trône ceux qui y siégeaient.14J'ai fait main basse sur les richesses des peuples aussi facilement que sur un nid et j'ai ramassé toute la terre, comme on le fait pour des œufs abandonnés: il n'y a eu personne pour remuer l'aile, ouvrir le bec ou pousser un cri.»15La hache se vante-t-elle aux dépens de celui qui se sert d'elle? La scie se montre-t-elle arrogante vis-à-vis de celui qui la manie? C'est comme si le gourdin faisait bouger celui qui le brandit, comme si le bâton soulevait celui qui n'est pas un simple morceau de bois!16C'est pourquoi le Seigneur, l'Eternel, le maître de l'univers, enverra le dépérissement parmi ses robustes guerriers; parmi ses dignitaires éclatera un incendie pareil à celui d'un feu.17La lumière d'Israël deviendra un feu et son Saint sera une flamme qui brûlera et dévastera ses buissons épineux et ses ronces en un seul jour,18qui fera entièrement disparaître la gloire de sa forêt et de son verger: elle ressemblera à un malade qui dépérit.19On pourra compter ce qui restera des arbres de sa forêt et un enfant sera capable d'écrire leur nombre.20Ce jour-là, le reste d'Israël et les rescapés de la famille de Jacob cesseront de s'appuyer sur celui qui les frappait; ils s'appuieront vraiment sur l'Eternel, le Saint d'Israël.21Un reste, le reste de Jacob, reviendra vers le Dieu puissant.22Même si ton peuple, Israël, était pareil au sable de la mer, un reste seulement reviendra. La destruction est décidée, elle déborde de justice.23Et cette destruction qui a été décidée, le Seigneur, l'Eternel, le maître de l'univers, l'accomplira dans tout le pays.*24Cependant, voici ce que dit le Seigneur, l'Eternel, le maître de l'univers: «Toi, mon peuple qui habites en Sion, n'aie pas peur de l'Assyrien! Il te frappe à coups de bâton, il lève son gourdin contre toi comme le faisaient les Egyptiens,25mais encore un peu, très peu de temps, et ma fureur contre toi prendra fin: ma colère se dirigera contre lui pour le détruire.»26L'Eternel, le maître de l'univers, brandira le fouet contre lui tout comme il a frappé Madian au rocher d'Oreb, et il lèvera encore son bâton sur la mer comme il l'a fait en Egypte.27Ce jour-là, le fardeau qu'il faisait peser sur toi sera retiré, la domination qu'il exerçait sera écartée; brisée, elle laissera place à la bénédiction.28Il marche sur Ajjath, traverse Migron, laisse ses bagages à Micmash.29Ils passent le défilé, ils couchent à Guéba. Rama tremble, Guibea, la ville de Saül, prend la fuite.30Pousse des cris d'angoisse, fille de Gallim! Fais attention, Laïsha! Malheur à toi, Anathoth!31Madména se disperse, les habitants de Guébim cherchent un refuge.32Le même jour, il fait halte à Nob et menace la montagne de la fille de Sion, la colline de Jérusalem.33Voici que le Seigneur, l'Eternel, le maître de l'univers, brise les branches avec violence: les plus hauts arbres sont abattus, les plus élevés sont jetés par terre.34Il taille avec le fer les buissons de la forêt et le Liban s'effondre sous les coups du Dieu puissant.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.