1И пророк Илия Тесвитец, който беше от галаадските жители, каза на Ахав: „Жив е Господ, Бог Израилев, на Когото служа, няма да има роса, нито дъжд през тези години освен по моя дума.“2И Господ отправи слово към него:3„Замини оттук, като вървиш на изток, и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан.4Ще пиеш от потока, а на враните заповядах да те хранят там.“5Той тръгна и направи според словото на Господа – отиде и остана при потока Херит, който е срещу Йордан.6Враните му донасяха хляб и месо вечер и пиеше вода от потока.7А след известно време потокът пресъхна, защото нямаше дъжд.8И Господ отправи слово към него:9„Стани, тръгни за Сарепта Сидонска и там живей. Аз заповядах там на една жена вдовица да те храни.“10И той стана и тръгна за Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето там имаше една вдовица, която събираше дърва. Той я извика, казвайки: „Донеси ми малко вода в съд да пия.“11Тя отиде, за да вземе, а той извика към нея: „Донеси ми и къс хляб в ръката си.“12А тя отговори: „Жив е Господ, твоят Бог, нямам никакъв изпечен хляб освен шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърненцето. Аз ще взема две дръвчета, ще отида и ще приготвя за себе си и за сина ми. Ще го изядем и ще умрем.“13А Илия и каза: „Не се бой. Иди в дома си и направи, както казах, но по-напред ми омеси малка прясна питка от това, което имаш, и ми я донеси, а после направи за себе си и за сина си,14защото така казва Господ, Израилевият Бог: „Делвата с брашното няма да се свърши, нито маслиновото масло в гърненцето ще намалява до деня, в който Господ ще даде дъжд в страната“.“15Тя стана и направи, както и каза Илия – и тя, и той, и домът и се изхранваха много дни.16Брашното в делвата не се свършваше и маслиновото масло в гърненцето не намаляваше според словото, което Господ изрече чрез Илия.17След това се разболя синът на тази жена, домакинята, и болестта му беше толкова тежка, че той почти престана да диша.18Тогава тя попита Илия: „Какво общо имаш с мене, Божий човече? Дошъл си да ми припомниш греховете и да умъртвиш сина ми ли?“19А той и отвърна: „Дай ми сина си!“ И като го взе от ръцете и, отнесе го в горницата, където живееше, и го сложи на леглото си.20Тогава викна към Господа: „Господи, Боже мой, ще направиш ли зло на вдовицата, при която пребивавам, като погубиш сина и?“21После се наведе три пъти върху детето и се обърна към Господа, казвайки: „Господи, Боже мой, нека животът на това дете се върне у него!“22И Господ се вслуша в гласа на Илия, върна живота на момчето у него и то оживя.23Илия взе момчето, свали го от горницата в дома и го даде на майка му. Тогава Илия каза: „Погледни, синът ти е жив.“24А жената каза на Илия: „Сега вече узнах, че си Божий човек и че словото Господне в твоите уста е истинско.“
English Standard Version
Elijah Predicts a Drought
1Now Elijah the Tishbite, of Tishbe* in Gilead, said to Ahab, “As the Lord, the God of Israel, lives, before whom I stand, there shall be neither dew nor rain these years, except by my word.”2And the word of the Lord came to him:3“Depart from here and turn eastward and hide yourself by the brook Cherith, which is east of the Jordan.4You shall drink from the brook, and I have commanded the ravens to feed you there.”5So he went and did according to the word of the Lord. He went and lived by the brook Cherith that is east of the Jordan.6And the ravens brought him bread and meat in the morning, and bread and meat in the evening, and he drank from the brook.7And after a while the brook dried up, because there was no rain in the land.
The Widow of Zarephath
8Then the word of the Lord came to him,9“Arise, go to Zarephath, which belongs to Sidon, and dwell there. Behold, I have commanded a widow there to feed you.”10So he arose and went to Zarephath. And when he came to the gate of the city, behold, a widow was there gathering sticks. And he called to her and said, “Bring me a little water in a vessel, that I may drink.”11And as she was going to bring it, he called to her and said, “Bring me a morsel of bread in your hand.”12And she said, “As the Lord your God lives, I have nothing baked, only a handful of flour in a jar and a little oil in a jug. And now I am gathering a couple of sticks that I may go in and prepare it for myself and my son, that we may eat it and die.”13And Elijah said to her, “Do not fear; go and do as you have said. But first make me a little cake of it and bring it to me, and afterward make something for yourself and your son.14For thus says the Lord, the God of Israel, ‘The jar of flour shall not be spent, and the jug of oil shall not be empty, until the day that the Lord sends rain upon the earth.’”15And she went and did as Elijah said. And she and he and her household ate for many days.16The jar of flour was not spent, neither did the jug of oil become empty, according to the word of the Lord that he spoke by Elijah.
Elijah Raises the Widow’s Son
17After this the son of the woman, the mistress of the house, became ill. And his illness was so severe that there was no breath left in him.18And she said to Elijah, “What have you against me, O man of God? You have come to me to bring my sin to remembrance and to cause the death of my son!”19And he said to her, “Give me your son.” And he took him from her arms and carried him up into the upper chamber where he lodged, and laid him on his own bed.20And he cried to the Lord, “O Lord my God, have you brought calamity even upon the widow with whom I sojourn, by killing her son?”21Then he stretched himself upon the child three times and cried to the Lord, “O Lord my God, let this child’s life* come into him again.”22And the Lord listened to the voice of Elijah. And the life of the child came into him again, and he revived.23And Elijah took the child and brought him down from the upper chamber into the house and delivered him to his mother. And Elijah said, “See, your son lives.”24And the woman said to Elijah, “Now I know that you are a man of God, and that the word of the Lord in your mouth is truth.”
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.