Römer 10 | Съвременен български превод Верен

Römer 10 | Съвременен български превод

Иисус Христос – завършек на закона

1 Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните са те да бъдат спасени. 2 Свидетелствам за тях, че ревностно служат на Бога, ала без истинско познание. 3 Защото те не осъзнават, че Бог оправдава човека, а искаха сами да постигнат оправдаване и затова не приеха оправдаването от Бога. 4 Но завършек на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.

Спасението е за всички

5 Мойсей пише за оправдаването чрез Закона: „Човек, който го е изпълнил, ще бъде жив чрез него.“ 6 А за оправдаването чрез вярата говори така: „Не казвай в сърцето си: „Кой ще се въздигне на небето?“, тоест да доведе долу Христос, 7 или: „Кой ще слезе в бездната?“, тоест да изведе Христос от мъртвите.“ 8 И какво добавя Писанието? „Словото е много близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, тоест словото на вярата, което проповядваме. 9 Защото, ако с устата си изповядваш, че Иисус е Господ, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш; 10 със сърце вярваме, за да получим оправдаване, а с уста изповядваме, за да получим спасение. 11 Защото Писанието казва: „Всеки, който вярва в Него, няма да се посрами.“ 12 Няма разлика между юдеин и елин. Господ е един и същ за всички. Той богато дарява всички, които Го призовават, 13 защото всеки, който призове името на Господа, ще се спаси. 14 Но как ще призоват Онзи, в Когото не са повярвали? Как ще повярват в Онзи, за Когото не са чули? Как ще чуят, ако не им се проповядва? 15 И как ще проповядват, ако не бъдат изпратени, както е писано: „Колко прекрасни са стъпките на тези, които благовестят мир*, които благовестят доброто!“ 16 Но не всички възприеха благовестието. Както казва Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас?“ 17 И така, вярата идва от слушане на проповедта, а проповедта – от Божието* слово. 18 Но питам: нима те не са чули? Напротив, както е писано, „техният зов се носи по цялата земя и думите им – до краищата на света.“ 19 Отново питам: нима Израил не разбра? Пръв Мойсей казва: „Аз ще предизвикам у вас ревност към народ, който не е народ, ще възбудя гнева ви срещу неблагоразумен народ.“ 20 А Исаия смело възвестява: „Намериха Ме онези, които не Ме търсеха, открих се на онези, които не питаха за Мене.“ 21 За Израил пък казва: „Цял ден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит.“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени. 2 Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването. 3 Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда. 4 Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва. 5 Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: „ако човек прави това, ще живее чрез него.“ 6 Но правдата от вяра говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да доведе Христос долу; 7 или: „Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите? 8 Но какво казва тя? Казва, че „думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме. 9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. 10 Защото със сърце се вярва за оправдание, и с уста се прави изповед за спасение. 11 Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“ 12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават. 13 Защото „всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“ 14 Как обаче ще призоват Този, в когото не са повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“ 16 Но не всички се подчиниха на благовестието; защото Исая казва: „Господи, кой е повярвал на онова, което е чул от нас?“ 17 И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово. 18 Но аз казвам: Те не са ли чули? Разбира се, чули са: „По цялата земя се разнесе гласът им и думите им – до краищата на вселената.“ 19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Първо Мойсей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ неразбран ще ви разгневя.“ 20 А Исая смело казва: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен.“ 21 А за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“