1Псалом на Давид. Господи, води борба с онези, които се борят с мене, и срази онези, които се сражават с мене;2вземи оръжие и щит и се вдигни да ми помогнеш.3Размахай копие и секира срещу моите гонители. Кажи на душата ми: „Аз съм твое спасение!“4В безчестие и срам да потънат онези, които посягат на живота ми; да отстъпят и да се покрият с безчестие онези, които замислят зло срещу мене.5Да бъдат те като плява пред вятъра и Господен ангел да ги прогонва.6Да бъде пътят им тъмен и хлъзгав и Господен ангел да ги преследва,7защото без причина заложиха мрежата си за мене, без причина изкопаха яма за душата ми.8Върху всеки един от тях да дойде неочаквана погибел и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; нека падне в нея и да загине.9А моята душа ще се радва заради това, което стори Господ, ще се весели за спасението, дошло от Него.10Цялото ми същество ще възвести: „Господи, кой е като Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден от грабителя му?“11Злостни свидетели се надигнаха против мене: разпитват ме за това, което аз не зная;12отвръщат ми със зло за доброто, аз съм изоставен и самотен.13А когато те бяха болни, обличах вретище*, изтощавах душата си с пост и сърцето ми се изля в молитва.14Постъпвах така, като че за мой приятел, за мой брат се молех; ходех тъжен, с наведена глава, като че ли майка оплаквах.15Но когато аз срещах пречки по пътя си, те се радваха и се съюзяваха. Съюзиха се против мене хора, които не познавам. Не преставаха да ме охулват;16в сборището на безбожниците присмехулниците злостно точеха зъби срещу мене.17Господи, докога само ще гледаш това? Спаси живота ми от техните злодейства, избави ме от тези лъвове.18Аз ще Те прославя във великото събрание, ще Те възхваля пред целия народ,19за да не тържествуват над мене онези, които несправедливо враждуват против мене, нито да се присмиват с очи тези, които ме мразят без причина.20Защото не за мир говорят те, а против мирните хора по земята кроят коварни замисли;21разтварят уста против мене; злорадстват с думите: „Добре! Добре! Ние го видяхме със собствените си очи!“22Ти, Господи, видя – недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!23Пробуди се, застъпи се за моето право! Боже мой и Господи мой, Ти води моето дело!24Ти, Господи, Боже мой, си справедлив и нека те да не тържествуват над мене.25Да не казват в сърцето си: „Добре! Ето това ние желаехме!“ Да не казват: „Погълнахме го.“26В безчестие и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие. Да се облекат в срам и позор онези, които говорят надменно срещу мене.27Да се радват и да се веселят онези, които подкрепят правото ми дело, и винаги да казват: „Велик е Господ, Който желае спасение на Своя служител!“28А езикът ми ще възвестява Твоята справедливост и ще отправя прослава към Тебе всеки ден.
English Standard Version
Great Is the Lord
1Of David. Contend, O Lord, with those who contend with me; fight against those who fight against me!2Take hold of shield and buckler and rise for my help!3Draw the spear and javelin* against my pursuers! Say to my soul, “I am your salvation!”4Let them be put to shame and dishonor who seek after my life! Let them be turned back and disappointed who devise evil against me!5Let them be like chaff before the wind, with the angel of the Lord driving them away!6Let their way be dark and slippery, with the angel of the Lord pursuing them!7For without cause they hid their net for me; without cause they dug a pit for my life.*8Let destruction come upon him when he does not know it! And let the net that he hid ensnare him; let him fall into it—to his destruction!9Then my soul will rejoice in the Lord, exulting in his salvation.10All my bones shall say, “O Lord, who is like you, delivering the poor from him who is too strong for him, the poor and needy from him who robs him?”11Malicious* witnesses rise up; they ask me of things that I do not know.12They repay me evil for good; my soul is bereft.*13But I, when they were sick— I wore sackcloth; I afflicted myself with fasting; I prayed with head bowed* on my chest.14I went about as though I grieved for my friend or my brother; as one who laments his mother, I bowed down in mourning.15But at my stumbling they rejoiced and gathered; they gathered together against me; wretches whom I did not know tore at me without ceasing;16like profane mockers at a feast,* they gnash at me with their teeth.17How long, O Lord, will you look on? Rescue me from their destruction, my precious life from the lions!18I will thank you in the great congregation; in the mighty throng I will praise you.19Let not those rejoice over me who are wrongfully my foes, and let not those wink the eye who hate me without cause.20For they do not speak peace, but against those who are quiet in the land they devise words of deceit.21They open wide their mouths against me; they say, “Aha, Aha! Our eyes have seen it!”22You have seen, O Lord; be not silent! O Lord, be not far from me!23Awake and rouse yourself for my vindication, for my cause, my God and my Lord!24Vindicate me, O Lord, my God, according to your righteousness, and let them not rejoice over me!25Let them not say in their hearts, “Aha, our heart’s desire!” Let them not say, “We have swallowed him up.”26Let them be put to shame and disappointed altogether who rejoice at my calamity! Let them be clothed with shame and dishonor who magnify themselves against me!27Let those who delight in my righteousness shout for joy and be glad and say evermore, “Great is the Lord, who delights in the welfare of his servant!”28Then my tongue shall tell of your righteousness and of your praise all the day long.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.