1Господ запита Самуил: „Докога ще тъгуваш за Саул – Аз го отхвърлих, за да не бъде вече цар над Израил? Напълни рога си с елей и тръгни на път. Аз ще те изпратя във Витлеем при Йесей, защото Си избрах цар измежду неговите синове.“2Самуил отговори: „Как да отида? Ако Саул чуе, ще ме убие.“ Господ каза: „Вземи със себе си една телица и кажи: „Дойдох да принеса жертва пред Господа.“3Покани и Йесей на жертвоприношението. Аз сам ще ти покажа какво да правиш и ти ще Ми помажеш онзи, когото ти посоча.“4Самуил постъпи така, както му каза Господ. Когато дойде във Витлеем, градските старейшини изплашени го посрещнаха и запитаха: „С мир ли идваш?“5Той отговори: „С мир. Дойдох да принеса жертва пред Господа. Осветете се и елате с мене на жертвоприношение.“ Той освети Йесей и синовете му и ги покани на жертвоприношението.6Когато те пристигнаха и Самуил видя Елиав, помисли си: „Наистина, този е Негов помазаник пред Господа!“7Но Господ каза на Самуил: „Не гледай външността му и високия му ръст; Аз го отхвърлих. Бог не гледа така, както гледа човек, защото човек гледа лицето, а Господ гледа сърцето.“8Йесей повика Аминадав и го представи пред Самуил. Самуил каза: „Господ не е избрал и него.“9Йесей представи Сама. Но Самуил каза: „Господ не е избрал и него.“10Така Йесей представи пред Самуил седмината си синове, но Самуил каза на Йесей: „Господ не е избрал тези.“11Самуил попита Йесей: „Това ли са всичките ти синове?“ Йесей отговори: „Остава още най-малкият. Той пасе овцете.“ Самуил каза на Йесей: „Изпрати да го доведат, защото няма да седнем на жертвената трапеза, докато той не дойде тука.“12Тогава Йесей изпрати и го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и красив на вид. Тогава Господ каза: „Стани, помажи го, защото това е самият той.“13Самуил взе рога с елей и го помаза сред братята му, и Господният Дух слезе върху Давид и го съпътстваше от онзи ден и нататък. След това Самуил стана и се прибра в Рама.14Господният Дух обаче беше отстъпил от Саул и зъл дух от Господа го измъчваше.15Слугите на Саул му казаха: „Ето зъл дух от Бога те измъчва.16Нека нашият господар заповяда на служителите си, които стоят пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на арфа. Когато злият дух от Бога дойде върху тебе, нека той свири с ръка. Тогава отново ще ти бъде по-добре.“17Саул нареди на слугите си: „Намерете ми човек, който знае добре да свири, и ми го доведете.“18Тогава един от младите му слуги заговори: „Аз видях във Витлеем един син на Йесей, който знае да свири. Той е храбър и добър боец, говори умно и е хубавец, и Господ е с него.“19Саул изпрати вестители до Йесей да му кажат: „Изпрати при мене сина си Давид, който е при стадото.“20Йесей взе осел, натовари го с хляб, един мях вино и едно яре и ги изпрати заедно със сина си Давид при Саул.21Така Давид дойде при Саул и стана негов служител. Той се хареса много на Саул и му стана оръженосец.22А Саул изпрати да кажат на Йесей: „Нека Давид остане на служба при мене, понеже придоби моето благоволение.“23Когато духът от Бога дойдеше върху Саул, Давид вземаше арфата и свиреше. На Саул му ставаше леко и по-весело и злият дух отстъпваше от него.
English Standard Version
David Anointed King
1The Lord said to Samuel, “How long will you grieve over Saul, since I have rejected him from being king over Israel? Fill your horn with oil, and go. I will send you to Jesse the Bethlehemite, for I have provided for myself a king among his sons.”2And Samuel said, “How can I go? If Saul hears it, he will kill me.” And the Lord said, “Take a heifer with you and say, ‘I have come to sacrifice to the Lord.’3And invite Jesse to the sacrifice, and I will show you what you shall do. And you shall anoint for me him whom I declare to you.”4Samuel did what the Lord commanded and came to Bethlehem. The elders of the city came to meet him trembling and said, “Do you come peaceably?”5And he said, “Peaceably; I have come to sacrifice to the Lord. Consecrate yourselves, and come with me to the sacrifice.” And he consecrated Jesse and his sons and invited them to the sacrifice.6When they came, he looked on Eliab and thought, “Surely the Lord’s anointed is before him.”7But the Lord said to Samuel, “Do not look on his appearance or on the height of his stature, because I have rejected him. For the Lord sees not as man sees: man looks on the outward appearance, but the Lord looks on the heart.”8Then Jesse called Abinadab and made him pass before Samuel. And he said, “Neither has the Lord chosen this one.”9Then Jesse made Shammah pass by. And he said, “Neither has the Lord chosen this one.”10And Jesse made seven of his sons pass before Samuel. And Samuel said to Jesse, “The Lord has not chosen these.”11Then Samuel said to Jesse, “Are all your sons here?” And he said, “There remains yet the youngest,* but behold, he is keeping the sheep.” And Samuel said to Jesse, “Send and get him, for we will not sit down till he comes here.”12And he sent and brought him in. Now he was ruddy and had beautiful eyes and was handsome. And the Lord said, “Arise, anoint him, for this is he.”13Then Samuel took the horn of oil and anointed him in the midst of his brothers. And the Spirit of the Lord rushed upon David from that day forward. And Samuel rose up and went to Ramah.
David in Saul’s Service
14Now the Spirit of the Lord departed from Saul, and a harmful spirit from the Lord tormented him.15And Saul’s servants said to him, “Behold now, a harmful spirit from God is tormenting you.16Let our lord now command your servants who are before you to seek out a man who is skillful in playing the lyre, and when the harmful spirit from God is upon you, he will play it, and you will be well.”17So Saul said to his servants, “Provide for me a man who can play well and bring him to me.”18One of the young men answered, “Behold, I have seen a son of Jesse the Bethlehemite, who is skillful in playing, a man of valor, a man of war, prudent in speech, and a man of good presence, and the Lord is with him.”19Therefore Saul sent messengers to Jesse and said, “Send me David your son, who is with the sheep.”20And Jesse took a donkey laden with bread and a skin of wine and a young goat and sent them by David his son to Saul.21And David came to Saul and entered his service. And Saul loved him greatly, and he became his armor-bearer.22And Saul sent to Jesse, saying, “Let David remain in my service, for he has found favor in my sight.”23And whenever the harmful spirit from God was upon Saul, David took the lyre and played it with his hand. So Saul was refreshed and was well, and the harmful spirit departed from him.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.