Richter 18 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

Richter 18 | Священное Писание, Восточный перевод

Данитяне селятся в Лаише

1 В те дни у Исраила не было царя. Род данитян искал себе землю, чтобы поселиться там, потому что до этого времени земля между родами Исраила ещё не была ему отведена. 2 И данитяне послали пятерых храбрецов из Цоры и Эштаола, чтобы разведать землю и исследовать её. Эти люди представляли все их кланы. Им сказали: – Идите, исследуйте землю. Когда они пришли в нагорья Ефраима, к дому Михи, они заночевали там, 3 и, будучи поблизости, узнали голос молодого левита. Тогда они свернули туда и спросили его: – Кто привёл тебя сюда? Что ты здесь делаешь? Почему ты здесь? 4 Он рассказал им о том, что сделал для него Миха, и сказал: – Он нанял меня, и я его священнослужитель. 5 Тогда они сказали ему: – Пожалуйста, спроси у Всевышнего, чтобы нам знать, будет ли наше путешествие успешным. 6 Священнослужитель ответил им: – Идите с миром. Вечный позаботится о вас во время вашего путешествия. 7 Эти пятеро ушли и пришли в Лаиш. Там они увидели, что народ живёт спокойно, по обычаю сидонян, тихо и беспечно, не нуждаясь ни в чём на земле и обладая богатством. Они жили далеко от сидонян и ни с кем* не были в союзе. 8 Когда они вернулись в Цору и Эштаол, их сородичи стали спрашивать: – Ну что? 9 Они ответили: – Пойдёмте, нападём на них! Мы увидели, что эта земля очень хороша. Вы что же, не собираетесь ничего делать? Не медлите взять себе эту землю! 10 Придя туда, вы найдёте беспечный народ и обширную землю, которую Вечный даёт вам в руки, землю, где нет недостатка ни в чём. 11 И шестьсот человек из рода данитян, вооружившись для битвы, отправились в путь из Цоры и Эштаола. 12 По дороге они поставили стан рядом с Кириат-Иеаримом в Иудее. Вот почему место к западу от Кириат-Иеарима и по сегодняшний день называется Махане-Дан («стан Дана»). 13 Оттуда они двинулись в нагорья Ефраима и пришли к дому Михи. 14 Те пятеро, которые разведывали землю Лаиша, сказали своим сородичам: – Знаете ли вы, что в одном из этих домов есть ефод, домашние боги, истукан и литой идол? Подумайте, что вам сделать. 15 Они свернули туда, вошли в дом молодого левита, в дом Михи, и приветствовали его. 16 А шестьсот данитян, вооружённых для битвы, стояли у входа в ворота. 17 Пять человек, которые разведывали землю, прошли внутрь, взяли истукан, и ефод, и домашних богов, и литого идола, пока священнослужитель и шестьсот вооружённых воинов стояли у входа в ворота. 18 Когда эти люди вошли в дом Михи и взяли истукан, ефод, домашних богов и литого идола, священнослужитель сказал им: – Что вы делаете? 19 Они ответили ему: – Молчи! Ни слова больше. Иди с нами и будь у нас отцом и священнослужителем. Разве не лучше тебе быть священнослужителем у рода и клана в Исраиле, чем у семьи одного лишь человека? 20 Священнослужитель обрадовался. Он взял ефод, домашних богов и истукан и пошёл с народом. 21 Отправив своих маленьких детей, скот и пожитки впереди себя, они снова тронулись в путь. 22 Когда они отошли от дома Михи, тот собрал соседей и погнался за данитянами. 23 Они кричали вслед данитянам, и те, повернувшись, сказали Михе: – Чего ты хочешь? Зачем ты собрал такую толпу? 24 Он ответил: – Вы взяли моих богов, которых я сделал, и моего священнослужителя и ушли. А что осталось у меня? Как же вы спрашиваете: «Что тебе?» 25 Данитяне ответили: – Лучше не спорь с нами, а не то наши разъярённые воины нападут на вас, и ты погубишь и себя, и свою семью. 26 И данитяне пошли своим путём, а Миха, видя, что они сильнее его, повернул домой. 27 Данитяне, взяв то, что сделал Миха, а также его священнослужителя, пришли к Лаишу, к мирному и беспечному народу. Они предали их мечу и сожгли их город. 28 Некому было избавить их, потому что они жили далеко от Сидона и ни с кем не были в союзе. Этот город находился в долине рядом с Бет-Реховом. Данитяне отстроили город и поселились в нём. 29 Они назвали его Дан – в честь своего предка Дана, который родился у Якуба*, хотя прежде город назывался Лаиш. 30 Там данитяне поставили себе истукан, а Ионафан, сын Гершома, внук Мусы*, и его сыновья были священнослужителями рода Дана до самого плена. 31 Они хранили у себя истукан, сделанный Михой, пока дом Всевышнего находился в Шило.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание
1 По онова време в Израил нямаше цар; в онези дни Дановото племе си търсеше дял от наследство, където да се засели, защото до този момент не им се беше паднало наследство сред Израилевите племена. 2 И Дановите потомци изпратиха от рода си петима мъже от племето, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изучат, като им заръчаха: Идете, изучете земята. И те стигнаха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя, и там пренощуваха. 3 Когато се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит, отбиха се там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И защо си тук? 4 А той им обясни какво беше направил Михей за него и им каза: Той ме нае и аз му станах свещеник. 5 Те му казаха: Допитай се тогава до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътуването, което сме предприели. 6 А свещеникът им отговори: Вървете с мир; пътуването, което сте предприели, е пред ГОСПОДА. 7 Тогава петимата мъже тръгнаха. Когато стигнаха в Лаис, видяха, че народът в него живееше спокойно, както сидонците, без грижи и без страх, защото в земята нямаше властелин, който да ги притеснява с нещо. Те бяха далеч от сидонците и нямаха отношения с никого. 8 И така, мъжете се върнаха при братята си в Сарая и Естаол. Братята им ги попитаха: Какво е предложението ви? 9 А те отговориха: Станете, нека да отидем против тях. Видяхме – земята е много добра. Няма ли да предприемете нещо? Не се двоумете, вървете, влезте в земята и я завладейте. 10 Като стигнете там, ще намерите народ, който живее безгрижно и в обширна територия, в която няма оскъдност от нищо, каквото ражда земята (защото Бог я даде в ръката ни). 11 И така, тръгнаха оттам, шестстотин мъже от Дановия род, от Сарая и Естаол, препасани с оръжия за бой. 12 По пътя те разположиха стан в Кириат-иарим, в Юда; затова нарекоха онова място Маханедан*, както се казва и до днес. То се намира зад Кириат-иарим. 13 И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя и стигнаха до Михеевата къща. 14 Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, казаха на братята си: Знаете ли, че в този дом има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Затова помислете какво трябва да направите. 15 И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит в Михеевата къща, и го поздравиха. 16 А шестстотинте мъже, които бяха от Дановите синове, останаха препасани с оръжията за бой при входа на вратата. 17 Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир; а свещеникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с оръжията за бой. 18 И когато те влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им каза: Какво правите? 19 А те му отговориха: Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил? 20 Тогава свещеникът се зарадва и като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, отиде сред народа. 21 Те се обърнаха и тръгнаха, като поставиха пред себе си децата, добитъка и по-скъпите си вещи. 22 Когато се бяха отдалечили от Михеевата къща, хората от къщите, съседни на Михеевия дом, се събраха и настигнаха Дановите синове. 23 И като извикаха към Дановите синове, те се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такава тълпа? 24 А той отговори: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника и тръгнахте. За мене нищо не остана! А сега ми казвате: Какво ти е? 25 А Дановите синове му казаха: Да не чуваме гласа ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже и да изгубиш живота си и живота на близките си. 26 И Дановите синове продължиха по пътя си; а Михей, като видя, че са по-силни от него, се върна и се прибра у дома си. 27 И така, те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, когото имаше, и дойдоха в Лаис при народ, който беше спокоен и живееше без страх. И ги поразиха с острието на меча и изгориха града с огън. 28 И нямаше кой да ги избави, защото бяха далеч от Сидон и нямаха връзка с никого. Градът беше в долината до Вет-реов. Те го съградиха отново и се заселиха в него. 29 И нарекоха града Дан по името на баща си Дан, който се беше родил на Израил; а преди това името на града беше Лаис. 30 Тогава Дановите синове поставиха пред себе си изваяния идол. А Йонатан, син на Гирсон, син на Моисей – той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята* беше превзета. 31 Така те поставиха изваяния идол, който Михей беше направил и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.