1О Всевышний, зачем Ты навсегда отверг нас? Почему гнев Твой возгорелся на овец пастбищ Твоих?2Вспомни народ, который Ты приобрёл с давних времён, который Ты искупил, чтобы он был Твоим наследием; вспомни гору Сион, на которой Ты обитаешь.3Направь Свои шаги к вековым развалинам – всё разрушил враг во святилище!4Враги Твои рычали посреди собрания Твоего, установили там свои знамёна.5Они размахивали своими топорами, как дровосеки в густом лесу,6и своими секирами и бердышами разрушили все резные стены.7Они сожгли святилище Твоё дотла, осквернили место для поклонения Тебе.8Решили они в сердце своём: «Уничтожим их полностью!» – и по всей стране сожгли места, где мы поклонялись Тебе.9Знамений не видят наши глаза, и не осталось пророков, и нет никого, кто знал бы, когда наступит этому конец.10О Всевышний, как долго ещё будет глумиться враг, и вечно ли будет противник оскорблять Твоё имя?11Почему Ты удерживаешь Свою руку, Свою правую руку? Высвободи кулак Свой и порази их!12Всевышний, мой Царь от начала, Ты принёс спасение на землю.13Ты разделил Своей силой море, Ты сокрушил головы морских чудовищ.14Ты сокрушил голову левиафана*, жителям пустынь отдав его в пищу.15Ты иссёк источник и поток, Ты иссушил бегущие реки.16День и ночь – Твои; Ты создал солнце и луну.17Ты определил границы земли, сотворил лето и зиму.18Вспомни, о Вечный, как глумится враг и как безумный народ оскорбляет Твоё имя.19Не отдавай зверям душу Твоей горлицы; жизней Твоих страдальцев не забудь никогда.20Взгляни на Своё соглашение, потому что насилие во всех тёмных уголках земли.21Да не возвратится угнетённый с позором; пусть бедный и нищий восхвалят Твоё имя.22Восстань, Всевышний, и защити Своё дело; вспомни, как глупец оскорбляет Тебя весь день.23Не забудь крика Своих врагов, шума, который непрестанно поднимают противники Твои.
Библия, ревизирано издание
Правосъдието на Бога
(По слав. 72.)
1Асафов Псалом*. Благ е наистина Бог към Израил, към чистосърдечните.2А колкото до мене, краката ми почти се отклониха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.3Защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на нечестивите.4Понеже не се притесняват при умирането си, а тялото им е тлъсто.5Не са в общите човешки трудове, нито са измъчвани, както другите хора.6Затова гордостта като верижка окръжава шията им, насилието ги облича като дреха.7Очите им изпъкват от тлъстина; мечтите на сърцето им се превъзнасят.8Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; говорят горделиво,9издигат устата си до небето и езикът им обхожда земята.10Затова се отбива при тях* народът му; и вода с пълна чаша се изпива от тях.11И казват: Откъде знае Бог? И: Има ли знание във Всевишния?12Ето такива са нечестивите! Винаги са благополучни! Умножават богатство!13Наистина аз напразно съм очистил сърцето си и съм измил в невинност ръцете си,14тъй като съм измъчван цял ден и наказван всяка сутрин.15Ако понечех да говоря така, ето, бих изневерил на поколението на децата Ти;16и мислех как да разбера това, но ми се виждаше много трудно,17докато влязох в Божието светилище и размишлявах върху сетнината им.18Ти наистина си ги сложил на хлъзгави места, тръшнал си ги на разорение.19Как изведнъж стигат до запустение! Съвършено биват довършвани от ужаси.20Както сън изчезва след събуждане, така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,21но тогава моето сърце кипеше и чреслата ми се измъчваха.22Дотолкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Теб.23Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.24Чрез съвета Си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава.25Кого имам на небето освен Теб? И на земята не желая друг освен Тебе.26Чезне плътта ми и сърцето ми; но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял.27Защото, ето, тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те изоставят.28Но за мен е добре да се приближа към Бога; Теб, Господи ЙЕХОВА, направих прибежището си, за да възгласявам всички Твои дела.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.