Daniel 4 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Сънят на Навуходоносор и лудостта му

1 * „Аз, Навуходоносор*, живях безгрижно в дома си и се радвах на благополучие в палата си. 2 Но имах сън, който ме уплаши, докато лежах в леглото си; размишленията и виденията, които нахлуха в главата ми, ме смутиха. 3 Затова издадох заповед да повикат при мене всички вавилонски мъдреци, за да ми изтълкуват значението на този сън. 4 Тогава дойдоха вълшебници*, гадатели*, звездобройци* и прорицатели* и аз им разказах съня, но те не можаха да ми го разтълкуват. 5 Най-после влезе при мене Даниил, който беше наречен Валтасар, по името на моя бог и в когото действа духът на светите богове. На него аз разказах съня с думите: 6 ‘Валтасаре, ти, който си началник на мъдреците! Аз зная, че у тебе действа духът на светите богове и никаква тайна не те затруднява; разтълкувай ми видяното в моя сън и какво е значението му. 7 А виденията, които видях на леглото си, бяха такива: видях – ето посред земята имаше необикновено високо дърво. 8 Това дърво израсна голямо и яко и височината му достигаше до небето, и то се виждаше до краищата на цялата земя. 9 Листата му бяха прекрасни и плодовете му – изобилни, и то даваше храна на всички; под него намираха защита полските зверове и в клоните му се укриваха небесните птици, и от него се хранеше всяко живо същество. 10 И във виденията, които съзерцавах на леглото си, видях – и ето от небето слезе един свят Страж. 11 Той извика с мощен глас и каза: «Отсечете това дърво, окастрете клоните му, обрулете листата му и разхвърляйте плодовете му; нека изчезнат зверовете под него и птиците от неговите клони. 12 Но оставете в земята ствола с корена му и нека бъде стегнат в железен и меден обръч. Нека да се напоява с небесна роса сред полската трева и нека участта му да бъде с животните в тревата. 13 Разумът му да не бъде повече човешки разум, а да му се даде зверски разум и да преминат над него седем години. 14 Това е определено по възвестена от Стражите* заповед и е отредено по присъда на Светиите*, за да знаят живите: Всевишният владее над човешкото царство. Той го дава на този, на когото пожелае и поставя над него най-нищожния между хората».’ 15 Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор. А ти, Валтасаре, разкрий какво е значението му, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да разтълкува значението му, а ти можеш, защото у тебе действа духът на святите богове.“ 16 Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана смаян известно време и изпита страх поради мислите си. Но царят каза: „Валтасаре, не се страхувай от този сън и от значението му.“ Валтасар отговори: „Господарю мой! Този сън нека бъде за твоите врагове и значението му – за твоите противници! 17 Дървото, което си видял, че е израснало голямо и яко, чиято височина достигала до небето и се виждало по цялата земя, 18 листата на което са били прекрасни, с изобилни плодове за храна за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони се укривали небесните птици, 19 това си ти, царю! Ти си велик и мощен; твоето величие се е извисило и се простира до небето, а властта ти – до последните предели на земята. 20 А това, че царят е видял един свят Страж*, Който слизал от небето и казал: ‘Отсечете това дърво и го сломете, само ствола с корена му оставете в земята; нека той, стегнат в железен и меден обръч, да се напоява с небесна роса сред полската трева и с полските зверове да бъде участта му, докато не преминат над него седем години’ 21 – ето царю, значението на всичко това: то е решение на Всевишния, което се отнася за моя господар – царя. 22 Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете, ще бъдеш напояван с небесна роса; така над тебе ще преминат седем години*, докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае. 23 А това, че е заповядано да се остави стволът на дървото, това означава, че твоето царство се запазва и ще ти бъде върнато, щом признаеш небесната власт. 24 Затова, царю, приеми моя съвет: заличи греховете си със справедливи дела и беззаконията си чрез милосърдие към бедните с надежда, че твоето благоденствие ще продължи.“ 25 Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносор. 26 Дванайсет месеца по-късно той се разхождаше по покрива на царския палат във Вавилон. 27 Тогава царят се възхити и каза: „Не е ли това величественият Вавилон, който аз съградих със силата на своята мощ като царствен град за прослава на моето величие!“ 28 Тези думи бяха още в устата на царя, когато прозвуча глас: „На тебе, царю Навуходоносоре, се известява: царството се отнема от тебе! 29 Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете; така над тебе ще преминат седем години, докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае!“ 30 В същия миг тази присъда над Навуходоносор се изпълни: той беше отстранен от общение с хората, ядеше трева, както се хранят воловете, и тялото му се напояваше с небесна роса, така че косата му порасна като орлови пера, а ноктите му – като на птица. 31 „След като отминаха определените дни, аз, Навуходоносор, вдигнах очи към небето и разумът ми се възвърна. Тогава възвеличих Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието могъщество е вечно могъщество и Чието царство надживява родовете. 32 Всички живеещи на земята са нищо. Той владее над небесното войнство, както и над живеещите на земята така, както пожелае. Никой не може да Го възпрепятства и да Го попита: ‘Защо Ти направи това?’ 33 В същото време разумът ми се възвърна и за слава на моето царство се възвърнаха величието ми и царският ми блясък. Тогава моите съветници и велможи ме потърсиха, аз бях възстановен в царското си достойнство и величието ми още повече се увеличи. 34 Затова аз, Навуходоносор, възхвалявам, прославям и величая Небесния Цар, Който върши всичко справедливо, делата Му са справедливи и има силата да смири онези, които постъпват горделиво.“

Верен

1 Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цялата земя: Мир да ви се умножи! 2 Беше ми угодно да оповестя знаменията и чудесата, които Всевишният Бог ми направи. 3 Колко велики са знаменията Му и колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство и Неговото владичество – от поколение в поколение. 4 Аз, Навуходоносор, бях спокоен в дома си и благополучен в двореца си. 5 Видях сън, който ме уплаши, и размишленията на леглото ми и виденията на главата ми ме уплашиха. 6 И издадох указ да се въведат пред мен всичките вавилонски мъдреци, за да ми известят тълкуванието на съня. 7 Тогава влязоха книжниците, гадателите, халдейците и гледачите, и аз разказах съня пред тях, но не ми известиха тълкуванието му. 8 А накрая дойде пред мен Даниил, чието име е Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на светите богове*; и аз разказах съня пред него: 9 Валтасасаре, началнико на книжниците, понеже зная, че духът на светите богове е в теб* и никаква тайна не ти е трудна, обясни ми виденията на съня ми, който видях, и тълкуванието му. 10 Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах, и ето, дърво сред земята, а височината му беше огромна. 11 Дървото стана голямо и здраво, височината му стигаше до небето и то се виждаше до краищата на цялата земя. 12 Листата му бяха хубави, плодът му – изобилен и на него имаше храна за всички; полските животни намираха сянка под него и небесните птици живееха в клоните му, и от него се хранеше всяко създание. 13 Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свят страж* слезе от небето. 14 Той извика силно и каза така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него и птиците от клоните му! 15 Но пъна с корените му оставете в земята, и то стегнат с обръч от желязо и бронз сред полската зеленина; и нека се мокри от небесната роса и нека участва с животните в тревата на земята. 16 Нека човешкото му сърце се измени и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена. 17 Чрез решение на стражите* е дошло това послание и делото е по думата на светите, за да разберат живите, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска*, и поставя над него най-нищожния измежду хората. 18 Този сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи тълкуванието му, защото нито един от мъдреците на царството ми не може да ми извести тълкуванието, а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебст. 8-9;. 19 Тогава Даниил, чието име беше Валтасасар, остана смаян за известно време и размислите му го плашеха. Царят проговори и каза: Валтасасаре, сънят и тълкуванието му да не те плашат! Валтасасар каза в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде за онези, които те мразят, и тълкуванието му – за враговете ти! 20 Дървото, което си видял, че е станало голямо и здраво, чиято височина е стигала до небето и което се е виждало от цялата земя, 21 чиито листа са били хубави и плодът му – изобилен и на което е имало храна за всички, и под което са живеели полските животни, и по чиито клони са се подслонявали небесните птици – 22 това си ти, царю, който си станал голям и здрав; защото величието ти е станало голямо и е стигнало до небето и владичеството ти – до края на земята. 23 А това, че царят е видял един свят стражили: ангел да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го унищожете, но пъна с корените му оставете в земята, и то стегнат с обръч от желязо и бронз сред полската зеленина; и нека се мокри от небесната роса и нека участва с полските животни, докато минат над него седем времена! – 24 това е тълкуването му, царю, и това е решението на Всевишния, което ще постигне господаря ми, царя: 25 Ще бъдеш изгонен измежду хората и жилището ти ще бъде с полските животни, ще бъдеш хранен с трева като говедата и ще бъдеш мокрен от небесната роса; и ще минат над теб седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска*. 26 А това, че е било казано да се остави пънът с корените на дървото, значи, че царството ще ти остане, щом познаеш, че небесата владеят. 27 Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да оставиш греховете си чрез правда и беззаконията си – чрез милост към бедните, ако искаш да се продължи благоденствието ти. 28 Всичко това постигна цар Навуходоносор. 29 След дванадесет месеца, като ходеше по царския дворец във Вавилон, 30 царят проговори и каза: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих за седалище на царството с мощната си сила и за славата на великолепието си! 31 Думата беше още в устата на царя, когато от небесата дойде глас: На теб се казва, царю Навуходоносор: Царството се отне от теб! 32 И ще бъдеш изгонен измежду хората и жилището ти ще бъде с полските животни, и ще бъдеш хранен с трева като говедата; и ще минат над теб седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска*. 33 В същия час това слово се изпълни над Навуходоносор; той беше изгонен измежду хората и ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като орлови пера и ноктите му – като птичи нокти. 34 А в края на дните аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата и разумът ми се възвърна. И аз благослових Всевишния и възхвалих и прославих Вечно Живия, чието владичество е вечно владичество, чието царство е от поколение в поколение. 35 И всичките земни жители се считат като нищо пред Него; по волята Си Той постъпва с небесната войска и със земните жители и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти? 36 В същото време, когато разумът ми се възвърна, ми се възвърнаха и великолепието ми и блясъкът ми за славата на царството ми; и съветниците ми и големците ми ме търсеха и аз бях отново утвърден в царството си и ми се добави превъзходно величие. 37 Сега аз, Навуходоносор, възхвалявам и величая, и прославям небесния Цар, чиито дела всички са истинни и чиито пътища са справедливи, и който може да смири ходещите горделиво.

Daniel 4 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

Сънят на Навуходоносор и лудостта му