Johannes 6 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Чудото с нахранването на пет хиляди души

1 След това Иисус отиде на отвъдния бряг на Галилейското, тоест Тивериадското, езеро.

2 Множество хора Го следваха, тъй като виждаха чудесата, които извършваше над болните.

3 Иисус се изкачи на планината и там седеше с учениците Си.

4 А наближаваше юдейският празник Пасха*.

5 Иисус, като вдигна очи и видя, че множество народ идва към Него, каза на Филип: „Откъде да купим хляб, за да се нахранят тези хора?“

6 Той каза това, за да го изпита, а сам знаеше какво щеше да направи.

7 Филип Му отговори: „Хляб за двеста динария* няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.“

8 Друг от учениците Му – Андрей, братът на Симон Петър, Му каза:

9 „Ето тук едно момче има пет ечемични хляба и две риби. Но какво са те за толкова хора?“

10 Иисус каза: „Нека хората да насядат.“ А на това място имаше много трева. И така, мъжете насядаха, на брой около пет хиляди.

11 Иисус взе хлябовете и като благодари на Бога, раздаде ги на учениците Си, а учениците – на седналите; същото направи и с рибите, кой колкото искаше.

12 А след като се наситиха, Той каза на учениците Си: „Съберете останалите къшеи, за да не се похаби нищо.“

13 И така те събраха и напълниха дванадесет кошници къшеи от петте ечемични хляба, останали от тези, които бяха яли.

14 Тогава хората, които видяха чудото, което Иисус извърши, казаха: „Наистина, този е Пророкът, Който ще дойде в света.“

15 А Иисус, като знаеше, че ще дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи на планината самичък.

Иисус Христос ходи по вода

16 А когато се свечери, Неговите ученици слязоха при езерото,

17 влязоха в лодка и тръгнаха обратно през езерото към Капернаум. Тъмнина настъпи, но Иисус още не беше дошъл при тях.

18 Езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 След като учениците бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия*, видяха, че Иисус върви по езерото и се приближава към лодката. Тогава се уплашиха.

20 Той им каза: „Аз съм. Не се бойте!“

21 Тогава те поискаха да Го вземат в лодката и веднага лодката достигна до сушата, към която плаваха.

Иисус Христос – хлябът на живота

22 На другия ден народът, който беше останал на отвъдната страна на езерото, забеляза, че там не е имало друга лодка освен онази, в която бяха влезли учениците на Иисус*. Те знаеха, че Той не е пътувал в лодката с учениците Си, но учениците бяха отплавали сами.

23 Други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше изрекъл благодарствената молитва.

24 А когато хората видяха, че нито Иисус, нито учениците Му са там, влязоха в лодките и отидоха в Капернаум да търсят Иисус.

25 И след като Го намериха на другия бряг на езерото, попитаха Го: „Учителю, кога дойде тука?“

26 Иисус им отговори: „Истината, истината ви казвам: търсите Ме не за това, че видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 Трудете се не за тленната храна, но за храната, която води до вечен живот и която ще ви даде Синът човешки, защото Бог Отец е положил Своя печат върху Него.“

28 Тогава Го попитаха: „Какво да правим, за да извършваме Божиите дела?“

29 Иисус им отговори: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“

30 А те Му казаха: „Какво знамение ще дадеш, за да видим и да Ти повярваме? Какво ще извършиш?

31 Предците ни са яли манната* в пустинята, както е писано: ‘Хляб от небето им даде да ядат’.“

32 Тогава Иисус им каза: „Истината, истината ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви даде истинския хляб от небето.

33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.“

34 А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“

35 Иисус им рече: „Аз съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

36 Но казах ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.

37 Всичко, което Отец Ми дава, ще дойде при Мене и който дойде при Мене, няма да го изпъдя,

38 защото слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.

40 Защото такава е волята на Този, Който Ме е изпратил*: всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден*.“

41 Юдеите* зароптаха против Него, понеже рече: „Аз съм хлябът, слязъл от небето“,

42 и казваха: „Този не е ли Иисус, Йосифовият син, Чиито баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: ‘Слязох от небето’?“

43 Иисус в отговор им рече: „Престанете с ропота помежду си.

44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е изпратил. И Аз ще го възкреся в последния ден.

45 У пророците е писано: ‘Всички ще бъдат научени от Бога.’ Всеки, който е чул от Отец и се е научил от Него, идва при Мене.

46 Това не означава, че някой е видял Отец освен Онзи, Който е от Бога. Именно Той е видял Отец.

47 Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, има вечен живот.

48 Аз съм хлябът на живота.

49 Предците ви ядоха манната в пустинята, но умряха.

50 А хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, няма да умре.

51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее за вечни времена. А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.“

52 Тогава юдеите* започнаха да се препират помежду си, казвайки: „Как може Той да ни даде да ядем плътта Му?“

53 А Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: ако не ядете плътта на Сина човешки и не пиете кръвта Му, няма да имате живот у себе си.

54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 Защото плътта Ми е истинска храна и кръвта Ми е истинско питие.

56 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз – в него.

57 Както живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отец, така и онзи, който яде от Мене, ще живее чрез Мене.

58 Този е хлябът, слязъл от небето. Няма да е както с предците ви, които ядоха манната и все пак умряха – онзи, който яде този хляб, ще живее за вечни времена.“

59 Това каза Иисус, когато поучаваше в синагогата в Капернаум.

60 Мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: „Трудни са тези слова. Кой може да ги слуша?“

61 Но Иисус, като знаеше, че учениците Му негодуват против това, каза им: „Това ли ви съблазнява?

62 А ако видите Сина човешки да възлиза там, където беше преди?

63 Духът е, Който дава живот; плътта с нищо не помага. Думите, които ви говоря, са дух и живот.

64 Но има някои от вас, които не вярват.“ Защото Иисус от самото начало знаеше кои са невярващи и кой ще Го предаде.

65 И рече: „Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мене, ако не му бъде дадено от Моя Отец.“

66 Оттогава мнозина от учениците Му Го напуснаха и вече не ходеха с Него.

Изповедта на апостол Петър

67 А Иисус каза на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“

68 Симон Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот.

69 И ние сме повярвали и сме се убедили, че Ти си Христос, Синът на живия Бог*.“

70 Иисус им отговори: „Нали Аз избрах вас, дванадесетте? И все пак един от вас е дявол.“

71 Той говореше за Юда Искариот, син на Симон, защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 След това Иисус премина на отвъдната страна на Галилейското, тоест Тивериадското езеро.

2 А едно голямо множество Го следваше; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

3 И Иисус се изкачи на хълма и седеше там с учениците Си.

4 А наближаваше Пасхата, юдейският празник.

5 Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези?

6 А това каза, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво щеше да направи.

7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

9 Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора?

10 Иисус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева. И така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 Иисус взе хлябовете и като благодари*, ги раздаде на учениците, а учениците – на седналите; също така и от рибите, колкото искаха.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

13 И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

14 Тогава хората, като видяха знамението, което Иисус извърши, казаха: Наистина Този е Пророкът, който щеше да дойде на света.

15 А Иисус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха при езерото

17 и влязоха в лодка, и потеглиха към другата страна на езерото, към Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Иисус не беше дошъл при тях.

18 И езерото се вълнуваше, защото духаше силен вятър.

19 И когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия5-6 километра, видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към лодката; и се уплашиха.

20 Но Той им каза: Аз съм; не се бойте!

21 Тогава те с желание Го взеха в лодката и веднага лодката се намери при сушата, към която отиваха.

22 На другия ден, когато множеството, което стоеше отвъд езерото, видя, че там няма друга лодка, освен тази, в която бяха влезли учениците Му, и че Иисус не беше влязъл в лодката с учениците Си, а учениците Му бяха тръгнали сами,

23 обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше благодарилст. 11;;

24 и така, когато множеството видя, че Иисус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в лодките и отидоха в Капернаум, като търсеха Иисус.

25 И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Равви, кога си дошъл тук?

26 В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот*, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

28 Затова те Му казаха: Какво да правим, за да вършим Божиите дела?

29 Иисус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, когото Той е пратил.

30 Тогава Му казаха: А Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

31 Бащите ни са яли манна в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“

32 На това Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

33 Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света*.

34 А те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

35 Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота*; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.

36 Но казах ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя;

38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил.

39 Това е волята на Моя Отец, който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден.

40 И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден*.

41 Тогава юдеите зароптаха против Негост. 61;, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 И казаха: Не е ли Този Иисус, синът на Йосиф, чиито баща и майка ние познаваме? Как тогава Той казва: Аз съм слязъл от небето?

43 Иисус в отговор им каза: Не роптайте помежду си.

44 Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отецст. 65;, който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния денст. 39;.

45 Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мен.

46 Не че някой е видял Отца, освен Онзи, който е от Бога; Той е видял Отца.

47 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот.

48 Аз съм хлябът на живота.

49 Бащите ви ядоха манна в пустинята и измряха.

50 Това е хлябът, който слиза от небето, за да яде човек от него и да не умре.

51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето*. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света.

52 Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния денст. 39;.

55 Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз в него.

57 Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен.

58 Това е хлябът, който слезе от небетост. 51;; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века.

59 Това Иисус каза в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това слово; кой може да го слуша?

61 Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това роптаятст. 41;, им каза: Това ли ви препъва?

62 Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, където е бил преди?

63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.

64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

65 И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не Му е дадено от Моя Отецст. 44;.

66 Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него.

67 Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот;

69 и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи.

70 Иисус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.