Раждане и детство на Самуил. Ана – майката на Самуил
1– Имаше един човек от Рама – от племето Цофим от планинската земя Ефрем. Той се казваше Елкана, ефратец, син на Йерохам, син на Илий, син на Тоху, син на Цуф.2Той имаше две жени: едната се наричаше Ана, а другата – Фенана. Фенана имаше деца, а Ана беше бездетна.3Този човек всяка година отиваше от града си в Силом, за да се поклони и принесе жертва на Господ Вседържител. Там служеха като свещеници на Господа Офни и Финеес, двамата синове на Илий.4В деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше съответните дялове на жена си Фенана и на всичките и синове и дъщери.5А на Ана даваше най-добрия дял, тъй като тя нямаше деца, понеже обичаше Ана повече от Фенана, макар че Господ бе заключил утробата и.6Съперницата и често я огорчаваше, за да я натъжава, понеже Господ бе заключил утробата и.7Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше.8Мъжът и Елкана я утеши с думите: „Ано!“ Тя му отговори: „Ето ме.“ И каза и: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“
Молитвата на Ана
9След като се нахраниха в Силом, Ана стана*. А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм.10Душата и беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач.11Тя даде оброк с думите: „Господи, Всемогъщи Вседържителю! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Своята служителка и си спомниш за мене, и ако не забравиш служителката Си и и дариш мъжка рожба, аз ще я посветя на Господа за цял живот и вино и сикер няма да пие, и бръснач няма да се допре до главата на това дете.“12Тя дълго се молеше пред Господа, а Илий наблюдаваше устата и.13Ана говореше тихо в сърцето си, само устните и се мърдаха, гласът и не се чуваше, затова Илий я сметна за пияна.14Илий я попита: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното си и се махни от лицето на Господа.“15В отговор Ана рече: „Не, господарю мой; аз съм нещастна жена. Нито вино, нито сикер съм пила, а разкрих сърцето си пред Господа.16Не смятай слугинята си за лоша жена, защото поради голямата си печал аз се молих поради скръбта си досега.“17Илий и отговори с думите: „Иди си в мир. Бог Израилев ще изпълни молбата, която си отправила към Него.“18А тя отговори: „Дано слугинята ти намери милост в твоите очи.“ Тогава тя тръгна по пътя си и яде, и лицето и не беше вече печално.19На другата сутрин те станаха рано и се поклониха благоговейно пред Господа. След това се завърнаха у дома си в Рама. Елкана спа с жена си Ана и Господ си спомни за нея.20Ана зачена и когато дойде време, роди син. Тя му даде име Самуил, понеже* от Господа го измоли.
Самуил, посветен на Господа
21Когато мъжът и Елкана отиде с целия си дом в Силом, за да принесе годишната жертва пред Господа и оброците си*,22Ана не тръгна*. Тя каза на мъжа си: „Ще остана тук, докато детето бъде отбито и порасне. Тогава ще го заведа, за да се яви пред Господа и да остане там завинаги.“23Нейният мъж Елкана и отговори: „Прави, каквото смяташ за добре. Остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата*.“ Така жена му остана и кърми сина си, докато го отби.24А когато го откърми, тя го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле*, една ефа брашно и мех с вино и отиде в дома Господен в Силом, макар че детето беше още малко.25* След като заклаха телето,* доведоха детето при Илий.26И каза: „Прощавай, господарю мой! Жива да бъде душата ти, господарю мой! Аз съм същата онази жена, която беше застанала тук при тебе и се молеше на Господа.27Молих се за това дете и Господ изпълни молбата, която отправих към Него.28Затова аз го предавам на Господа. През всички дни на живота Си то ще служи на Господа“. След това тя благоговейно се поклони там пред Господа.
English Standard Version
The Birth of Samuel
1There was a certain man of Ramathaim-zophim of the hill country of Ephraim whose name was Elkanah the son of Jeroham, son of Elihu, son of Tohu, son of Zuph, an Ephrathite.2He had two wives. The name of the one was Hannah, and the name of the other, Peninnah. And Peninnah had children, but Hannah had no children.3Now this man used to go up year by year from his city to worship and to sacrifice to the Lord of hosts at Shiloh, where the two sons of Eli, Hophni and Phinehas, were priests of the Lord.4On the day when Elkanah sacrificed, he would give portions to Peninnah his wife and to all her sons and daughters.5But to Hannah he gave a double portion, because he loved her, though the Lord had closed her womb.*6And her rival used to provoke her grievously to irritate her, because the Lord had closed her womb.7So it went on year by year. As often as she went up to the house of the Lord, she used to provoke her. Therefore Hannah wept and would not eat.8And Elkanah, her husband, said to her, “Hannah, why do you weep? And why do you not eat? And why is your heart sad? Am I not more to you than ten sons?”9After they had eaten and drunk in Shiloh, Hannah rose. Now Eli the priest was sitting on the seat beside the doorpost of the temple of the Lord.10She was deeply distressed and prayed to the Lord and wept bitterly.11And she vowed a vow and said, “O Lord of hosts, if you will indeed look on the affliction of your servant and remember me and not forget your servant, but will give to your servant a son, then I will give him to the Lord all the days of his life, and no razor shall touch his head.”12As she continued praying before the Lord, Eli observed her mouth.13Hannah was speaking in her heart; only her lips moved, and her voice was not heard. Therefore Eli took her to be a drunken woman.14And Eli said to her, “How long will you go on being drunk? Put your wine away from you.”15But Hannah answered, “No, my lord, I am a woman troubled in spirit. I have drunk neither wine nor strong drink, but I have been pouring out my soul before the Lord.16Do not regard your servant as a worthless woman, for all along I have been speaking out of my great anxiety and vexation.”17Then Eli answered, “Go in peace, and the God of Israel grant your petition that you have made to him.”18And she said, “Let your servant find favor in your eyes.” Then the woman went her way and ate, and her face was no longer sad.19They rose early in the morning and worshiped before the Lord; then they went back to their house at Ramah. And Elkanah knew Hannah his wife, and the Lord remembered her.20And in due time Hannah conceived and bore a son, and she called his name Samuel, for she said, “I have asked for him from the Lord.”*
Samuel Given to the Lord
21The man Elkanah and all his house went up to offer to the Lord the yearly sacrifice and to pay his vow.22But Hannah did not go up, for she said to her husband, “As soon as the child is weaned, I will bring him, so that he may appear in the presence of the Lord and dwell there forever.”23Elkanah her husband said to her, “Do what seems best to you; wait until you have weaned him; only, may the Lord establish his word.” So the woman remained and nursed her son until she weaned him.24And when she had weaned him, she took him up with her, along with a three-year-old bull,* an ephah* of flour, and a skin of wine, and she brought him to the house of the Lord at Shiloh. And the child was young.25Then they slaughtered the bull, and they brought the child to Eli.26And she said, “Oh, my lord! As you live, my lord, I am the woman who was standing here in your presence, praying to the Lord.27For this child I prayed, and the Lord has granted me my petition that I made to him.28Therefore I have lent him to the Lord. As long as he lives, he is lent to the Lord.” And he worshiped the Lord there.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.