Johannes 5 | Съвременен български превод

Изцеляване във Витезда

1 След това имаше юдейски празник и Иисус отиде в Йерусалим. 2 А в Йерусалим близо до Овчата порта се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която се състои от пет засводени отделения. 3 В тях лежеше голямо множество болни, слепи, куци и парализирани*. 5 Там имаше един човек, болен от тридесет и осем години. 6 Иисус го видя да лежи и понеже знаеше, че боледува от дълго време, попита го: „Искаш ли да оздравееш?“ 7 Болният Му отговори: „Господине, нямам си човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата. Докато аз отида, друг слиза преди мене.“ 8 Иисус му каза: „Стани, вдигни постелката си и ходи!“ 9 Човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота. 10 Затова юдеите казаха на изцеления: „Събота е и не ти е позволено да вдигаш постелката си.“ 11 Той им отговори: „Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: „Вдигни постелката си и ходи!“ 12 Попитаха го: „Кой е Човекът, Който ти рече: „Вдигни постелката си и ходи?“ 13 Но изцеленият не знаеше кой е Излекувалият го, защото Иисус се беше отдръпнал поради тълпата, която беше на това място. 14 След това Иисус го намери в храма и му каза: „Ето ти оздравя! Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо.“ 15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Иисус е, Който го изцели. 16 Затова юдеите гонеха Иисус и търсеха случай да Го убият*, понеже вършеше такива неща в събота. 17 А Иисус им казваше: „Моят Отец досега работи и Аз работя.“ 18 Затова юдеите още повече се стремяха да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен на Бога.

Божествената власт на Сина и Неговите дела

19 Иисус отговори на упреците им така: „Истината, истината ви казвам: Синът не може да прави нищо от Себе Си, а върши само това, което види Отец да прави. Понеже онова, което Той прави, това прави също и Синът. 20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам Той прави. Той ще Му покаже и по-големи дела от тези, та да се чудите. 21 Защото както Отец възкресява мъртви и дава живот, така и Синът дава живот на тези, на които иска. 22 Също тъй Отец Сам не съди никого, но предаде целия съд на Сина, 23 за да почитат всички Сина, както почитат Отец. Който не почита Сина, той не почита и Отец, Който Го е изпратил. 24 Истината, истината ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Онзи, Който Ме е изпратил, има вечен живот. Той няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. 25 Истината, истината ви казвам: идва часът и вече е дошъл, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят. 26 Защото както Отец има живот у Себе Си, така е дал и на Сина да има живот у Себе Си. 27 И Му е дал власт да извършва съд, защото Той е Синът човешки. 28 Недейте се чуди на това, защото идва часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят Неговия глас 29 и ще излязат: онези, които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са правили зло, ще възкръснат за осъждане.

Свидетелства за Иисус Христос и Неговите дела

30 Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, така и съдя, и Моят съд е праведен, защото не се стремя да бъде Моята воля, а волята на Отец, Който Ме е изпратил. 31 Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. 32 Има Друг, Който свидетелства за Мене, и зная, че е истинско свидетелството, с което свидетелства за Мене. 33 Вие пратихте хора при Йоан и той засвидетелства истината. 34 Аз нямам нужда от свидетелството на човек, но казвам това, за да се спасите вие. 35 Йоан беше като светилник, който гори и свети, а вие пожелахте да се радвате за кратко време на светлината му. 36 Но Аз имам по-голямо свидетелство от Йоановото, защото делата, които Отец Ми даде да извърша, самите тези дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е изпратил. 37 И Отец, Който Ме е изпратил, Сам свидетелства за Мене. А вие нито някога сте чули гласа Му, нито сте видели как изглежда*. 38 И Неговото слово не пребъдва във вас, понеже не вярвате на Този, Когото Той е изпратил. 39 Изследвате Писанията, понеже мислите в тях да намерите вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене. 40 Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. 41 Аз не търся да получа слава от хората, 42 но зная, че вие нямате у себе си любов към Бога. 43 Аз дойдох в името на Моя Отец, а не Ме приемате. Но ако друг дойде от свое име, него ще приемете. 44 Как вие можете да повярвате, когато приемате слава един от друг, а не се стремите към славата от Единствения. 45 Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отец. Има против вас обвинител – Мойсей, на когото вие се уповавате. 46 Защото ако бяхте повярвали на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа. 47 Но ако не вярвате на неговите писания, как ще вярвате на Моите думи?“

English Standard Version

The Healing at the Pool on the Sabbath

1 After this there was a feast of the Jews, and Jesus went up to Jerusalem. 2 Now there is in Jerusalem by the Sheep Gate a pool, in Aramaic* called Bethesda,* which has five roofed colonnades. 3 In these lay a multitude of invalids—blind, lame, and paralyzed.* 5 One man was there who had been an invalid for thirty-eight years. 6 When Jesus saw him lying there and knew that he had already been there a long time, he said to him, “Do you want to be healed?” 7 The sick man answered him, “Sir, I have no one to put me into the pool when the water is stirred up, and while I am going another steps down before me.” 8 Jesus said to him, “Get up, take up your bed, and walk.” 9 And at once the man was healed, and he took up his bed and walked. Now that day was the Sabbath. 10 So the Jews* said to the man who had been healed, “It is the Sabbath, and it is not lawful for you to take up your bed.” 11 But he answered them, “The man who healed me, that man said to me, ‘Take up your bed, and walk.’” 12 They asked him, “Who is the man who said to you, ‘Take up your bed and walk’?” 13 Now the man who had been healed did not know who it was, for Jesus had withdrawn, as there was a crowd in the place. 14 Afterward Jesus found him in the temple and said to him, “See, you are well! Sin no more, that nothing worse may happen to you.” 15 The man went away and told the Jews that it was Jesus who had healed him. 16 And this was why the Jews were persecuting Jesus, because he was doing these things on the Sabbath. 17 But Jesus answered them, “My Father is working until now, and I am working.”

Jesus Is Equal with God

18 This was why the Jews were seeking all the more to kill him, because not only was he breaking the Sabbath, but he was even calling God his own Father, making himself equal with God.

The Authority of the Son

19 So Jesus said to them, “Truly, truly, I say to you, the Son can do nothing of his own accord, but only what he sees the Father doing. For whatever the Father* does, that the Son does likewise. 20 For the Father loves the Son and shows him all that he himself is doing. And greater works than these will he show him, so that you may marvel. 21 For as the Father raises the dead and gives them life, so also the Son gives life to whom he will. 22 For the Father judges no one, but has given all judgment to the Son, 23 that all may honor the Son, just as they honor the Father. Whoever does not honor the Son does not honor the Father who sent him. 24 Truly, truly, I say to you, whoever hears my word and believes him who sent me has eternal life. He does not come into judgment, but has passed from death to life. 25 “Truly, truly, I say to you, an hour is coming, and is now here, when the dead will hear the voice of the Son of God, and those who hear will live. 26 For as the Father has life in himself, so he has granted the Son also to have life in himself. 27 And he has given him authority to execute judgment, because he is the Son of Man. 28 Do not marvel at this, for an hour is coming when all who are in the tombs will hear his voice 29 and come out, those who have done good to the resurrection of life, and those who have done evil to the resurrection of judgment.

Witnesses to Jesus

30 “I can do nothing on my own. As I hear, I judge, and my judgment is just, because I seek not my own will but the will of him who sent me. 31 If I alone bear witness about myself, my testimony is not true. 32 There is another who bears witness about me, and I know that the testimony that he bears about me is true. 33 You sent to John, and he has borne witness to the truth. 34 Not that the testimony that I receive is from man, but I say these things so that you may be saved. 35 He was a burning and shining lamp, and you were willing to rejoice for a while in his light. 36 But the testimony that I have is greater than that of John. For the works that the Father has given me to accomplish, the very works that I am doing, bear witness about me that the Father has sent me. 37 And the Father who sent me has himself borne witness about me. His voice you have never heard, his form you have never seen, 38 and you do not have his word abiding in you, for you do not believe the one whom he has sent. 39 You search the Scriptures because you think that in them you have eternal life; and it is they that bear witness about me, 40 yet you refuse to come to me that you may have life. 41 I do not receive glory from people. 42 But I know that you do not have the love of God within you. 43 I have come in my Father’s name, and you do not receive me. If another comes in his own name, you will receive him. 44 How can you believe, when you receive glory from one another and do not seek the glory that comes from the only God? 45 Do not think that I will accuse you to the Father. There is one who accuses you: Moses, on whom you have set your hope. 46 For if you believed Moses, you would believe me; for he wrote of me. 47 But if you do not believe his writings, how will you believe my words?”

Johannes 5 | Съвременен български превод English Standard Version