4.Mose 35 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Градове на левитите и градове за убежище

1 И Господ каза още на Мойсей в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон:

2 „Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от дяловете си за владеене градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасища около градовете им.

3 Те ще живеят в градовете, а пасищата ще бъдат за добитъка им и за всякакви стада животни, които притежават.

4 Пасищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират на хиляда лакътя от средата на града във всяка посока.

5 Измерете извън града две хиляди лакътя източна граница, две хиляди лакътя южна граница, две хиляди лакътя западна граница и две хиляди лакътя северна граница, като в средата бъде градът; такива да бъдат пасищата около градовете им.

6 Между градовете, които ще дадете на левитите, да има шест града, определени като убежище на извършили убийство; и освен това трябва да им дадете още четиридесет и два града.

7 Всички градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града заедно с пасищата около тях.

8 И когато давате градовете от дяловете на израилтяните, от племето, което има много, давайте много, а от племето, което има малко, давайте малко; всяко племе да даде от своите градове на левитите според своя дял, който ще наследи.“

9 И Господ каза на Мойсей:

10 „Нареди на израилтяните: ‘Когато минете през Йордан в ханаанската страна,

11 определете си градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който е убил човек без умисъл.

12 Тези градове да ви бъдат убежище от сродник, който иска да отмъсти, така че убиецът да не бъде погубен, преди да се яви на съд пред обществото.

13 А градовете, които ще дадете за убежище, трябва да са шест:

14 три града дайте отсам Йордан и три града дайте в ханаанската страна; те трябва да бъдат градове за убежище.

15 Тези шест града да бъдат убежище за израилтяните, за чужденеца и за преселника, за да забягва в тях всеки, който е убил човек без умисъл.

16 Ако някой удари някого с нещо от желязо и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен.

17 Ако държи в ръката камък, който може да причини смърт, удари го и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен.

18 Или ако държи в ръка нещо от дърво, което може да причини смърт, удари го и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен.

19 Сродникът, който иска да отмъсти, може сам да умъртви убиеца; щом го срещне, може да го умъртви.

20 Ако някой блъсне от омраза някого или хвърли с умисъл нещо върху него и онзи умре,

21 или от омраза го удари с ръка и онзи умре, тогава този, който е ударил, да бъде умъртвен; той е убиец. Сродникът, който иска да отмъсти, може да умъртви убиеца; щом го срещне.

22 Но ако неволно го блъсне, без да изпитва омраза, или хвърли върху него нещо без умисъл,

23 или без да види, събори върху него камък, който може да причини смърт, и онзи умре, макар и да не е бил враждебен към него и не е искал да му стори зло,

24 тогава нека обществото да реши делото между убиеца и сродника, който иска да отмъсти според тези наредби;

25 обществото трябва да спаси убиеца от сродника, който иска да отмъсти, и обществото трябва да го върне в града, където е потърсил убежище; и той трябва да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със свещен елей.

26 Но ако убиецът излезе извън пределите на града, който му е станал убежище,

27 и сродникът, който иска да отмъсти, го намери извън пределите на този град, тогава той може да умъртви убиеца, без да носи вина за пролята кръв;

28 защото убиецът трябва да живее в града, който му е станал убежище, до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в своите владения.

29 Това трябва да ви бъде законна наредба за всичките ви поколения, където и да живеете.

30 Ако някой убие човек, убиецът да бъде умъртвен според думите на свидетели; но само един свидетел не е достатъчен, за да бъде някой осъден на смърт.

31 Не вземайте откуп за живота на убиеца, който е заслужил смъртно наказание; той трябва да бъде предаден на смърт.

32 Не вземайте откуп и за онзи, който е забегнал в град, определен за убежище, за да може той да се върне и живее в страната си преди смъртта на първосвещеника.

33 Не осквернявайте земята, на която живеете, защото кръвта осквернява земята; земя, върху която е пролята кръв, може да се очисти само с кръвта на онзи, който я е пролял.

34 Не осквернявайте земята, на която живеете и която Аз обичам; защото Аз, Господ, живея сред израилтяните’.“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 И ГОСПОД говори на Мойсей в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон, и каза:

2 Заповядай на израилевите синове да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да живеят; да дадете на левитите и землища за градовете им около тях.

3 Градовете да им бъдат за живеене, а землищата да им бъдат за добитъка им, за имота им и за всичките им животни.

4 Землищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя извън градската стена наоколо.

5 Да отмерите извън града на източната страна две хиляди лакътя и на южната страна две хиляди лакътя, и на западната страна две хиляди лакътя, и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат землищата около градовете им.

6 И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест прибежищни града, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и към тях да прибавите още четиридесет и два града.

7 Всичките градове, които ще дадете на левитите, заедно със землищата им да бъдат четиридесет и осем града.

8 А що се отнася до градовете, които ще дадете от притежанието на израилевите синове, от многото градове дайте много, а от малкото дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

9 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

10 Говори на израилевите синове и им кажи: Когато минете през Йордан в ханаанската земя,

11 тогава да си определите градове, които да ви бъдат прибежищни градове, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

12 Те да ви бъдат градове за прибежище от отмъстителябукв.: изкупителя, близък роднина, за да не умре убиецът, преди да се изправи пред обществото на съд.

13 И от градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат прибежищни градове.

14 Три града да дадете отсам Йордан и три града да дадете в ханаанската земя; да бъдат прибежищни градове.

15 Тези шест града да бъдат прибежище за израилевите синове и за чужденеца, и за заселника помежду им, за да може да прибягва там всеки, който убие човек по погрешка.

16 Но ако го е ударил с железен инструмент, така че той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

17 И ако го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртвист. 16;.

18 Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртвист. 16;.

19 Отмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

20 И ако го е блъснал от омраза или нарочно е хвърлил нещо върху него и той е умрял,

21 или от омраза го е ударил с ръката си и той е умрял, този, който го е ударил, непременно да се умъртвист. 16;, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

22 Но ако го е блъснал неочаквано, без да го е мразил, или неволно е хвърлил нещо върху него,

23 или ако, без да види, е направил да падне върху него някакъв камък, от който може да умре, и той е умрял; но не му е бил враг и не е искал да му стори зло;

24 тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези правила;

25 и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта, и обществото да го върне в прибежищния му град, където е прибягнал; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото масло.

26 Но ако убиецът някога излезе вън от пределите на прибежищния си град, в който е прибягнал,

27 и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и отмъстителят за кръвта убие убиеца, няма да бъде виновен за кръв;

28 защото убиецът трябва да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в земята на притежанието си.

29 Това да ви бъде правна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища.

30 Всеки, който убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели. Но не може само един свидетел да свидетелства против някого, за да се умъртви.

31 И да не приемате никакъв откуп за живота на убиеца, който е виновен за смърт, а той непременно да се умъртвист. 16;.

32 Да не вземате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищния си град, за да се върне да живее в земята си преди смъртта на свещеника.

33 И да не осквернявате земята, в която се намирате; защото кръвта, тя осквернява земята; и за земята не може да се извърши умилостивение за кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

34 И да не оскверняваш земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, ГОСПОД, обитавам сред израилевите синове.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.