Psalm 144 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

Psalm 144 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог

1 На Давид. Да бъде прославен Господ, моята скала, Който учи ръцете ми на бой, пръстите ми на война! 2 Ти си моя милост и моя крепост, мое прибежище и мой избавител, моя защита – у Тебе намерих убежище; Ти правиш народите да ми се подчиняват. 3 Господи! Какво е човекът, че се грижиш за него, човешкият син, че му обръщаш внимание? 4 Човекът е като дъх; дните му приличат на изчезваща сянка. 5 Господи, наведи Своите небеса и слез; удари планините и те ще задимят; 6 изпрати светкавица и ги разпилей; прати стрелите Си и ги разпръсни; 7 простри ръцете Си от висините, избави ме и ме спаси от буйните води, от насилието на чужденци, 8 на които устата им говори невъздържано и десницата им е десница на лъжата. 9 Боже, нова песен ще изпея за Тебе, на десетострунна арфа ще възпея Тебе, 10 Който даваш победа на царете, избавяш Своя служител Давид от погубващ меч. 11 Избави ме и ме спаси от насилието на чужденци, на които устата им говори невъздържано и десницата им върши клетвопрестъпление. 12 Нека нашите синове бъдат като отгледани растения, когато напълно израснат през времето на младостта си, нашите дъщери – като изваяни колони, предназначени за палати. 13 Нека нашите хамбари да бъдат пълни с всякакви храни; нашите стада да се плодят с хиляди по пасищата ни; 14 добитъкът ни да бъде угоен; да няма по нашите площади нито нещастие, нито несполука, нито плач. 15 Блажен е този народ, който има това! Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Псалм на Давид. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, който учи ръцете ми на война и пръстите ми – на бой, 2 който е моята милост и моята крепост, моята висока кула и моят избавител, моят щит, и Този, на когото се уповавам, който покорява народа ми под мен. 3 ГОСПОДИ, какво е човек, че да го познаваш? Или човешкият син – че да го зачиташ? 4 Човек е като лъх; дните му са като преминаваща сянка. 5 Сведи небесата Си, ГОСПОДИ, и слез, докосни планините, за да задимят. 6 Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути. 7 Простри ръцете Си от висината, избави ме и ме спаси от големи води, от ръката на чужденци, 8 чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама. 9 Боже, ще Ти пея нова песен, с десетострунна арфа ще Ти пея псалми – 10 на Теб, който даваш спасение на царе, който избавяш слугата Си Давид от гибелния меч. 11 Избави ме и ме спаси от ръката на чужденци, чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама. 12 Нека синовете ни в младостта си бъдат като пораснали растения и дъщерите ни – като крайъгълни колони, издялани като за дворец! 13 Нека житниците ни бъдат пълни, да дават всякакъв вид храна и овцете ни да се множат с хиляди и с десетки хиляди по полетата ни! 14 Нека добитъкът ни бъде заплоден. Да няма нападение и бягане, да няма вик по улиците ни! 15 Блажен онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, чийто Бог е ГОСПОД!