Hebräer 6 | Съвременен български превод
1Затова, като не повтаряме началните уроци от Христовото учение, да се стремим към съвършенство. Нека не започваме отново с поучения за отвръщане от безполезни дела и за вяра в Бога,2за кръщения, за възлагане на ръце, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.3И ако Бог позволи, ще постигнем напредък.4Защото онези, които са били просветени във вярата, вкусили са от небесния дар, получили са Светия Дух5и след като са почувствали Божието слово, добротата на силите на идващия век,6са отпаднали, не е възможно отново да бъдат обновени чрез покаяние, тъй като у себе си повторно разпъват Божия Син и Го опозоряват.7Земята, която попива изливащия се често върху нея дъжд и ражда растения, полезни за онези, които я обработват, получава Божия благословия,8но ражда ли тръни и бодили, тя е непотребна и я очаква проклятие; а накрая я опожаряват.9Но ние, възлюбени, макар и да говорим така, сме убедени, че сте достойни за по-добри дела, които водят към спасение.10Защото Бог не е несправедлив, та да забрави делото ви и любовта, която показахте към Него, като подпомагахте и подпомагате вярващите.11Ние обаче желаем всеки от вас докрай да проявява еднакво усърдие, за да се сбъдне нашата надежда.12Не бъдете лениви и подражавайте на онези, които чрез вяра и търпение наследяват каквото Бог е обещал.
Божието обещание е надеждно
13Когато Бог даваше обещание на Авраам, Той се закле в Себе Си, понеже нямаше по-висш от Него, в когото да се закълне,14като каза: „Наистина ще те благословя и преблагословя, ще умножа и преумножа потомството ти.“15И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното.16Хората се кълнат в името на по-висш от тях и клетвата е уверение, че се слага край на всички спорове.17Затова Бог, когато искаше да покаже по-ясно Своята неизменна воля на наследниците на това, което им беше обещал, си послужи с клетва.18Така че чрез две неотменими неща, обещание и клетва, за които не е възможно Бог да е излъгал, да имаме сигурна утеха ние, които потърсихме убежище при Него, за да се хванем здраво за предоставената ни надежда.19Тя е за душата ни като сигурна и здрава котва, която достига до Светая Светих зад завесата на небесния храм,20където Иисус е влязъл като предтеча за нас, като стана Първосвещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек.
Верен
1Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога,2учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд.3И това ще направим, ако Бог позволи.4Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух,5и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,6а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.7Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога,8но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне.9Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното.10Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.11И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,12да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.13Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза:14„Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“15И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.16Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях,17така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,18така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда,19която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата,20където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.