Sprüche 26 | Съвременен български превод

Глупецът и неговата глупост

1 Както снегът в лятно време и дъждът по жътва, така и оказването на чест не подхожда на глупеца. 2 Както птицата хвръква, както лястовицата отлита, така незаслуженото проклятие няма да се сбъдне. 3 Бичът е за коня, юздата – за магарето, а тоягата – за гърба на глупците. 4 Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен на него; 5 не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не се помисли той за мъдър. 6 Който отправя поръчка чрез глупец, отсича краката си, причинява си неприятности. 7 Както краката на куция отслабват, така и умната дума куца в устата на глупците. 8 Който удостоява глупеца с чест, е като онзи, който слага объл камък в прашката. 9 Каквото е трънът, попаднал в ръката на пияница, това е умната дума в устата на глупците. 10 Онзи, който наема глупец, е като стрелец, който наранява със стрела всеки минувач. 11 Както псе се връща при бълвоча си, така и глупецът само повтаря глупостите си. 12 Видиш ли човек, който се мисли за мъдър, надявай се повече на глупеца, отколкото на него.

Ленивият човек и лъжливият език

13 Ленивецът се оправдава: „На пътя има лъв! Лъв насред улицата!“ 14 Вратата се върти на пантите си, а ленивецът на леглото си. 15 Ленивецът потапя ръка в блюдото, но му е тежко да я повдигне до устата си. 16 Ленивецът се има за по-мъдър от седем души, способни да дадат смислен отговор. 17 Който се намесва в чужд спор, е като онзи, който хваща за ушите минаващото куче. 18 Както шутът стреля с огнени и смъртоносни стрели, 19 така е и човекът, който коварно измамва ближния си и казва: „Аз само се пошегувах.“ 20 Където няма дърва, огънят угасва, и където няма клеветник, раздорът престава. 21 Въглищата са за жар, дървата – за огън, а свадливият човек – за разпалване на раздори. 22 Думите на клеветника са вълшебни като сладкиши и проникват дълбоко в човека. 23 Измамният език и злобното сърце са като глинен съд със сребърна глазура. 24 Ненавистникът лицемери с устата си, а в сърцето си крои коварство. 25 Когато такъв говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му. 26 Който прикрива омразата си с измама, злобата му ще лъсне пред всички, събрани в съда. 27 Който копае яма на ближния си, сам ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре за другия, той върху самия него ще падне. 28 Лъжливият език води до крушение и ласкателната уста причинява падение.

Lutherbibel 2017

1 Wie Schnee nicht zum Sommer und Regen zur Ernte, so reimt sich Ehre nicht zum Toren. 2 Wie ein Vogel dahinfliegt und eine Schwalbe enteilt, so ist ein unverdienter Fluch: Er trifft nicht ein. 3 Dem Ross eine Peitsche und dem Esel einen Zaum und dem Toren eine Rute auf den Rücken! 4 Antworte dem Toren nicht nach seiner Torheit, dass du ihm nicht gleich wirst. 5 Antworte aber dem Toren nach seiner Torheit, dass er sich nicht weise dünke. 6 Wer eine Sache durch einen törichten Boten ausrichtet, der ist wie einer, der sich selbst die Füße abhaut und Schaden leidet. 7 Kraftlos wie die Schenkel des Lahmen, so ist die Weisheit im Munde der Toren. 8 Einem Toren Ehre antun, das ist, wie wenn einer einen edlen Stein auf einen Steinhaufen wirft. 9 Ein Spruch in eines Toren Mund ist wie ein Dornzweig in der Hand eines Trunkenen. 10 Wie ein Schütze, der jeden verwundet, so ist, wer einen Toren oder einen Vorübergehenden dingt. 11 Wie ein Hund wieder frisst, was er gespien hat, so ist der Tor, der seine Torheit immer wieder treibt. 12 Wenn du einen siehst, der sich weise dünkt, da ist für einen Toren mehr Hoffnung als für ihn. 13 Der Faule spricht: »Es ist ein junger Löwe auf dem Wege, ein Löwe auf den Gassen.« 14 Ein Fauler wendet sich im Bett wie die Tür in der Angel. 15 Der Faule steckt seine Hand in die Schüssel, und es wird ihm sauer, dass er sie zum Munde bringe. 16 Ein Fauler dünkt sich weiser als sieben, die da wissen, verständig zu antworten. 17 Wer vorübergeht und sich mengt in fremden Streit, der ist wie einer, der den Hund bei den Ohren zwackt. 18 Wie ein Wahnsinniger, der mit Geschoss und Pfeilen schießt und tötet, 19 so ist ein Mensch, der seinen Nächsten betrügt und spricht: »Ich habe nur gescherzt.« 20 Wenn kein Holz mehr da ist, so verlischt das Feuer, und wenn der Verleumder weg ist, so hört der Streit auf. 21 Wie die Kohlen die Glut und Holz das Feuer, so facht ein zänkischer Mann den Streit an. 22 Die Worte des Verleumders sind wie Leckerbissen und gehen einem glatt ein. 23 Glatte Lippen und ein böses Herz, das ist wie Tongeschirr, mit Silberschaum überzogen. 24 Der Hasser verstellt sich mit seiner Rede, aber im Herzen ist er falsch; 25 wenn er seine Stimme holdselig macht, so glaube ihm nicht; denn es sind sieben Gräuel in seinem Herzen. 26 Wer den Hass trügerisch verbirgt, dessen Bosheit wird doch vor der Gemeinde offenbar werden. 27 Wer eine Grube gräbt, der wird hineinfallen; und wer einen Stein wälzt, auf den wird er zurückkommen. 28 Eine falsche Zunge hasst den, dem sie Arges getan hat, und glatte Lippen richten Verderben an.

Sprüche 26 | Съвременен български превод Lutherbibel 2017

Глупецът и неговата глупост

Ленивият човек и лъжливият език