1У Наоми был родственник со стороны мужа из того же клана, что и Эли-Малик, богатый и влиятельный человек по имени Боаз.2И моавитянка Руфь сказала Наоми: – Отпусти меня в поля подбирать оставшееся зерно за кем-нибудь*, кто будет добр ко мне. Наоми сказала ей: – Иди, моя дочь.3Она вышла и начала подбирать в полях за жнецами. И случилось так, что она пришла на ту часть поля, которая принадлежала Боазу из клана Эли-Малика.4Как раз тогда из Вифлеема пришёл Боаз и приветствовал жнецов: – Пусть будет с вами Вечный! – Благослови тебя Вечный! – откликнулись они.5Боаз спросил старосту своих жнецов: – Чья та молодая женщина?6Староста ответил: – Это та моавитянка, что вернулась с Наоми из Моава.7Она сказала: «Пожалуйста, позволь мне подбирать колосья следом за жнецами». Она пришла на поле и работает с самого утра до этого времени, если не считать небольшого отдыха под навесом.8И Боаз сказал Руфи: – Послушай, дочь моя. Не ходи подбирать на другое поле и не удаляйся отсюда. Оставайся здесь с моими служанками.9Смотри, на каком поле жнут мои слуги, и держись вместе с моими служанками. Я велел своим слугам не трогать тебя. И всякий раз, когда ты захочешь пить, иди и пей из кувшинов, которые наполняют мои слуги.10Она поклонилась, пав лицом до земли, и воскликнула: – За что ты так добр ко мне, почему ты проявляешь такую заботу о чужестранке?11Боаз ответил: – Мне рассказали обо всём, что ты сделала для своей свекрови после смерти твоего мужа: как ты оставила отца и мать и свою родину и пришла жить к народу, которого прежде не знала.12Пусть Вечный воздаст тебе за то, что ты сделала. Да получишь ты богатую награду от Вечного, Бога Исраила, к Которому ты пришла, чтобы найти прибежище под Его крыльями.13– Да найду я милость в твоих глазах, мой господин, – сказала она. – Ты утешил меня и говорил с твоей рабыней по-доброму, несмотря на то что я не стою ни одной из твоих служанок.14Во время обеда Боаз сказал ей: – Подойди сюда. Возьми лепёшку и обмакивай её в кислое вино. Когда она села рядом со жнецами, он предложил ей жареного зерна. Она съела столько, сколько хотела, и ещё осталось.15Когда она встала, чтобы подбирать дальше, Боаз приказал своим слугам: – Даже если она будет собирать среди снопов, не обижайте её.16Наоборот, отбрасывайте для неё колосья из вязанок и оставляйте ей подбирать и не попрекайте её.17И так Руфь подбирала на поле до вечера. Когда она вымолотила ячмень, который собрала, получилось примерно шестнадцать килограммов*.18Она принесла его в город, и её свекровь увидела, как много она собрала. Ещё Руфь вытащила и дала ей то, что осталось у неё после обеда.19Свекровь спросила её: – Где ты собирала сегодня? Где ты работала? Пусть будет благословен тот человек, который позаботился о тебе! И Руфь рассказала своей свекрови, у кого она работала. – Человека, у которого я сегодня работала, зовут Боаз, – сказала она.20– Благослови его Вечный! – сказала Наоми своей снохе. – Он не оставил без милости ни живых, ни умерших*. Она прибавила: – Этот человек с нами в близком родстве и, согласно Таурату, несёт ответственность за нас*.21И Руфь моавитянка сказала: – Он даже сказал мне: «Оставайся с моими работниками до тех пор, пока они не закончат убирать всё моё зерно».22Наоми сказала своей снохе Руфи: – Это хорошо, моя дочь, что ты будешь ходить с его служанками, потому что на чьём-нибудь другом поле тебя могли бы обидеть.23И Руфь держалась со служанками Боаза и подбирала колосья, пока не кончилась жатва ячменя и пшеницы*. А жила она у своей свекрови.
Библия, ревизирано издание
Рут на нивата на Вооз
1А Ноемин имаше един сродник на мъжа си, заможен човек от рода на Елимелех на име Вооз.2И моавката Рут каза на Ноемин: Ще отида на нивата да събирам класове след онзи, чието благоволение придобия. Ноемин и отвърна: Иди, дъще моя.3Рут отиде и започна да събира класове в нивата след жътварите. И стана така, че тя попадна на нивата, която принадлежеше на Вооз, човек от рода на Елимелех.4И така, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: ГОСПОД с вас! Те му отговориха: ГОСПОД да те благослови!5Тогава Вооз каза на слугата си, настойника на жътварите: Чия е тази млада жена?6И слугата, настойникът на жътварите, му отговори: Тази млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя.7Дойде и ни помоли: Моля ви, позволете ми да бера и да събирам класове между снопите след жътварите. И така, тя се присъедини и остана тук от сутринта до сега с изключение на малка почивка вкъщи.8Тогава Вооз каза на Рут: Чуй ме, дъще моя! Не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани при слугините ми.9Наблюдавай на коя нива ще отидат да жънат и ходи след тях. Аз съм наредил на жътварите да не те закачат; и когато си жадна, иди при съдовете и пий от водата, която работниците са донесли.10Рут падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих твоето благоволение, за да ме приемеш, въпреки че съм чужденка?11А Вооз и отговори: Разказаха ми всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла между народ, който по-рано не си познавала.12ГОСПОД да ти отплати за направеното добро и пълна награда да ти се даде от ГОСПОДА, Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш.13Тогава Рут каза: Нека да продължава твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже се отнесе благосклонно към слугинята си, въпреки че не съм една от твоите слугини.14Когато стана време за ядене, Вооз каза на Рут: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И така, тя седна до жътварите; Вооз и подаде печена питка. И Рут яде, насити се и и остана от питката.15А като стана да събира класове, Вооз заповяда на жътварите си: Между снопите нека събира класове; не я мъмрете!16Дори изваждайте по нещо за нея от ръкойките и го оставяйте. Не и забранявайте да го събира.17И така, Рут продължи да събира класове в нивата до вечерта. След това очука събраното и то беше около една ефа ечемик.18Тя взе ечемика и влезе в града. Свекърва и видя колко класове беше събрала; Рут извади и и даде храната, която беше останала, след като се беше наситила.19Свекърва и каза: Къде събира днес класове? Къде работи? Благословен да бъде онзи, който те е приел. Рут обясни на свекърва си на чия нива беше работила: Името на човека, при когото работих днес, е Вооз.20Ноемин каза на снаха си: Благословен да бъде от ГОСПОДА онзи, който не лиши от милостта си нито живите, нито умрелите. После добави: Този човек е от нашия род, наш близък сродник.21Рут, моавката, отговори: При това Вооз ми каза: Не се отделяй от работниците ми, докато не свърши цялата жътва.22Тогава Ноемин каза на снаха си: Добре е, дъще моя, че ще излизаш с неговите слугини, иначе може някой да те оскърби, ако отидеш на друга нива.23И така, Рут се присъедини към слугините на Вооз, за да бере класове, докато свърши ечемичната и пшеничната жътва. И Рут живееше със свекърва си.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.