Lukas 19 | Съвременен български превод

Иисус Христос на гости у Закхей

1 След това Иисус влезе в Йерихон и тръгна през града. 2 И ето един човек на име Закхей, който беше началник на митарите и богат, 3 искаше да види кой е Иисус, но не можеше от народа, защото беше нисък на ръст. 4 Затова се затича напред, качи се на една смокиня, за да Го види, тъй като Той щеше да мине оттам. 5 Когато Иисус дойде до това място, погледна нагоре, видя го и му каза: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“ 6 И той бързо слезе и Го прие с радост. 7 Всички, като видяха това, зароптаха и казваха: „Отби се при грешен човек.“ 8 А Закхей пристъпи и рече на Господ: „Ето половината от имота си, Господи, давам на сиромаси; ако пък от някого съм взел нещо чрез измама, ще го върна четворно.“ 9 Тогава Иисус рече за него: „Днес домът на този човек получи спасение, защото и той е син на Авраам. 10 Синът човешки дойде да потърси и спаси погиналото.“

Притча за десетте слуги

11 И докато те слушаха думите Му, Иисус продължи с една притча, тъй като беше близо до Йерусалим и те мислеха, че сега ще се открие Божието царство. 12 Той каза: „Един благороден човек се отправи за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне. 13 И като повика десетима свои слуги, даде им десет мини и им рече: „Вложете ги в нещо, докато се върна.“ 14 Но съгражданите му го мразеха и изпратиха след него пратеници, които да известят: „Не искаме той да царува над нас.“ 15 Когато той се завърна с царска власт, каза да повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае кой какво е припечелил. 16 Дойде първият и рече: „Господарю, твоята мина припечели десет мини.“ 17 Той му рече: „Хубаво си направил, ти си добър слуга! Понеже беше верен в толкова малко, бъди властник над десет града.“ 18 Дойде вторият и каза: „Господарю, твоята мина принесе пет мини.“ 19 Рече и на него: „И ти бъди над пет града.“ 20 Дойде и друг и каза: „Господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа. 21 Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял.“ 22 Господарят му рече: „С твоите уста ще те съдя, лукави рабе! Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял. 23 Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?“ 24 И рече на присъстващите: „Вземете от него мината и я дайте на онзи, който има десет мини.“ 25 Те му рекоха: „Господарю, той има десет мини!“ 26 Но той отвърна: „Казвам ви, на всеки, който има, ще се даде, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има. 27 А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене“.“

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

28 Като каза това, Иисус тръгна нататък по пътя за Йерусалим. 29 А когато наближи до Витфагия и Витания при планината, наричана Елеон, изпрати двама от учениците Си, 30 като им каза: „Идете в отсрещното село. Като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го доведете. 31 И ако някой ви попита защо го отвързвате, кажете му тъй: „То е нужно на Господа“.“ 32 Изпратените отидоха и намериха всичко така, както им бе рекъл. 33 А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: „Защо отвързвате ослето?“ 34 Те отговориха: „То е нужно на Господа.“ 35 Тогава го доведоха при Иисус, намятаха дрехите си върху ослето и помогнаха на Иисус да се качи на него. 36 И докато Той минаваше, постилаха дрехите си по пътя. 37 А когато беше вече близо и преваляше Елеонската планина, цялото множество ученици радостно започнаха с висок глас да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели, 38 и казваха: „Благословен е Царят, Идващият в името на Господа! Мир на небето и слава във висините!“ 39 Някои от фарисеите сред народа Му рекоха: „Учителю, възпри учениците Си!“ 40 Но Той отвърна: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще завикат.“ 41 А когато наближи и видя града, заплака за него 42 и рече: „Да беше и ти узнал поне в този ден какво ти носи мир! Но сега това е скрито от очите ти. 43 Защото ще настанат за тебе дни, когато враговете ти ще те заградят с окопи, ще те обкръжат и отвсякъде ще те притиснат. 44 И ще съсипят тебе, и децата ти ще избият, и няма да оставят в тебе камък върху камък, защото ти не узна времето, когато Бог те посети.“

Изгонване на търговците от храма

45 И като влезе в храма, започна да гони онези, които продаваха и купуваха в него. 46 Тогава им рече: „Писано е: „Домът Ми е дом за молитва“, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“ 47 И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците, книжниците и народните стареи търсеха как да Го погубят. 48 Но не знаеха какво да сторят, защото целият народ се бе струпал около Него да Го слуша.

English Standard Version

Jesus and Zacchaeus

1 He entered Jericho and was passing through. 2 And behold, there was a man named Zacchaeus. He was a chief tax collector and was rich. 3 And he was seeking to see who Jesus was, but on account of the crowd he could not, because he was small in stature. 4 So he ran on ahead and climbed up into a sycamore tree to see him, for he was about to pass that way. 5 And when Jesus came to the place, he looked up and said to him, “Zacchaeus, hurry and come down, for I must stay at your house today.” 6 So he hurried and came down and received him joyfully. 7 And when they saw it, they all grumbled, “He has gone in to be the guest of a man who is a sinner.” 8 And Zacchaeus stood and said to the Lord, “Behold, Lord, the half of my goods I give to the poor. And if I have defrauded anyone of anything, I restore it fourfold.” 9 And Jesus said to him, “Today salvation has come to this house, since he also is a son of Abraham. 10 For the Son of Man came to seek and to save the lost.”

The Parable of the Ten Minas

11 As they heard these things, he proceeded to tell a parable, because he was near to Jerusalem, and because they supposed that the kingdom of God was to appear immediately. 12 He said therefore, “A nobleman went into a far country to receive for himself a kingdom and then return. 13 Calling ten of his servants,* he gave them ten minas,* and said to them, ‘Engage in business until I come.’ 14 But his citizens hated him and sent a delegation after him, saying, ‘We do not want this man to reign over us.’ 15 When he returned, having received the kingdom, he ordered these servants to whom he had given the money to be called to him, that he might know what they had gained by doing business. 16 The first came before him, saying, ‘Lord, your mina has made ten minas more.’ 17 And he said to him, ‘Well done, good servant!* Because you have been faithful in a very little, you shall have authority over ten cities.’ 18 And the second came, saying, ‘Lord, your mina has made five minas.’ 19 And he said to him, ‘And you are to be over five cities.’ 20 Then another came, saying, ‘Lord, here is your mina, which I kept laid away in a handkerchief; 21 for I was afraid of you, because you are a severe man. You take what you did not deposit, and reap what you did not sow.’ 22 He said to him, ‘I will condemn you with your own words, you wicked servant! You knew that I was a severe man, taking what I did not deposit and reaping what I did not sow? 23 Why then did you not put my money in the bank, and at my coming I might have collected it with interest?’ 24 And he said to those who stood by, ‘Take the mina from him, and give it to the one who has the ten minas.’ 25 And they said to him, ‘Lord, he has ten minas!’ 26 ‘I tell you that to everyone who has, more will be given, but from the one who has not, even what he has will be taken away. 27 But as for these enemies of mine, who did not want me to reign over them, bring them here and slaughter them before me.’”

The Triumphal Entry

28 And when he had said these things, he went on ahead, going up to Jerusalem. 29 When he drew near to Bethphage and Bethany, at the mount that is called Olivet, he sent two of the disciples, 30 saying, “Go into the village in front of you, where on entering you will find a colt tied, on which no one has ever yet sat. Untie it and bring it here. 31 If anyone asks you, ‘Why are you untying it?’ you shall say this: ‘The Lord has need of it.’” 32 So those who were sent went away and found it just as he had told them. 33 And as they were untying the colt, its owners said to them, “Why are you untying the colt?” 34 And they said, “The Lord has need of it.” 35 And they brought it to Jesus, and throwing their cloaks on the colt, they set Jesus on it. 36 And as he rode along, they spread their cloaks on the road. 37 As he was drawing near—already on the way down the Mount of Olives—the whole multitude of his disciples began to rejoice and praise God with a loud voice for all the mighty works that they had seen, 38 saying, “Blessed is the King who comes in the name of the Lord! Peace in heaven and glory in the highest!” 39 And some of the Pharisees in the crowd said to him, “Teacher, rebuke your disciples.” 40 He answered, “I tell you, if these were silent, the very stones would cry out.”

Jesus Weeps over Jerusalem

41 And when he drew near and saw the city, he wept over it, 42 saying, “Would that you, even you, had known on this day the things that make for peace! But now they are hidden from your eyes. 43 For the days will come upon you, when your enemies will set up a barricade around you and surround you and hem you in on every side 44 and tear you down to the ground, you and your children within you. And they will not leave one stone upon another in you, because you did not know the time of your visitation.”

Jesus Cleanses the Temple

45 And he entered the temple and began to drive out those who sold, 46 saying to them, “It is written, ‘My house shall be a house of prayer,’ but you have made it a den of robbers.” 47 And he was teaching daily in the temple. The chief priests and the scribes and the principal men of the people were seeking to destroy him, 48 but they did not find anything they could do, for all the people were hanging on his words.

Lukas 19 | Съвременен български превод English Standard Version