Lukas 16 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Притча* за нечестния управител

1 Иисус се обърна и към учениците Си, като каза: „Един богат човек си имаше управител, когото обвиниха, че разпилява имота му. 2 Той го повика и му рече: ‘Какво е това, което чувам за тебе? Дай сметка за управлението си, защото не можеш вече да бъдеш управител.’ 3 Тогава управителят си рече: ‘Какво да сторя, щом моят господар ми отнема длъжността? Да копая, не мога, да прося, срамувам се. 4 Но се сетих какво да сторя, за да ме приемат в домовете си, когато няма да съм вече управител’. 5 И като повика един след друг всеки от длъжниците на господаря си, рече на първия: ‘Колко дължиш на господаря ми?’ 6 Той отговори: ‘Сто мери* масло.’ И му рече: ‘Вземи си разписката, седни и бързо напиши: петдесет.’ 7 После каза на друг: ‘А ти колко дължиш?’ Той отговори: ‘Сто крини пшеница.’ И му рече: ‘Вземи си разписката и напиши: осемдесет.’ 8 И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност. Защото хората от този свят общуват по-разумно помежду си, отколкото синовете на светлината. 9 Затова ви казвам: спечелете си приятели с несправедливото богатство, та когато го загубите, да ви приемат във вечните жилища. 10 Верният в най-малкото е верен и в многото; а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. 11 И тъй, ако в несправедливото богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското? 12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде отреденото за вас? 13 Никой слуга не може да слугува на двама господари. Защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона*!“

Законът и Божието царство

14 Фарисеите* слушаха всичко това и понеже бяха сребролюбци, Му се присмиваха. 15 А Той им рече: „Вие се представяте за праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца. Защото, което е на почит сред хората, то е мерзост пред Бога. 16 Законът и пророците бяха до Йоан. Оттогава се благовести Божието царство и всеки бърза да влезе в него. 17 Но по-лесно е небе и земя да преминат, отколкото една чертица от Закона да пропадне. 18 Всеки, който напуска жена си и се жени за друга, прелюбодейства. И всеки, който се жени за напусната от мъжа ѝ, прелюбодейства.

Притча* за богаташа и бедния Лазар

19 Имаше един богат човек, който ходеше облечен в дрехи от пурпур и скъп лен и всеки ден се наслаждаваше на богата трапеза. 20 Имаше и един сиромах на име Лазар, който лежеше покрит със струпеи пред вратата му 21 и беше доволен да утоли глада си с трохите, които падаха от трапезата на богаташа. Дори и кучета идваха и ближеха струпеите му. 22 Случи се тъй, че сиромахът умря и ангелите го занесоха при Авраам. Умря и богаташът и го прибраха. 23 И в ада*, като беше в мъки, той вдигна очи и видя отдалеч Авраам и до него Лазар. 24 Тогава извика: ‘Отче Аврааме, имай милост към мене и прати Лазар да намокри върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в този пламък.’ 25 Но Авраам рече: ‘Синко, спомни си, че ти получи благата си, докато беше жив, а Лазар – злините. Сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26 И освен това между нас и вас зее голяма пропаст, за да не могат тези, които искат, да преминат оттук при вас, нито пък оттам при нас’. 27 А той рече: ‘Моля ти се тогава, отче, изпрати го в бащината ми къща. 28 Понеже имам петима братя, нека ги предупреди, та да не дойдат и те в това място на мъката.’ 29 Авраам му отговори: ‘Имат Мойсей и пророците; нека ги слушат.’ 30 А той рече: ‘Не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.’ 31 Тогава Авраам му рече: ‘Ако не слушат Мойсей и пророците, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят’.“

Верен

1 Каза още на учениците си: Един богаташ имаше настойник, когото обвиниха пред него, че разпилявал имота му. 2 И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за теб? Дай сметка за настойничеството си, защото не можеш вече да бъдеш настойник. 3 Тогава настойникът си каза: Какво да направя, след като господарят ми отнема от мен настойничеството? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам. 4 Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. 5 И като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? 6 А той каза: Сто мери масло. И му каза: Вземи разписката си и бързо седни и напиши: петдесет. 7 После каза на друг: А ти колко дължиш? А той отговори: Сто мери жито. И му каза: Вземи разписката си и напиши: осемдесет. 8 И господарят похвали неверния настойник за това, че е постъпил хитроумно; защото синовете на този свят са по-хитроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината. 9 И Аз ви казвам: Спечелете си приятели чрез неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища. 10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неправедният в най-малкото и в многото е неправеден. 11 И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? 12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 13 Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона. 14 Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха. 15 А Той им каза: Вие сте онези, които се показвате праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца; защото онова, което се цени високо между хората, е мерзост пред Бога. 16 Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки насила влиза в него. 17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да отпадне. 18 Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодейства. 19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден се веселеше бляскаво. 20 Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, 21 като желаеше да се нахрани от трохите, които падаха от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и лижеха раните му. 22 Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно*. Умря и богаташът и беше погребан. 23 И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно. 24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламък. 25 Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както Лазар – злините; а сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам – да преминат към нас. 27 А той каза: Като е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28 защото имам петима братя – за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те в това място на мъчение. 29 Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците, нека слушат тях. 30 А той каза: Не, отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. 31 Тогава той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

Lukas 16 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

Притча* за нечестния управител

Законът и Божието царство

Притча* за богаташа и бедния Лазар