Markus 11 | Съвременен български превод

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

1 Когато наближиха до Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонската планина, Иисус изпрати двама от учениците Си 2 и им каза: „Идете в селото, което е насреща ви. И щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал. Отвържете го и го доведете. 3 Ако някой ви попита защо правите това, вие отговорете: „То е нужно на Господ. И Той веднага ще го върне пак тука.“ 4 Те отидоха и намериха ослето, вързано до пътната врата на улицата, и го отвързаха. 5 Някои от стоящите там им казаха: „Какво правите, защо отвързвате ослето?“ 6 А те им отговориха, както им бе поръчал Иисус, и онези ги пуснаха. 7 Докараха ослето при Иисус, намятаха върху него дрехите си и Той го възседна. 8 Мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други сечаха клони от дърветата и застилаха пътя. 9 Тези, които вървяха отпред, и онези, които Го следваха, викаха високо: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господ! 10 Благословено е царството на нашия отец Давид, което идва в името на Господ*! Осанна във висините!“ 11 Тогава Иисус влезе в храма в Йерусалим. И като разгледа всичко, понеже вече беше късно, излезе и отиде с дванадесетте във Витания.

Безплодната смокиня

12 На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня. 13 И като видя отдалече една смокиня, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо по нея. Но когато дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини. 14 Иисус и каза: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе за вечни времена!“ Неговите ученици чуха това.

Изгонване на търговците от храма

15 И дойдоха в Йерусалим. Като влезе в храма, Иисус започна да гони от храма продавачите и купувачите. Той прекатури масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби 16 и не позволяваше никой да пренесе през храма каквото и да било. 17 Той ги поучаваше с думите: „Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече дом за молитва на всички народи“? А вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“ 18 Книжниците и първосвещениците чуха това и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му. 19 А когато се свечери, Той излезе* вън от града.

Силата на вярата

20 Сутринта, минавайки, видяха, че смокинята беше изсъхнала от корен. 21 Петър си спомни и Му каза: „Учителю, виж, изсъхнала е смокинята, която Ти прокле.“ 22 Иисус им отговори: „Имайте вяра в Бога. 23 Истината ви казвам: ако някой рече на тази планина „Вдигни се и се хвърли в морето“ и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, ще се сбъдне, каквото и да каже. 24 Затова ви казвам: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25 А когато застанете на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и небесният ви Отец вашите прегрешения. 26 Ако не прощавате, тогава и небесният ви Отец няма да прости вашите прегрешения.“

За властта на Иисус Христос

27 След това дойдоха пак в Йерусалим. Докато Той ходеше из храма, първосвещениците, книжниците и народните стареи се приближиха към Него 28 и Му казаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт да вършиш това?“ 29 А Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт върша това. 30 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми!“ 31 А те разсъждаваха помежду си и казваха: „Ако речем: „от небето“, ще каже: „а защо не му повярвахте?“ 32 Или да речем: „от хората“.“ Но се бояха от народа, понеже всички смятаха, че Йоан наистина беше пророк. 33 Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ Тогава Иисус им отвърна: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“

English Standard Version

The Triumphal Entry

1 Now when they drew near to Jerusalem, to Bethphage and Bethany, at the Mount of Olives, Jesus* sent two of his disciples 2 and said to them, “Go into the village in front of you, and immediately as you enter it you will find a colt tied, on which no one has ever sat. Untie it and bring it. 3 If anyone says to you, ‘Why are you doing this?’ say, ‘The Lord has need of it and will send it back here immediately.’” 4 And they went away and found a colt tied at a door outside in the street, and they untied it. 5 And some of those standing there said to them, “What are you doing, untying the colt?” 6 And they told them what Jesus had said, and they let them go. 7 And they brought the colt to Jesus and threw their cloaks on it, and he sat on it. 8 And many spread their cloaks on the road, and others spread leafy branches that they had cut from the fields. 9 And those who went before and those who followed were shouting, “Hosanna! Blessed is he who comes in the name of the Lord! 10 Blessed is the coming kingdom of our father David! Hosanna in the highest!” 11 And he entered Jerusalem and went into the temple. And when he had looked around at everything, as it was already late, he went out to Bethany with the twelve.

Jesus Curses the Fig Tree

12 On the following day, when they came from Bethany, he was hungry. 13 And seeing in the distance a fig tree in leaf, he went to see if he could find anything on it. When he came to it, he found nothing but leaves, for it was not the season for figs. 14 And he said to it, “May no one ever eat fruit from you again.” And his disciples heard it.

Jesus Cleanses the Temple

15 And they came to Jerusalem. And he entered the temple and began to drive out those who sold and those who bought in the temple, and he overturned the tables of the money-changers and the seats of those who sold pigeons. 16 And he would not allow anyone to carry anything through the temple. 17 And he was teaching them and saying to them, “Is it not written, ‘My house shall be called a house of prayer for all the nations’? But you have made it a den of robbers.” 18 And the chief priests and the scribes heard it and were seeking a way to destroy him, for they feared him, because all the crowd was astonished at his teaching. 19 And when evening came they* went out of the city.

The Lesson from the Withered Fig Tree

20 As they passed by in the morning, they saw the fig tree withered away to its roots. 21 And Peter remembered and said to him, “Rabbi, look! The fig tree that you cursed has withered.” 22 And Jesus answered them, “Have faith in God. 23 Truly, I say to you, whoever says to this mountain, ‘Be taken up and thrown into the sea,’ and does not doubt in his heart, but believes that what he says will come to pass, it will be done for him. 24 Therefore I tell you, whatever you ask in prayer, believe that you have received* it, and it will be yours. 25 And whenever you stand praying, forgive, if you have anything against anyone, so that your Father also who is in heaven may forgive you your trespasses.”*

The Authority of Jesus Challenged

27 And they came again to Jerusalem. And as he was walking in the temple, the chief priests and the scribes and the elders came to him, 28 and they said to him, “By what authority are you doing these things, or who gave you this authority to do them?” 29 Jesus said to them, “I will ask you one question; answer me, and I will tell you by what authority I do these things. 30 Was the baptism of John from heaven or from man? Answer me.” 31 And they discussed it with one another, saying, “If we say, ‘From heaven,’ he will say, ‘Why then did you not believe him?’ 32 But shall we say, ‘From man’?”—they were afraid of the people, for they all held that John really was a prophet. 33 So they answered Jesus, “We do not know.” And Jesus said to them, “Neither will I tell you by what authority I do these things.”

Markus 11 | Съвременен български превод English Standard Version