1Край реките на Вавилония – там стояхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион.2Ние окачихме арфите си на върбите в тази земя,3защото там искаха песни от нас, пленените, а нашите мъчители – ликувания: „Пейте ни от сионските песни!“4Как да запеем песен за Господа на чужда земя?5Десницата ми да изсъхне, ако те забравя, Йерусалиме!6Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня, ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!7Припомни, Господи, на Едомовите синове деня, когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха: „Срутете го, срутете го до основите му!“8Дъще Вавилонска, опустошителко, блажен е онзи, който ти въздаде за това, което ти ни направи!9Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!
Louis Segond 1910
1Sur les bords des fleuves de Babylone, Nous étions assis et nous pleurions, en nous souvenant de Sion.2Aux saules de la contrée Nous avions suspendu nos harpes.3Là, nos vainqueurs nous demandaient des chants, Et nos oppresseurs de la joie: Chantez-vous quelques-uns des cantiques de Sion!4Comment chanterions-nous les cantiques de l'Éternel Sur une terre étrangère?5Si je t'oublie, Jérusalem, Que ma droite m'oublie!6Que ma langue s'attache à mon palais, Si je ne me souviens de toi, Si je ne fais de Jérusalem Le principal sujet de ma joie!7Éternel, souviens-toi des enfants d'Édom, Qui, dans la journée de Jérusalem, Disaient: Rasez, rasez Jusqu'à ses fondements!8Fille de Babylone, la dévastée, Heureux qui te rend la pareille, Le mal que tu nous as fait!9Heureux qui saisit tes enfants, Et les écrase sur le roc!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.