2.Samuel 24 | Священное Писание, Восточный перевод
Вечный наказывает Давуда за перепись
1И снова гнев Вечного разгорелся на исраильтян, и Он настроил против них Давуда, говоря: – Иди и пересчитай народ Исраила и Иудеи.2И царь сказал Иоаву и начальникам войска, которые были с ним*: – Пройдите по всем родам Исраила от Дана на севере до Беэр-Шевы на юге и произведите перепись народа, чтобы я знал, сколько их.3Но Иоав ответил царю: – Пусть Вечный, твой Бог, умножит количество народа стократно и пусть глаза господина моего царя увидят это. Но зачем господин мой царь хочет сделать такое дело?4Но царское слово оказалось сильнее слова Иоава и начальников войска, и они ушли от царя, чтобы пересчитать исраильский народ.5Переправившись через Иордан, они начали от Ароера, и от* города, что посреди долины, к земле Гада и городу Иазеру.6Они пошли в Галаад и землю хеттов*, оттуда в землю Дана, а из Дана* – кружным путём к Сидону.7Затем они направились к Тирской крепости и ко всем городам хивеев и хананеев. И, наконец, они вышли к Беэр-Шеве, что в южной части Иудеи.8Пройдя через всю страну, они через девять месяцев и двадцать дней вернулись в Иерусалим.9Иоав представил царю результаты переписи: восемьсот тысяч сильных мужчин, способных владеть мечом, в Исраиле, и пятьсот тысяч – в Иудее.10Но после того как Давуд пересчитал народ, он почувствовал угрызения совести и сказал Вечному: – Сделав это, я совершил великий грех. Теперь, о Вечный, я молю Тебя, сними вину с Твоего раба! Я поступил крайне безрассудно.11И прежде чем Давуд встал следующим утром, к пророку Гаду, провидцу Давуда, было слово Вечного:12– Иди и скажи Давуду: Так говорит Вечный: «Я предлагаю тебе три наказания. Выбери, каким из них Мне наказать тебя».13Гад пришёл к Давуду и сказал ему: – Быть ли трём* годам голода в твоей стране? Или ты три месяца будешь спасаться от своих врагов, которые будут преследовать тебя? Или три дня мора в твоей стране? Итак, обдумай это и реши, что мне ответить Пославшему меня.14И Давуд сказал Гаду: – Мне очень тяжело. Пусть лучше я попаду в руки Вечного, ведь Его милость велика, но не дай мне попасть в человеческие руки!15И Вечный послал на Исраил мор с того утра до конца назначенного времени, и погибло семьдесят тысяч человек от Дана на севере до Беэр-Шевы на юге.16Когда Ангел* протянул руку, чтобы погубить Иерусалим, Вечный пожалел о бедствии и сказал Ангелу, Который разил народ: – Довольно! Опусти Свою руку. Ангел Вечного был тогда у гумна иевусея Арауны.17Когда Давуд увидел Ангела, Который разил народ, он сказал Вечному: – Это я согрешил и сделал зло, а эти овцы – что они сделали? Пусть же Твоя рука обратится на меня и на мою семью.
Давуд сооружает жертвенник
18В тот день Гад пришёл к Давуду и сказал ему: – Иди и построй жертвенник Вечному на гумне иевусея Арауны.19И Давуд пошёл, как повелел через Гада Вечный.20Когда Арауна посмотрел и увидел царя и его людей, идущих к нему, он вышел и поклонился царю лицом до земли.21Арауна сказал: – Зачем господин мой царь пожаловал к своему рабу? – Купить твоё гумно, – ответил Давуд, – и построить Вечному жертвенник, чтобы прекратился мор среди народа.22Арауна сказал Давуду: – Пусть господин мой царь возьмёт всё, что ему угодно, и принесёт это в жертву. Вот волы для всесожжения, а вот и молотильная доска и воловья упряжь на дрова.23О царь, Арауна отдаёт всё это царю! Ещё Арауна сказал ему: – Пусть Вечный, твой Бог, отнесётся к тебе благосклонно!24Но царь ответил Арауне: – Нет, я заплачу тебе. Я не стану приносить Вечному, моему Богу, жертву, которая мне ничего не стоила. И Давуд купил гумно и волов, заплатив за них шестьсот граммов* серебра.25Давуд построил там жертвенник Вечному и принёс всесожжения и жертвы примирения*. Вечный внял мольбам о стране, и мор в Исраиле прекратился.
Библия, ревизирано издание
Преброяването на народа и Господният гняв
1След това гневът на ГОСПОДА пак пламна против Израил и Той подбуди Давид против тях, като каза: Иди, преброй Израил и Юда.2И така, царят каза на началника на войската Йоав, който беше с него: Мини сега през всички Израилеви племена от Дан до Вирсавее и пребройте народа, за да узная броя на народа.3А Йоав отвърна на царя: ГОСПОД, твоят Бог, дано прибави на народа стократно повече, отколкото са, и очите на господаря ми, царя, дано видят това. Но защо господарят ми, царят, намира наслада в това?4Обаче царската дума надделя над Йоав и над началниците на войската. Затова Йоав и началниците на войската тръгнаха от името на царя да преброят Израилевия народ.5Като преминаха Йордан, се разположиха при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е сред долината.6После отидоха в Галаад и в земята Тахтим-одси. Отидоха и в Дан-яан и в околността до Сидон.7След това отидоха в Тирската крепост и във всички градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда.8И така, като прекосиха цялата земя, се върнаха в Йерусалим след девет месеца и двадесет дни.9Йоав доложи на царя броя на преброения народ. Броят беше: от Израил – осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да си служат с меч; и от Юдовите мъже – петстотин хиляди.10След като Давид преброи народа, сърцето му го изобличи. И Давид каза на ГОСПОДА: Съгреших тежко, като извърших това. Сега, моля Ти се, ГОСПОДИ, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.11И когато Давид стана на сутринта, ГОСПОДНЕТО слово дойде към пророка Гад, Давидовия ясновидец, като му каза:12Иди и кажи на Давид: Така казва ГОСПОД: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб.13И така, Гад отиде при Давид и му извести това. После му каза: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да отнеса на Онзи, Който ме е пратил.14Давид отвърна на Гад: Намирам се в голямо утеснение; обаче нека паднем в ръката на ГОСПОДА, защото Неговите милости са много; но в ръката на човек да не изпадна.15И така, ГОСПОД прати мор върху Израил от онази сутрин до определеното време. И измряха от народа, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.16А когато ангелът простря ръката си към Йерусалим, за да го погуби, ГОСПОД се разкая за злото и каза на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли сега ръката си. А ангелът ГОСПОДЕН беше близо до хармана на йевусееца Орна.17И когато видя ангела, който поразяваше народа, Давид проговори на ГОСПОДА: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие. Тези овце какво са направили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом.18В същия ден Гад дойде при Давид и му каза: Излез, издигни жертвеник на ГОСПОДА на хармана на йевусееца Орна.19И така, Давид излезе според думата на Гад, както заповяда ГОСПОД.20А Орна погледна и видя, че царят и слугите му идват към него. И Орна излезе и се поклони на царя с лице до земята.21Тогава Орна каза: Защо е дошъл господарят ми, царят, при слугата си? А Давид отговори: Да купя хармана от тебе, за да издигна жертвеник на ГОСПОДА, за да престане язвата между народа.22А Орна каза на Давид: ГОСПОДАРЯТ ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне и диканите, и впряга на воловете за дърва.23Всичко това, о, царю, Орна дава на царя. Орна прибави също: ГОСПОД, твоят Бог, да има благоволение към теб.24А царят каза на Орна: Не! Непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не искам да принеса на ГОСПОДА, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм платил нищо. И така, Давид купи хармана; а воловете купи за петдесет сребърни сикъла.25Там Давид издигна жертвеник на ГОСПОДА и принесе всеизгаряния и мирни приноси. И ГОСПОД прие молбата за земята и язвата престана сред Израил.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.