Römer 15 | Съвременен български превод

Примерът на Иисус Христос

1 Ние, силните, сме длъжни да подкрепяме слабите в немощите им, а не да търсим полза за себе си. 2 Нека всеки от нас живее в полза на ближния за укрепване в доброто. 3 Защото и Христос не живя за Своя полза, а както е писано: „Хулите на онези, които Те хулят, Отче, паднаха върху Мене.“ 4 А всичко, което бе писано преди, бе писано за наша поука, за да имаме надежда чрез търпението и чрез утехата от Писанията. 5 И нека Бог, изворът на търпение и утеха, ви даде да бъдете единодушни помежду си според волята на Иисус Христос, 6 за да славите единомислено и в един глас Бога и Отец на нашия Господ Иисус Христос. 7 Приемайте се взаимно, както Христос прие вас за слава на Бога. 8 И заявявам, че Иисус Христос стана слуга на обрязаните заради верността на Бога – за да утвърди обещанията, дадени на праотците, 9 и езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: „Затова между езичниците ще прославя Тебе, Господи, и ще възпявам Твоето име.“ 10 И пак е казано: Радвайте се, езичници, заедно с Неговия народ! 11 И още: „Прославяйте Господа, всички езичници, прославяйте Го, всички народи!“ 12 Исаия също казва: „Ще даде потомък Йесеевият корен и като се въздигне, ще властва над народите. На Него ще се надяват езичниците.“ 13 А Бог, изворът на надежда, нека ви изпълни с голяма радост и мир във вярата, за да се умножава все повече вашата надежда чрез силата на Светия Дух.

Апостол Павел за дейността си като проповедник

14 И самият аз съм уверен за вас, братя мои, че вие сте пълни с благост, придобили сте дълбоко познание и можете да се наставлявате един друг. 15 Осмелих се, братя*, да ви пиша по-открито, за да ви напомня някои неща. Това правя по силата на дадената ми от Бога благодат 16 да бъда служител на Иисус Христос сред езичниците и да върша свещенодействието на Божието благовестие, та присъединяването на езичниците, осветено от Светия Дух, да бъде приятно за Бога. 17 И така, благодарение на Иисус Христос мога да се похваля със служението си пред Бога. 18 Но няма да се осмеля да кажа нещо, което Христос да не е извършил чрез мене, за да станат езичниците послушни на Бога – извършено чрез слово и дело, 19 със силата на знамения и чудеса и със силата на Божия Дух. Така разпространих Христовото благовестие от Йерусалим и навсякъде чак до Илирик. 20 При това се стремих да благовестя не там, където името на Христос беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа, 21 а както е писано: „Онези, на които не беше известено за Него, ще видят, и онези, които не бяха чули, ще разберат.“

Намерения на апостола за бъдещо благовестие

22 Тъкмо това много пъти ми пречеше да дойда при вас. 23 Но сега, понеже нямам вече работа по тези места, а пък от много години копнея да дойда при вас, 24 когато тръгна за Испания, ще ви навестя*. На път за там се надявам да ви видя и да бъда изпратен нататък от вас, след като първо ви се порадвам за известно време. 25 А сега отивам в Йерусалим в услуга на вярващите, 26 защото Македония и Ахая благоволиха да направят дарение за бедните вярващи в Йерусалим. 27 Благоволиха, но и са им длъжни. Защото щом езичниците се ползват от техните духовни блага, длъжни са да им бъдат в услуга със земните си блага. 28 След като извърша това и им връча по реда тази придобивка, ще замина през вашите места за Испания. 29 А знам, че когато дойда при вас, ще дойда с пълното благословение на Христовото благовестие*. 30 Моля ви, братя, заради нашия Господ Иисус Христос и заради любовта на Духа, да ме подкрепяте с молитвите си за мене към Бога, 31 за да се избавя от невярващите в Юдея и служението ми в Йерусалим да бъде добре прието от вярващите, 32 та с радост да дойда при вас с Божията воля и да намеря утеха сред вас. 33 А Бог, извор на мира, да бъде с всички вас, амин.

English Standard Version

The Example of Christ

1 We who are strong have an obligation to bear with the failings of the weak, and not to please ourselves. 2 Let each of us please his neighbor for his good, to build him up. 3 For Christ did not please himself, but as it is written, “The reproaches of those who reproached you fell on me.” 4 For whatever was written in former days was written for our instruction, that through endurance and through the encouragement of the Scriptures we might have hope. 5 May the God of endurance and encouragement grant you to live in such harmony with one another, in accord with Christ Jesus, 6 that together you may with one voice glorify the God and Father of our Lord Jesus Christ. 7 Therefore welcome one another as Christ has welcomed you, for the glory of God.

Christ the Hope of Jews and Gentiles

8 For I tell you that Christ became a servant to the circumcised to show God’s truthfulness, in order to confirm the promises given to the patriarchs, 9 and in order that the Gentiles might glorify God for his mercy. As it is written, “Therefore I will praise you among the Gentiles, and sing to your name.” 10 And again it is said, “Rejoice, O Gentiles, with his people.” 11 And again, “Praise the Lord, all you Gentiles, and let all the peoples extol him.” 12 And again Isaiah says, “The root of Jesse will come, even he who arises to rule the Gentiles; in him will the Gentiles hope.” 13 May the God of hope fill you with all joy and peace in believing, so that by the power of the Holy Spirit you may abound in hope.

Paul the Minister to the Gentiles

14 I myself am satisfied about you, my brothers,* that you yourselves are full of goodness, filled with all knowledge and able to instruct one another. 15 But on some points I have written to you very boldly by way of reminder, because of the grace given me by God 16 to be a minister of Christ Jesus to the Gentiles in the priestly service of the gospel of God, so that the offering of the Gentiles may be acceptable, sanctified by the Holy Spirit. 17 In Christ Jesus, then, I have reason to be proud of my work for God. 18 For I will not venture to speak of anything except what Christ has accomplished through me to bring the Gentiles to obedience—by word and deed, 19 by the power of signs and wonders, by the power of the Spirit of God—so that from Jerusalem and all the way around to Illyricum I have fulfilled the ministry of the gospel of Christ; 20 and thus I make it my ambition to preach the gospel, not where Christ has already been named, lest I build on someone else’s foundation, 21 but as it is written, “Those who have never been told of him will see, and those who have never heard will understand.”

Paul’s Plan to Visit Rome

22 This is the reason why I have so often been hindered from coming to you. 23 But now, since I no longer have any room for work in these regions, and since I have longed for many years to come to you, 24 I hope to see you in passing as I go to Spain, and to be helped on my journey there by you, once I have enjoyed your company for a while. 25 At present, however, I am going to Jerusalem bringing aid to the saints. 26 For Macedonia and Achaia have been pleased to make some contribution for the poor among the saints at Jerusalem. 27 For they were pleased to do it, and indeed they owe it to them. For if the Gentiles have come to share in their spiritual blessings, they ought also to be of service to them in material blessings. 28 When therefore I have completed this and have delivered to them what has been collected,* I will leave for Spain by way of you. 29 I know that when I come to you I will come in the fullness of the blessing* of Christ. 30 I appeal to you, brothers, by our Lord Jesus Christ and by the love of the Spirit, to strive together with me in your prayers to God on my behalf, 31 that I may be delivered from the unbelievers in Judea, and that my service for Jerusalem may be acceptable to the saints, 32 so that by God’s will I may come to you with joy and be refreshed in your company. 33 May the God of peace be with you all. Amen.

Römer 15 | Съвременен български превод English Standard Version