2.Samuel 18 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

2.Samuel 18 | Священное Писание, Восточный перевод

Подготовка Давуда к битве

1 Давуд осмотрел людей, которые были с ним, и назначил над ними тысячников и сотников. 2 Давуд отправил войска – треть под началом Иоава, треть под началом сына Церуи Авишая, брата Иоава, и треть под началом гатянина Иттая. Царь сказал воинам: – Я сам непременно выступлю вместе с вами. 3 Но люди сказали: – Не ходи. Если мы будем вынуждены бежать, они не обратят на это внимания. Даже если половина из нас погибнет, они не обратят внимания, но ты стоишь десяти тысяч из нас*. Поэтому лучше тебе помогать нам из города. 4 Царь ответил: – Я сделаю так, как вам кажется лучше. И царь стоял у ворот, пока весь народ не выступил отрядами по сотням и тысячам. 5 Царь приказал Иоаву, Авишаю и Иттаю: – Ради меня обращайтесь с юношей Авессаломом мягко. И все воины слышали, как царь давал приказ об Авессаломе каждому из военачальников.

Гибель Авессалома

6 Войско выступило в поле, чтобы сразиться с Исраилом, и битва произошла в лесу на земле Ефраима. 7 Исраильское войско было разбито там людьми Давуда, и потери в тот день были очень велики – двадцать тысяч человек. 8 Битва распространилась по всем окрестностям, и лес погубил в тот день больше жизней, чем меч. 9 Авессалому случилось встретиться с людьми Давуда. Он был на своём муле, и когда мул пробегал под большим дубом, волосы Авессалома запутались в густых ветвях. Сам он остался висеть в воздухе, а мул, на котором он ехал, побежал дальше. 10 Когда один из людей увидел это, он доложил Иоаву: – Я только что видел Авессалома висящим на дубе. 11 Иоав сказал человеку, который доложил ему об этом: – Что! Ты видел его? Почему ты не поверг его там же на землю? Я бы с радостью наградил тебя сто двадцатью граммами* серебра и воинским поясом. 12 Но человек ответил: – Даже если бы мне в руки отвесили двенадцать килограммов* серебра, я бы не поднял руки на царского сына. Мы сами слышали, как царь приказал тебе, Авишаю и Иттаю: «Ради меня защитите юношу Авессалома». 13 С другой стороны, если бы я рискнул своей жизнью* – ведь от царя ничего не скроешь, – ты остался бы в стороне. 14 Иоав сказал: – Нечего мне терять с тобой время. Он взял в руку три дротика и вонзил их в сердце Авессалому, пока тот, ещё живой, висел на дубе. 15 И десять оруженосцев Иоава окружили Авессалома, поразили и умертвили его. 16 Затем Иоав затрубил в рог, и воины прекратили преследовать Исраил, потому что Иоав остановил их. 17 Они взяли Авессалома, бросили его в большую яму в лесу и воздвигли над ним огромную груду камней. Тем временем все исраильтяне разбежались по своим домам. 18 Ещё при жизни Авессалом взял камень и поставил его в долине Царей как памятник себе, потому что думал: «У меня нет сына, чтобы сохранить в памяти моё имя». Он назвал камень своим именем, и называется он«Памятник Авессалома» по сегодняшний день.

Давуду приносят весть о смерти Авессалома

19 Ахимаац же, сын Цадока, сказал: – Позволь мне побежать и принести царю весть о том, что Вечный избавил его от рук его врагов. 20 – Сегодня весть понесёшь не ты, – сказал Иоав. – Ты можешь принести вести в другой раз, но сегодня не делай этого, потому что сын царя умер. 21 И Иоав сказал одному эфиопу: – Ступай, расскажи царю о том, что ты видел. Эфиоп поклонился Иоаву и побежал. 22 Сын Цадока Ахимаац снова сказал Иоаву: – Будь что будет, позволь мне побежать вслед за эфиопом. Но Иоав ответил: – Мой сын, зачем ты хочешь идти? За такую весть не получишь награды. 23 Он сказал: – Будь что будет, я хочу бежать. И Иоав сказал: – Беги! Ахимаац побежал по дороге Иорданской долины и обогнал эфиопа. 24 В то время как Давуд сидел между внутренними и внешними воротами, дозорный поднялся на стену и стоял на крыше над воротами. Подняв глаза, он увидел человека, который бежал один. 25 Дозорный позвал царя и доложил об этом. Царь сказал: – Если он один, то, должно быть, у него хорошая весть. А человек всё приближался и приближался. 26 Потом дозорный увидел другого бегущего человека и закричал привратнику: – Вот ещё один человек бежит! Царь сказал: – Должно быть, и он несёт хорошую весть. 27 Дозорный сказал: – Судя по бегу, первый – это Ахимаац, сын Цадока. – Это хороший человек, – сказал царь. – Он идёт с хорошей вестью. 28 И Ахимаац, приблизившись, закричал царю: – Всё хорошо! Он поклонился царю лицом до земли и сказал: – Хвала Вечному, твоему Богу! Он отдал тебе людей, которые подняли свои руки на господина моего царя. 29 Царь спросил: – В безопасности ли юноша Авессалом? Ахимаац ответил: – Я видел сильное волнение как раз тогда, когда Иоав собирался послать твоего раба, но я не знаю, что это было такое. 30 Царь сказал: – Стань в сторону и подожди здесь. Он отошёл в сторону и встал там. 31 Эфиоп прибыл и сказал: – Господин мой царь! Слушай добрую весть! Вечный избавил тебя сегодня от всех, кто восстал против тебя. 32 Царь спросил эфиопа: – В безопасности ли юноша Авессалом? Эфиоп ответил: – Пусть со всеми врагами господина моего царя и со всеми, кто восстаёт против тебя, случится то же, что и с этим юношей. 33 Царь был потрясён. Он пошёл в комнату над воротами и заплакал. Когда он шёл, он говорил: – О, сын мой Авессалом! Сын мой, сын мой Авессалом! Если бы только мне умереть вместо тебя, о, Авессалом, сын мой, сын мой!

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание
1 След това Давид събра хората, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници. 2 И Давид изпрати народ – една трета под началството на Йоав, една трета под началството на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. Царят каза на хората: И аз ще изляза с вас. 3 Народът обаче отговори: Не излизай! Защото, ако ние побегнем, няма да ги е грижа за нас; дори да умрат и половината от нас, пак няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас*, затова е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града. 4 Царят им каза: Каквото ви се вижда за добре, ще направя. И така, царят застана до едната страна на портата, а целият народ излезе по стотици и хиляди. 5 Тогава царят заповяда на Йоав, Ависей и Итай следното: Пощадете ми младежа Авесалом. И целият народ чу, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалом. 6 И така, народът излезе на полето против Израил; и сражението стана в Ефремовата гора. 7 Там Израилевият народ беше разбит от Давидовите слуги и в онзи ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души. 8 Сражението в тази местност се разпростря по лицето на цялата околност и в онзи ден гората погълна повече народ, отколкото погълна мечът.

Смъртта на Авесалом и плачът на Давид за него

9 И се случи така, че Авесалом се срещна с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на муле. Когато мулето влезе под гъстите клони на един голям дъб, косата му се заплете в дъба и той увисна между небето и земята; а мулето избяга изпод него. 10 Един човек го видя и извести на Йоав: Видях Авесалом увиснал на един дъб. 11 А Йоав каза на човека, който му извести: Като си го видял, защо не го порази там до земята? Аз щях да ти дам десет сребърника и един пояс. 12 А човекът отговори на Йоав: И хиляда сребърника да бяха претеглени в шепата ми, не бих вдигнал ръката си против царския син; защото ние чухме как царят заповяда на теб, Ависей и Итай: Внимавайте всички, никой да не се докосне до младежа Авесалом. 13 Иначе, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя и тогава сам ти би се обърнал против мене. 14 Тогава Йоав каза: Не трябва да си губя времето с такъв като теб. И като взе три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалом, който беше още жив сред дъба. 15 И десет момъка, Йоавови оръженосци, заобиколиха Авесалом, удариха го и го умъртвиха. 16 Тогава Йоав засвири с тръбата и хората се върнаха от преследването на Израил. Така Йоав спря народа. 17 Те взеха Авесалом и го хвърлиха в един голям ров, вътре в гората, и натрупаха върху него голям куп камъни. И целият Израил побегна, всеки в шатъра си. 18 А Авесалом, когато беше още жив, беше взел и издигнал за себе си стълб, който е в царската долина; защото си каза: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба на своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник. 19 Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза: Да побързам ли сега да занеса на царя известие, че ГОСПОД въздаде за него на неприятелите му? 20 А Йоав му отвърна: Няма да носиш днес известия. Друг ден ще бъдеш вестоносец; а днес няма да носиш известия, понеже царският син умря. 21 Тогава Йоав каза на Хусина: Иди, извести на царя, каквото си видял. И Хусина се поклони на Йоав и се завтече. 22 Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза пак на Йоав: Каквото и да стане, нека тичам и аз, моля те, след Хусина. А Йоав му отговори: Защо искаш да тичаш, синко, като няма да има възнаграждение за известията? 23 Но той пак настоя: Каквото и да стане, нека изтичам. Тогава Йоав му каза: Тичай. И така, Ахимаас се затича през полския път и изпревари Хусина. 24 А Давид седеше между двете порти. И един страж се изкачи на покрива на портата към стената и като погледна, видя, че един човек тичаше сам. 25 Стражът извика и извести на царя. А царят каза: Щом е сам, носи известия. И той притичваше и се приближаваше. 26 После стражът видя друг човек, който тичаше. И стражът извика към вратаря: Виждам още един човек, който тича сам. Царят каза: И той носи известия. 27 Тогава стражът каза: Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. А царят отговори: Добър човек е той и идва с добри известия. 28 Ахимаас извика на царя: Радвай се! Поклони се на царя с лице до земята и каза: Благословен да бъде ГОСПОД, твоят Бог, Който предаде хората, които повдигнаха ръка против господаря ми, царя. 29 И царят попита: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпрати вестоносец до царя – мене, слугата ти, видях само голямо смущение, но не знаех какво беше. 30 Царят каза: Обърни се и застани тук. И той се обърна и застана. 31 След това дойде Хусина. Той каза: Известия, господарю мой, царю! Защото днес ГОСПОД въздаде за тебе на всички, които се повдигнаха против тебе. 32 Царят запита Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми, царя, и всички, които се повдигат против тебе за зло, дано станат като онзи младеж! 33 И царят се смути много, качи се в стаята над портата и плака. И като вървеше, говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!