1А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израил.2Името на първородния му син беше Йоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия.3Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а търсеха своята изгода: вземаха подкупи и опорочаваха правосъдието.4Тогава всички израилски старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама5и му заявиха: „Ето ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища. Затова постави ни цар, който да ни управлява, както е при другите народи.“6Това нещо беше лошо в очите на Самуил – когато те настояваха: „Дай ни цар, който да ни управлява.“ Затова Самуил отправи молитва към Господа.7И Господ рече на Самуил: „Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях.8Както те постъпват от времето, когато ги изведох от Египет, и до днес, като Ме изоставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе.9Затова послушай гласа им. Но ги предупреди и им съобщи какви права има царят, който ще господарува над тях.“10Самуил извести на народа, който искаше от него цар, всички тези думи на Господа.11Той каза също: „Ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взема синовете ви и ще ги поставя на своите колесници като свои конници. Те ще препускат пред колесницата му.12Едни ще постави да му бъдат хилядници и петдесетници, други да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят бойно оръжие и всичко необходимо за колесниците му.13Ще взима дъщерите ви да варят миро, да готвят ястие и да пекат хляб.14Ще взима най-добрите от вашите ниви, лозя и маслинови градини и ще ги раздаде на слугите си.15Ще взима десятъка от посевите ви и от лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си.16Ще взима слугите ви и слугините ви, най-добрите ви младежи и ослите ви и ще ги използва за своя работа.17Ще взима десятък от дребния ви добитък, а и самите вие ще му бъдете слуги.18Тогава ще завикате за помощ заради царя, когото сте си избрали, но Господ няма да ви чуе.“19Обаче народът не пожела да послуша Самуил и потвърди: „Не, нека има цар над нас20и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“21След като Самуил изслуша всички тези думи на народа, той ги предаде на Господа.22А Господ каза на Самуил: „Послушай желанието им и им постави цар.“ Затова Самуил каза на израилтяните: „Разотидете се – всеки в града си.“
English Standard Version
Israel Demands a King
1When Samuel became old, he made his sons judges over Israel.2The name of his firstborn son was Joel, and the name of his second, Abijah; they were judges in Beersheba.3Yet his sons did not walk in his ways but turned aside after gain. They took bribes and perverted justice.4Then all the elders of Israel gathered together and came to Samuel at Ramah5and said to him, “Behold, you are old and your sons do not walk in your ways. Now appoint for us a king to judge us like all the nations.”6But the thing displeased Samuel when they said, “Give us a king to judge us.” And Samuel prayed to the Lord.7And the Lord said to Samuel, “Obey the voice of the people in all that they say to you, for they have not rejected you, but they have rejected me from being king over them.8According to all the deeds that they have done, from the day I brought them up out of Egypt even to this day, forsaking me and serving other gods, so they are also doing to you.9Now then, obey their voice; only you shall solemnly warn them and show them the ways of the king who shall reign over them.”
Samuel’s Warning Against Kings
10So Samuel told all the words of the Lord to the people who were asking for a king from him.11He said, “These will be the ways of the king who will reign over you: he will take your sons and appoint them to his chariots and to be his horsemen and to run before his chariots.12And he will appoint for himself commanders of thousands and commanders of fifties, and some to plow his ground and to reap his harvest, and to make his implements of war and the equipment of his chariots.13He will take your daughters to be perfumers and cooks and bakers.14He will take the best of your fields and vineyards and olive orchards and give them to his servants.15He will take the tenth of your grain and of your vineyards and give it to his officers and to his servants.16He will take your male servants and female servants and the best of your young men* and your donkeys, and put them to his work.17He will take the tenth of your flocks, and you shall be his slaves.18And in that day you will cry out because of your king, whom you have chosen for yourselves, but the Lord will not answer you in that day.”
The Lord Grants Israel’s Request
19But the people refused to obey the voice of Samuel. And they said, “No! But there shall be a king over us,20that we also may be like all the nations, and that our king may judge us and go out before us and fight our battles.”21And when Samuel had heard all the words of the people, he repeated them in the ears of the Lord.22And the Lord said to Samuel, “Obey their voice and make them a king.” Samuel then said to the men of Israel, “Go every man to his city.”
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.