Richter 5 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

Richter 5 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Победна песен на Девора и Варак

1 Тогава Девора запя тази песен заедно с Варак, потомъка на Авиноам: 2 „Затова, че храбри воини предвождаха Израил, затова че народът прояви усърдие – прославете Господа! 3 Слушайте, царе, внимавайте, вождове! Аз ще пея и свиря за възхвала на Господа, на Господа, Бога Израилев. 4 Когато Ти, Господи, потегли от Сеир, когато Ти тръгна от страната на Едом, тогава земята се разтърси, от небето валеше дъжд и от облаците се изляха води; 5 планините се топяха от присъствието на Господа – самият Синай потрепери от присъствието на Господа, Бога Израилев. 6 В дните на Самегар, наследник на Анат, в дните на Яил пътищата пустееха и пътниците тогава вървяха по околни пътеки вместо по преки пътища. 7 Изчезнаха жителите по селата, изчезнаха сред Израил, докато аз, Девора, не се въздигнах, докато не се въздигнах аз – майката на Израил. 8 Народът избра нови богове, затова се разрази войната пред вратата му. Видяха ли се щит и копие сред четиридесет хиляди мъже от Израил? 9 Сърцето ми е към вас, храбри вождове на Израил, към мъжете доброволци сред народа – прославете Господа! 10 Вие, които гордо яздите на бели осли, които седите на килими и шествате по улиците – пейте песен! 11 Сред хорови песнопения при кладенци, там, където черпят вода за стадата си – там възхваляват спасителните дела на Господа, спасителните дела на владичеството Му в Израил! Тогава Господният народ потегли към портите. 12 Вдигни се, Деворо, вдигни се! Запей песен! Вдигни се и ти, Варак, и води своите пленници, ти, потомък на Авиноам! 13 Дойдоха всички, които бяха още останали, присъединиха се към вождовете на Израил; Господ ми подчини силните. 14 Тези, които са от корена на Ефремовото племе, тръгнаха против Амалик след тебе, Вениамине, между твоето племе; от Махира идваха вождове, а от племето на Завулон – онези, които държаха жезъл. 15 Също и вождовете на Исахаровото племе заедно с Девора, както и Исахар заедно с Варак, се спуснаха пеша в долината. В областите на Рувимовото племе се правят дълги съвещания. 16 Защо си ми седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В областите на Рувимовото племе ехтят силни прения. 17 Галаад обитава отвъд Йордан, а защо племето на Дан седи в корабите? Племето Асирово стои на морския бряг и спокойно си живее при своите заливи. 18 Племето на Завулон е народ, изложил на смърт живота си, както и племето на Нефталим – по полските височини. 19 Дойдоха царе, влязоха в битки, тогава влязоха в битки ханаанските царе в Танаах, при водите на Мегидон, но плячка от сребро не взеха. 20 Звездите от небето воюваха, воюваха с небесните си движения против Сисар. 21 Поток Кисон с буйни води завлече враговете, поток Кедумим, поток Кисон. Мощно се устреми ти, душо моя! 22 Тогава се чупеха конски копита от стремглава езда, от ездата на силните им ездачи. 23 Прокълнете Мероз – казва Господният ангел, – горко прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа срещу храбрите. 24 Да бъде благословена между жените Яил, жената на кенееца Хевер, да бъде благословена между жените в шатрите! 25 Той вода поиска; тя мляко му даде, във великолепна чаша най-добрата напитка му предложи. 26 Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната – към ковашкия чук; удари Сисар, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи. 27 При нозете ѝ се сгърчи, падна и се простря, при нозете ѝ се сгърчи, падна; където се сгърчи, там падна мъртъв. 28 През прозореца надничаше Сисаровата майка. През решетката крещеше тя: ‘Защо се бави да дойде конницата му, защо закъсняват колелетата на колесницата му?’ 29 Нейните мъдри придворни ѝ отговарят и даже сама тя дава отговор на себе си: 30 ‘Навярно плячкосват, поделят си плячка и я делят – по девойка робиня, по две девойки на всеки воин; та това е плячка за Сисар от пъстрошарени дрехи, плячка от пъстрошарени везани дрехи, от пъстрошарени дрехи, от две страни везани, снети от рамене на пленници.’ 31 Така да погинат всички Твои врагове, Господи! А онези, които обичат Господа, да бъдат като слънце, което изгрява в целия си блясък.“ След това по тази страна настъпи спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 А Девора и Варак, синът на Авиноам, пяха в онзи ден и казваха: 2 Затова, че водачи поведоха в Израил, затова, че народът излезе доброволно, славете ГОСПОДА! 3 Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея аз, на ГОСПОДА ще пея аз; ще пея псалми на ГОСПОДА, Израилевия Бог! 4 ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето на Едом, се разтресе земята и закапа небето, и облаците изляха вода. 5 Планините се разтопиха пред присъствието на ГОСПОДА; този Синай – пред присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог. 6 В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил, пътищата опустяха и пътниците вървяха по криви пътеки. 7 Не останаха водачи в Израил, не останаха, докато станах аз, Девора, станах майка в Израил. 8 Избраха си нови богове; тогава в портите настана война. Виждаше ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил? 9 Сърцето ми е устремено към началниците на Израил, които излязоха доброволно заедно с народаст. 2;. Славете ГОСПОДА! 10 Вие, които яздите на бели магарици, вие, които седите на меки килими и които вървите по пътя, пейте! 11 Далеч от шума на стрелците, сред места за водопой, там те да прославят праведните дела на ГОСПОДА, праведните дела за Неговите водачи в Израил. Тогава ГОСПОДНИЯТ народ слезе при портите. 12 Събуди се, събуди се, Девора! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и отведи пленниците си, сине Авиноамов! 13 Тогава слязоха, остатъкът от народа срещу благородните; ГОСПОД слезе за мен срещу могъщите. 14 Които са от корена на Ефрем, слязоха против Амалик. След теб, Вениамине, с твоя народ, от Махир слязоха водачите и от Завулон онези, които носят жезъла на книжника. 15 И първенците на Исахар бяха с Девора – Исахар като Варак – спуснаха се в долината по неговите стъпки. При потоците на Рувим се вземаха велики сърдечни решения. 16 Защо си седнал между кошарите да слушаш свиренето за стадата? При потоците на Рувим имаше велики сърдечни размисли. 17 Галаад почиваше отвъд Йордан. А защо остана Дан на корабите? Асир остана на брега и почиваше край заливите си. 18 Завулон беше народ, който изложи живота си на смърт, също и Нефталим, по височините на полето. 19 Дойдоха царе и воюваха; тогава ханаанските царе воюваха в Таанах, до водите на Магедон; сребърни трофеи не взеха. 20 От небето воюваха, звездите от пътищата си воюваха срещу Сисара. 21 Потокът Кисон ги помете, древният поток, потокът Кисон. Потъпкала си силните, душо моя! 22 Тогава затропаха конските копита от препускането, препускането на силните им. 23 Кълнете Мироз, каза Ангелът ГОСПОДЕН, горчиво прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните. 24 Най-благословена между жените е Яил, жената на кенееца Хевер; най-благословена е тя от жените в шатри. 25 Той поиска вода, тя му даде мляко, във великолепна чаша му донесе каймак. 26 Простря ръката си към кола, десницата си към чука на работниците; удари Сисара, смаза главата му, разби и прониза слепоочието му. 27 При краката ѝ се повали той, падна, просна се; при краката ѝ се повали той, падна; където се повали, там и падна мъртъв. 28 Майката на Сисара поглеждаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняват стъпките на колесницата му? 29 Нейните мъдри княгини ѝ отговаряха, да, и тя отново си повтаряше сама: 30 Не намират ли и не делят ли плячка – по девойка, по две девойки на всеки мъж, на Сисара плячка от шарени дрехи, плячка от шарени везани дрехи, шарени дрехи от двойна везба на шията на грабителя? 31 Така да погинат всичките Ти врагове, ГОСПОДИ! А онези, които Го любят, да бъдат, както слънцето изгрява в пълната си сила! И земята имаше спокойствие четиридесет години.