Jeremia 8 | Библия, нов превод от оригиналните езици

1 „В онова време – казва Господ – ще изхвърлят от гробниците костите на царете на Юдея и костите на техните сановници, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите на Йерусалим. 2 И ще ги разпръснат пред слънцето и луната и пред цялото небесно войнство, които те са обичали и на които са служели, и които са следвали, и които са търсели, и на които са се покланяли. Няма да ги съберат и няма да ги погребат. Ще бъдат за тор на земята. 3 И смъртта ще бъде предпочитана пред живота от всички останали, които са оцелели от този злодеен род по всички останали места, където ги изгоня“ – казва Господ Вседържител.

Незачитането на Божията воля води към разруха

4 Тогава им кажи: „Така казва Господ: ‘Онези, които паднат, няма ли да станат? И който се отклони, няма ли да се върне? 5 Защо се отклони този народ – Йерусалим – в упорито отстъпничество? Те здраво се придържат към измамата, така че отказват да се върнат. 6 Заслушах се и чух, че не говорят право, никой не се разкайва за злините си, казвайки: «Какво сторих?» Всеки се впуска по своя път като кон, който се втурва в битка. 7 Дори щъркелът в небето знае своите определени сезони и гургулицата, лястовицата и жеравът спазват времето на идването си, а Моят народ не познава закона на Господа. 8 Как казвате: «Ние сме мъдри и законът на Господа е с нас»? А ето лъжливото перо на книжовниците го е обърнало в лъжа. 9 Мъдрите ще бъдат посрамени, ще бъдат уплашени и хванати в мрежа. Ето те отхвърлиха словото на Господа, тогава в какво е мъдростта им? 10 Затова ще отдам жените им на други, полята им – на други собственици. Защото всеки, от малък до голям, се е предал на користолюбие. От пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо. 11 И лекуват раната на дъщерята на народа Ми повърхностно, като казват: «Мир, мир!», а мир няма. 12 Срамуват ли се, когато вършат отвратителни неща? Не, никак не ги е срам и не знаят да се изчервяват. Затова ще паднат между падналите, ще бъдат повалени по време на посещението Ми. 13 Ще ги изтребя докрай – казва Господ. Няма да останат гроздове на лозата, нито смокини на смоковницата. И шумата ще повехне, и което съм им дал, ще си отиде.’“

Пророк Йеремия оплаква настъпващата разруха

14 Народът казва: „Защо седим ние? Съберете се и да отидем в укрепените градове и да загинем там, тъй като Господ, нашият Бог, ни е определил за гибел и ни е напоил с горчива вода, понеже сме съгрешили пред Господа.“ 15 Надяваме се за мир, а няма добро, на време за изцеление, а има ужас. 16 От Дан се чува пръхтенето на конете му към врага, цялата земя се разтресе от цвиленията на силните му коне. Те идват и ще опустошат страната и всичко по нея, града и онези, които живеят в него. 17 „Защото ето Аз изпращам срещу вас змии, усойници, които не могат да се омаят и ще ви хапят“ – казва Господ. 18 Тогава аз казах: „Кога бих се утешил в скръбта, сърцето ми е изнемощяло.“ 19 „Ето гласа на дъщерята на Моя народ от далечна страна“ – говори Господ: „Не е ли Господ на Сион? Неговият Цар не е ли в него? Защо Ме гневят с техните идоли, с чуждите нищожества?“ 20 „Премина жътвата, свърши лятото, но ние не сме спасени – си казвам. 21 Поради съкрушението на моя народ съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе. 22 Няма ли балсам в Галаад? Няма ли лекар там? Защо не идва изцеление за дъщерята на моя народ?“ 23 * О, ако моята глава бе пълна с вода, очите ми биха били извор на сълзи! Тогава бих плакал ден и нощ за убитите от своя народ.

Верен

1 В онова време, заявява ГОСПОД, ще извадят костите на юдовите царе и костите на първенците им, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на ерусалимските жители от гробовете им, 2 и ще ги пръснат пред слънцето и пред луната и пред цялото небесно войнство, пред тези, които обичаха и на които служиха, и които следваха, и които търсеха, и на които се покланяха – няма да бъдат събрани и няма да бъдат погребани, а ще станат на тор по лицето на земята. 3 И смъртта ще бъде за предпочитане пред живота за целия остатък, останал от този зъл род, останалите на всички места, където ги изгоних, заявява ГОСПОД на Войнствата. 4 И им кажи: Така казва ГОСПОД: Който падне, не става ли? Който се отвърне, няма ли да се върне обратно? 5 Защо този народ на Ерусалим се отвръща с вечно отвръщане? Държат здраво измамата, отказват да се обърнат. 6 Слушах и чух, но не говореха право. Няма кой да се покае заради злото си и да каже: Какво направих! Всеки се връща в своя бяг като кон, който се втурва в боя. 7 Даже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си, а Моят народ не знае правото на ГОСПОДА. 8 Как казвате: Ние сме мъдри и законът на ГОСПОДА е с нас? А пък ето, и него направи лъжа лъжливото перо на книжниците. 9 Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати. Ето, отхвърлиха словото на ГОСПОДА и каква мъдрост имат? 10 Затова ще дам жените им на други и нивите им – на други притежатели; защото от малък до голям, всеки е отдаден на алчност; от пророк до свещеник, всеки върши измама. 11 И лекуваха раната на дъщерята на Моя народ лекомислено, като казваха: Мир, мир! А няма мир. 12 Засрамиха ли се, че извършиха гнусотии? Не, никак не ги досрамя и не знаят да се изчервят. Затова ще паднат между падащите, ще бъдат съборени, когато ги накажа, казва ГОСПОД. 13 Ще ги довърша съвсем, заявява ГОСПОД; няма да има гроздове на лозата и няма да има смокини на смокинята, и листът ще повехне; и това, което съм им дал, ще ги отмине. 14 Защо седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там! Защото ГОСПОД, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме против ГОСПОДА. 15 Надявахме се на мир, но нищо добро; време на изцеление, но, ето – ужас. 16 От Дан се чува пръхтенето на конете му; от гласа на цвиленето на силните му жребци трепери цялата земя. И дойдоха и изпоядоха земята и всичко по нея, града и живеещите в него. 17 Защото, ето, Аз пращам върху вас змии усойници, които не се омайват, а ще ви хапят, заявява ГОСПОД. 18 Мога ли да се утеша в тъгата си? Сърцето ми изнемощя в мен. 19 Ето, чуй! Викът на дъщерята на народа Ми от далечна земя: ГОСПОД не е ли в Сион? И царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети? 20 Премина жетвата, свърши лятото, а ние не се спасихме. 21 Съкрушен съм заради съкрушаването на дъщерята на народа си; зачернен съм, ужас ме обзе. 22 Няма ли балсам в Галаад? И няма ли там лекар? Защо тогава няма оздравяване за дъщерята на народа ми?

Jeremia 8 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

Незачитането на Божията воля води към разруха

Пророк Йеремия оплаква настъпващата разруха