Matthäus 22 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Притча* за царската сватба

1 А Иисус продължи да им говори с притчи* и каза:

2 „Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си;

3 и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат.

4 Пак изпрати други слуги с думите: ‘Кажете на поканените: «Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата».’

5 Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия.

6 Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха.

7 Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им.

8 След това каза на слугите си: ‘Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.

9 Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.’

10 И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха – и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости.

11 Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна,

12 и му каза: ‘Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?’ А онзи не каза нито дума.

13 Тогава царят рече на слугите: ‘Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби,

14 защото мнозина са звани, а малцина – избрани’.“

За плащане на данък на императора

15 Тогава фарисеите* се събраха и обсъдиха как да Го уловят в някоя дума.

16 И изпратиха при Него учениците си заедно с иродианите* да кажат: „Учителю, знаем, че си справедлив, вярно поучаваш за Божия път и не се влияеш от никого, тъй като не гледаш кой какъв е.

17 Затова кажи ни как Ти се струва: право ли е да се дава данък на кесаря*, или не?“

18 Но Иисус видя лукавството им и рече: „Защо Ме изкушавате, лицемери?

19 Покажете Ми една монета, с която плащате данък.“ Те му донесоха един динарий*.

20 Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“

21 Те Му отговориха: „На кесаря*.“ Тогава им каза: „Като е така, отдайте кесаревото на кесаря*, а Божието – на Бога.“

22 И като чуха това, те се учудиха, оставиха Го и си отидоха.

За възкресението на мъртвите

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи*, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха с думите:

24 „Учителю, Мойсей е казал: ‘Ако някой умре бездетен, нека брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брата си.’

25 И тъй, у нас имаше седем братя. Първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си,

26 същото стана и с втория, и с третия, та чак до седмия.

27 А след всички умря и жената.

28 Така че след възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Понеже всички я имаха.“

29 А Иисус им отвърна: „Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила.

30 Защото след възкресението нито ще се женят, нито ще се омъжват, но ще живеят като ангели Божии на небесата.

31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото ви от Бога, Който казва:

32 ‘Аз съм Бог на Авраам и Бог на Исаак, и Бог на Яков. Бог не е Бог на мъртви, а на живи’.“

33 И народът, като Го изслуша, остана удивен от учението Му.

Най-голямата заповед

34 Но фарисеите*, като чуха, че Той затвори устата на садукеите*, събраха се заедно

35 и един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

36 „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“

37 А Иисус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум:

38 тази е първа и най-голяма заповед.

39 А втора, подобна на нея, е: ‘Възлюби ближния си като себе си’;

40 на тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“

Иисус Христос и Давид

41 И когато фарисеите* се бяха събрали, Иисус ги запита:

42 „Какво мислите за Христос? Чий син е?“ Отвърнаха Му: „На Давид.“

43 Той им каза: „Как тогава Давид, напътван от Духа, Го нарича Господ, като казва:

44 ‘Господ каза на моя Господ: «Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти».’

45 И тъй: ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?“

46 И никой не можеше да Му отговори нито дума, нито пък някой дръзна от този ден нататък нещо да Го попита.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 И Иисус пак започна да им говори с притчи, като казваше:

2 Небесното царство прилича на един цар, който направи сватба на сина си.

3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат.

4 Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си: юнците ми и угоените ми са заклани и всичко е готово; елате на сватбата!

5 Но те пренебрегнаха поканата и се разотидоха: един на своята нива, а друг – по търговията си;

6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

7 А царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.

8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.

9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, ги поканете на сватба.

10 И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри – и сватбата се напълни с гости.

11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.

12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13 Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14 Защото мнозина са призвани, а малцина – избрани.

15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

16 И пратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората.

17 Затова ни кажи: Ти как мислиш? Позволено ли е да даваме данък на императора, или не?

18 А Иисус разбра лукавството им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери?

19 Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.

20 И Той им каза: Чий е този образ и надпис?

21 Отговориха Му: На императора. Тогава Той им каза: Като е така, отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога.

22 Като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като казаха:

24 Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.

25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря, и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;

26 също и вторият, и третият – до седмия.

27 А след всички умря и жената.

28 И така, при възкресението на кого от седемте ще бъде жена? Защото те всичките я имаха.

29 А Иисус в отговор им каза: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила.

30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, а са като (Божии) ангели на небето.

31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което ви е говорено от Бога, който казва:

32 „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33 И множествата, които чуха това, се чудеха на учението Му.

34 А фарисеите, като чуха, че накарал садукеите да замълчат, се събраха заедно.

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпрос:

36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?

37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“

38 Това е най-голямата и първа заповед.

39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“

40 На тези две заповеди висят целият закон и пророците.

41 И когато бяха събрани фарисеите, Иисус ги попита и каза:

42 Какво мислите за Христос? Чий Син е Той? Отговориха Му: Давидов.

43 Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:

44 „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти“?

45 И така, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той е негов Син?

46 И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.