Jona 4 | Съвременен български превод

Божият гняв и милост

1 Това изобщо не се понрави на Йона и той много се ядоса. 2 Помоли се на Господа, казвайки: „О, Господи, не Ти ли казах това, още когато бях в своята страна? Затова и побягнах към Тарсис, защото знам, че Ти си благ и щедър, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за наказанията. 3 И сега, Господи, вземи ми живота! Защото за мен е по-добре да умра, отколкото да живея.“ 4 Господ му отговори: „Мислиш ли, че с право се ядосваш?“ 5 Йона напусна града и се оттегли на изток от него, където си направи навес и седна на сянка, за да види какво ще се случи с града. 6 Господ заповяда на едно растение да израсте до Йона, за да му прави сянка и да го успокои в негодуванието му. Йона много се зарадва на растението. 7 На другия ден призори Бог изпрати един червей да прегризе растението, така че то да изсъхне. 8 А щом слънцето изгря, Бог изпрати горещ източен вятър. Слънцето напичаше главата на Йона, така че той изнемогваше и предпочиташе да умре, отколкото да живее. 9 Бог му каза: „Прав ли беше да се гневиш толкова много за растението?“ А Йона му отговори: „Възнегодувах, даже пожелах смъртта си.“ 10 Тогава Господ му каза: „На теб ти е жал за растението, за което не си се трудил и не си отглеждал, което израсна за една нощ и за една нощ загина, 11 а на Мен не трябва ли да ми е жал за Ниневия, големия град, където живеят повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясно от ляво, а освен тях и многоброен добитък?“

English Standard Version

Jonah’s Anger and the Lord’s Compassion

1 But it displeased Jonah exceedingly,* and he was angry. 2 And he prayed to the Lord and said, “O Lord, is not this what I said when I was yet in my country? That is why I made haste to flee to Tarshish; for I knew that you are a gracious God and merciful, slow to anger and abounding in steadfast love, and relenting from disaster. 3 Therefore now, O Lord, please take my life from me, for it is better for me to die than to live.” 4 And the Lord said, “Do you do well to be angry?” 5 Jonah went out of the city and sat to the east of the city and made a booth for himself there. He sat under it in the shade, till he should see what would become of the city. 6 Now the Lord God appointed a plant* and made it come up over Jonah, that it might be a shade over his head, to save him from his discomfort.* So Jonah was exceedingly glad because of the plant. 7 But when dawn came up the next day, God appointed a worm that attacked the plant, so that it withered. 8 When the sun rose, God appointed a scorching east wind, and the sun beat down on the head of Jonah so that he was faint. And he asked that he might die and said, “It is better for me to die than to live.” 9 But God said to Jonah, “Do you do well to be angry for the plant?” And he said, “Yes, I do well to be angry, angry enough to die.” 10 And the Lord said, “You pity the plant, for which you did not labor, nor did you make it grow, which came into being in a night and perished in a night. 11 And should not I pity Nineveh, that great city, in which there are more than 120,000 persons who do not know their right hand from their left, and also much cattle?”

Jona 4 | Съвременен български превод English Standard Version

Божият гняв и милост

Jonah’s Anger and the Lord’s Compassion