Lukas 14 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Излекуване на един болен в събота

1 Един съботен ден Той дойде в къщата на един от видните фарисеи* да яде хляб, а те внимателно Го наблюдаваха. 2 И ето пред Него застана един човек, страдащ от воднянка. 3 Иисус се обърна към законоучителите и фарисеите* и попита: „Позволено ли е да се лекува в събота?“ 4 Но те мълчаха. И Той, като хвана болния, изцели го и го отпрати. 5 След това им рече: „Кой от вас, ако негов осел* или вол падне в кладенец, няма да го извади и в съботен ден?“ 6 И те не можаха да Му отговорят на това.

За гостите и домакините

7 Като гледаше как поканените избираха почетните места на трапезата, Той им каза притча*: 8 „Когато някой те покани на сватба, не сядай на предно място, да не би той да е поканил някой по-почетен от тебе. 9 Защото ще дойде онзи, който е поканил и тебе, и него, и ще ти рече: ‘Отстъпи на този това място!’ И тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място. 10 Затова, когато бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та като дойде този, който те е поканил, да ти каже: ‘Приятелю, премести се на по-добро място!’ – тогава ти ще бъдеш на почит сред сътрапезниците си. 11 Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде възвисен.“ 12 А на онзи, който Го бе поканил, рече: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те някога да те поканят и да получиш отплата. 13 Но когато даваш гощавка, кани бедни, сакати, куци, слепи. 14 И ще бъдеш блажен, че те не могат да ти се отплатят; защото ти ще получиш отплата, когато възкръснат праведните.“

Притча* за поканените на голямата вечеря

15 Като чу това, един от насядалите с Него на трапезата Му каза: „Блажен е, който ще яде хляб в Божието царство!“ 16 А Иисус му отвърна: „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: ‘Елате, понеже всичко е вече готово.’ 18 И всички започнаха да се извиняват, като че ли се бяха наговорили. Първият му рече: ‘Купих си нива и ще трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!’ 19 Другият рече: ‘Купих си пет впряга волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, извини ме!’ 20 Третият рече: ‘Ожених се и затова не мога да дойда.’ 21 Като се върна, слугата извести това на господаря си. Тогава стопанинът се разсърди и каза на слугата си: ‘Излез бързо по площадите и улиците на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.’ 22 Слугата се върна и рече: ‘Господарю, сторено е, каквото заповяда, и още място има.’ 23 Тогава господарят рече на слугата си: ‘Иди по пътища и при плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24 Защото, казвам ви: никой от онези, които бях поканил, няма да вкуси от вечерята ми*’.“

Изисквания към учениците

25 С Него тръгна множество народ. Иисус се обърна и му рече: 26 „Ако някой идва при Мене и не се откъсне* от баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и от живота си, той не може да бъде Мой ученик. 27 Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. 28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула*, няма да седне първо да пресметне разноските, дали ще му стигнат средствата, за да я доизкара? 29 Иначе, ако положи основите и не я довърши, всички, които гледат, ще започнат да му се присмиват 30 и да казват: ‘Този човек захвана да строи, а не можа да доизкара’. 31 Или кой цар ще тръгне да воюва срещу друг цар, без да седне първо да се посъветва дали може с десет хиляди да противостои на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? 32 Ако не може, той ще изпрати пратеници, за да моли за мир, докато онзи е още далеч. 33 И тъй, всеки от вас, който не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик. 34 Солта е добро нещо. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена? 35 Нито за земя, нито за тор е годна – изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!“

Верен

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от началниците на фарисеите, те Го наблюдаваха. 2 И ето, пред Него имаше един човек, болен от воднянка. 3 И Иисус заговори на законниците и фарисеите и каза: Позволено ли е да се изцелява в събота, или не? 4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, го изцели и го пусна. 5 И им каза: Ако падне магарето или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той начаса да го извлече в съботен ден? 6 И не можаха да Му отговорят на това. 7 А като забелязваше как поканените избираха първите места, им каза една притча: 8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него някой по-почетен от теб 9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място. 10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-горе; тогава ще имаш почит пред всички, които седят с теб на трапезата. 11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен. 12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено. 13 Но когато даваш угощение, покани бедни, недъгави, куци, слепи*; 14 и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните. 15 И като чу това, един от седящите с Него на трапезата Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. 16 А Той каза: Един човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, защото всичко е вече готово. 18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме. 19 Друг каза: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме. 20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда. 21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук бедните, недъгавите, слепите и куците*. 22 И слугата каза: Господарю, направено е, каквото си заповядал, и има още място. 23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; 24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. 25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза: 26 Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. 27 Който не носи своя кръст и върви след Мен, не може да бъде Мой ученик. 28 Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я доизкара? 29 Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват: 30 Този човек започна да строи, но не можа да довърши. 31 Или кой цар, който отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се посъветва – може ли с десет хиляди да се противопостави на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? 32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да иска условия за мир. 33 И така, ако всеки от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик. 34 Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи? 35 Тя не струва нито за земята, нито за тор, а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.

Lukas 14 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

Излекуване на един болен в събота

За гостите и домакините

Притча* за поканените на голямата вечеря

Изисквания към учениците