Apostelgeschichte 12 | Съвременен български превод
Убийство на апостол Яков и залавянето на апостол Петър
1В това време цар Ирод започна гонение срещу някои от църквата, за да им стори зло,2и уби с меч Яков, брата на Йоан.3И като видя, че това се понрави на юдеите, реши да хване и Петър. Това се случи през дните на Безквасниците.4След като го залови, хвърли го в тъмница и го предаде на четири стражи от по четирима войници да го пазят, понеже възнамеряваше след Пасха да го изведе на съд пред народа.5И докато Петър беше пазен в тъмницата, църквата* непрестанно се молеше на Бога за него.
Освобождаване на апостол Петър
6В онази нощ, преди Ирод да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, а пред вратата стражи пазеха тъмницата.7И ето Господен ангел се яви и светлина обля тъмницата. Той побутна Петър по хълбока и го събуди с думите: „Стани бързо!“ И веригите паднаха от ръцете му.8Тогава ангелът му каза: „Опаши се и си обуй сандалите.“ Той така и направи. После му рече: „Облечи си дрехата и върви след мене!“9Петър излезе и тръгна след него, без да знае, че това, което прави ангелът, е истина. Струваше му се, че вижда видение.10Като минаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която водеше към града, и тя им се отвори сама. Те излязоха и тръгнаха по една улица. В този миг внезапно ангелът го остави.11А Петър, като дойде на себе си, рече: „Сега наистина разбрах, че Господ изпрати Своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.“12И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Йоан, наричан Марк, където се бяха събрали мнозина и се молеха.13Когато той почука на пътната врата, една слугиня на име Рода отиде да види кой е.14И като позна гласа на Петър, от радост не отвори вратата, а изтича да обади, че Петър стои пред вратата.15А те и рекоха: „Ти не си с ума си!“ Но тя настояваше, че е така. Те и отвърнаха: „Това е неговият ангел.“16В това време Петър продължаваше да чука и когато отвориха, видяха го и се слисаха.17Той им даде знак с ръка да мълчат, разказа им как Господ го е извел от тъмницата и добави: „Обадете това на Яков и на братята.“ После излезе и отиде на друго място.18Като се съмна, сред войниците настъпи голяма суматоха: какво ли е станало с Петър.19Ирод нареди да го търсят, но като не го намери, разпита стражите и заповяда да ги отведат на смърт. След това напусна Юдея и живееше в Кесария.
Смърт на Ирод Агрипа Първи
20Ирод се беше разгневил на жителите на Тир и Сидон. Затова те дойдоха заедно при него и като склониха на своя страна Власт, управител в царския дворец, молиха за мир, понеже страната им се изхранваше от земята на царя.21В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на съдийския стол и започна да им говори.22А народът викаше: „Това е глас Божий, а не човешки!“23Но веднага Господен ангел го порази, защото не въздаде слава на Бога. И той, изяден от червеи, умря.24А Божието слово се разпространяваше и се умножаваха вярващите.25Варнава и Савел, след като изпълниха поръката, се върнаха от Йерусалим в Антиохия, като взеха със себе си Йоан, наречен Марк.
Segond 21
Arrestation et libération de Pierre
1A cette époque-là, le roi Hérode se mit à maltraiter des membres de l'Eglise,2et il fit mourir par l'épée Jacques, le frère de Jean.3Quand il vit que cela plaisait aux Juifs, il fit encore arrêter Pierre. – C'était pendant la fête des pains sans levain. –4Après l'avoir fait arrêter et jeter en prison, il le mit sous la garde de quatre escouades de quatre soldats chacune; il avait l'intention de le faire comparaître devant le peuple après la Pâque.5Pierre était donc gardé dans la prison et l'Eglise adressait d'ardentes prières à Dieu pour lui.6La nuit qui précédait le jour où Hérode allait le faire comparaître, Pierre, attaché avec deux chaînes, dormait entre deux soldats; des sentinelles postées devant la porte gardaient la prison.7Soudain, un ange du Seigneur survint et une lumière resplendit dans la cellule. L'ange réveilla Pierre en le frappant au côté et lui dit: «Lève-toi vite!» Les chaînes tombèrent de ses mains.8Puis l'ange lui dit: «Mets ta ceinture et tes sandales.» C'est ce qu'il fit. L'ange lui dit encore: «Mets ton manteau et suis-moi.»9Pierre sortit et le suivit, sans savoir que ce que l'ange faisait était réel: il croyait avoir une vision.10Ils passèrent la première garde, puis la seconde, et ils arrivèrent à la porte de fer qui mène à la ville. La porte s'ouvrit d'elle-même devant eux; ils sortirent et s'avancèrent dans une rue. Aussitôt l'ange quitta Pierre.11Revenu à lui-même, Pierre dit: «Maintenant, je sais vraiment que le Seigneur a envoyé son ange et qu'il m'a délivré du pouvoir d'Hérode et de tout ce que le peuple juif attendait.»12Après avoir réfléchi, il se dirigea vers la maison de Marie, la mère de Jean, surnommé Marc, où beaucoup de personnes étaient réunies et priaient.13Il frappa à la porte d'entrée et une servante appelée Rhode s'approcha pour écouter.14Elle reconnut la voix de Pierre et, dans sa joie, au lieu d'ouvrir, elle courut annoncer que Pierre se tenait devant la porte.15Ils lui dirent: «Tu es folle», mais elle soutenait que c'était bien vrai. Ils dirent alors: «C'est son ange.»16Cependant Pierre continuait à frapper. Ils ouvrirent et furent stupéfaits de le voir.17De la main, il leur fit signe de se taire et il [leur] raconta comment le Seigneur l'avait tiré de la prison. Il ajouta: «Annoncez-le à Jacques et aux frères et sœurs.» Puis il sortit et s'en alla dans un autre endroit.18Quand il fit jour, il y eut une grande agitation parmi les soldats: qu'était donc devenu Pierre?19Hérode le fit rechercher, mais on ne le trouva pas. Il interrogea les gardes et donna l'ordre de les faire exécuter. Ensuite il quitta la Judée et descendit à Césarée pour y séjourner.20Hérode était en conflit avec les Tyriens et les Sidoniens. Mais ils vinrent le trouver d'un commun accord et, après avoir gagné Blastus, le responsable de sa chambre, ils demandèrent la paix parce que leur région dépendait de celle du roi pour son ravitaillement.21Le jour fixé, Hérode, habillé de sa tenue royale, était assis sur son trône et leur adressait publiquement un discours.22Le peuple s'écria: «C'est la voix d'un dieu et non d'un être humain!»23Un ange du Seigneur le frappa immédiatement parce qu'il n'avait pas donné gloire à Dieu. Il mourut rongé par des vers.24Quant à la parole de Dieu, elle se propageait de plus en plus.25Une fois leur mission à Jérusalem accomplie, Barnabas et Saul repartirent, emmenant avec eux Jean, surnommé Marc.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.