1Однажды Наоми, свекровь Руфи, сказала ей: – Моя дочь, не должна ли я постараться найти тебе пристанище, чтобы тебе было хорошо?2Разве Боаз, со служанками которого ты была, нам не родственник? Сегодня вечером он веет ячмень на току.3Итак, вымойся, помажься душистыми маслами и надень свои лучшие одежды. И иди на гумно, но не показывайся ему до тех пор, пока он не закончит есть и пить.4Когда он ляжет, заметь место, где он лежит. Потом иди, открой покрывало у его ног и ляг рядом*. Он скажет тебе, что делать.5– Я сделаю всё, как ты говоришь, – ответила Руфь.6Она пошла на ток и сделала всё, что сказала ей сделать её свекровь.7Когда Боаз закончил есть и пить и пришёл в хорошее настроение, он пошёл и лёг у дальнего угла скирды. Руфь тихо подошла, открыла покрывало у его ног и легла рядом.8В полночь он вздрогнул, повернулся и обнаружил женщину, лежащую у его ног.9– Кто ты? – спросил он. – Я твоя раба Руфь, – сказала она. – Возьми меня под свою защиту*, ведь ты один из наших ближайших родственников, несущих ответственность за нас.10– Благослови тебя Вечный, моя дочь, – ответил он. – Это доброе дело больше того, которое ты сделала прежде: ты не стала бегать за молодыми мужчинами – ни за богатыми, ни за бедными.11И теперь, моя дочь, не бойся. Я сделаю для тебя всё, о чём ты просишь. Весь мой город знает, что ты достойная женщина.12Хотя я и близкий родственник, есть родственник ещё ближе меня.13Оставайся на ночь здесь, а утром, если он захочет быть вашим покровителем, то хорошо – пусть будет. Но если он не захочет, то это сделаю я. Это верно, как и то, что жив Вечный. Спи здесь до утра.14И она лежала у его ног до утра, но встала ещё затемно, до того, как один человек мог распознать другого. Боаз подумал: «Пусть никто не знает, что на гумно приходила женщина».15И он сказал ей: – Подай мне свою накидку, которая на тебе, и держи её. Когда она сделала это, он высыпал в накидку шесть мер ячменя* и помог ей закинуть ношу на плечи. После этого он вернулся* в город.16Когда Руфь пришла к своей свекрови, Наоми спросила: – Ну как, дочь моя? И она рассказала ей обо всём, что сделал для неё Боаз,17и прибавила: – Он дал мне эти шесть мер ячменя, сказав: «Не возвращайся к своей свекрови с пустыми руками».18И Наоми сказала: – Подожди, дочь моя, пока не узнаешь, чем всё закончится. Ведь этот человек не успокоится, пока сегодня же не решит дела.
Библия, ревизирано издание
Решението на Вооз да се ожени за Рут
1След време свекърва и Ноемин и каза: Дъще моя, не е ли правилно да потърся дом за тебе, за да благоденстваш?2Вооз, с чиито слугини ти работи, е наш роднина. Тази нощ той вее ечемика на хармана.3И така, умий се, намажи се, премени се и иди на хармана; но не се показвай на Вооз, докато не свърши да яде и пие.4И като си ляга, забележи мястото, където ще легне, и иди, повдигни завивката откъм краката му и легни; и той ще ти каже какво трябва да направиш.5А тя отговори: Всичко, което ми казваш, ще сторя.6И така, Рут отиде на хармана и изпълни всичко, което и беше заръчала свекърва и.7След като Вооз яде и пи, и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик. Тогава Рут дойде тихо, повдигна завивката от краката му и легна при него.8Посред нощ Вооз се стресна и се обърна; и видя, че една жена лежеше до краката му.9Той каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; и така, простри дрехата си над слугинята си, защото си ми близък сродник.10А той каза: Благословена да си от ГОСПОДА, дъще. Това последно добро дело, което извърши, е по-голямо от предишното, понеже не отиде да търсиш млади мъже, независимо бедни или богати.11И сега, дъще, не бой се! Аз ще направя за тебе всичко, което искаш; защото всички домове от рода ми знаят, че си добродетелна жена.12Вярно е, че аз съм близък сродник; има обаче друг сродник, по-близък от мен.13Остани тази нощ и утре; ако той иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава, заклевам се в живота на ГОСПОДА, аз ще изпълня тази длъжност към тебе. Пренощувай тук.14И така, Рут лежа при краката му до сутринта, а после стана, преди да може човек да разпознава човека, защото Вооз и заръча: Нека не се знае, че жена е идвала на хармана.15Каза още: Свали наметалото, което е върху теб, и го дръж. И докато тя го държеше, Вооз премери шест мери ечемик и го натовари на нея; и тя си отиде в града.16Като стигна при свекърва си, тя я попита: Какво стана, дъще моя? И Рут и разказа всичко, което беше направил човекът.17Каза още: Даде ми тези шест мери ечемик, като каза: Не се връщай празна при свекърва си.18А Ноемин и отговори: Почакай, дъще моя, докато видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не довърши делото още днес.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.