Psalm 139 | Священное Писание, Восточный перевод

1 Дирижёру хора. Песнь Давуда. 2 Избавь меня, Вечный, от злых людей, сохрани меня от жестоких. 3 Они замышляют зло в сердце, постоянно готовы к войне. 4 Изощряют свой язык, как змея; у них на губах яд гадюки. Пауза 5 Сохрани меня, Вечный, от рук нечестивых, огради от жестоких, желающих поколебать мои стопы. 6 Высокомерные спрятали силки для меня и петли, разложили сеть по дороге, расставили для меня западню. Пауза 7 Я сказал Вечному: «Ты – мой Бог; услышь голос моих молений, Вечный! 8 Владыка Вечный, сила моего спасения, Ты прикрыл мою голову в день сражения. 9 Вечный, не исполняй желания нечестивых, не дай успеха их замыслу, чтобы они не возгордились». Пауза 10 Пусть падёт на голову окруживших меня несчастье, которое вызвали их собственные уста. 11 Пусть падут на них горящие угли; пусть будут они повержены в огонь, в глубокую пропасть, откуда не подняться им. 12 Пусть не утвердится на земле злоязычный человек; пусть зло преследует жестоких на погибель им. 13 Я знаю, что Вечный даст правосудие бедным и заступится за нищих. 14 Поистине, праведные будут славить Твоё имя; честные будут жить в Твоём присутствии.

Библия, ревизирано издание

Божието неограничено знание и грижа

(По слав. 138.)

1 За първия певец. Давидов псалом. ГОСПОДИ, опитал си ме и си ме познал. 2 Ти познаваш сядането ми и ставането ми; разбираш помислите ми отдалеч. 3 Издирваш ходенето ми и лягането ми и знаеш всичките ми пътища. 4 Защото преди думата да е още на езика ми, ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цялата. 5 Ти си пред мен и зад мен и си сложил върху мене ръката Си. 6 Това знание е пречудно за мене; високо е; не мога да го стигна. 7 Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна? 8 Ако възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти. 9 Ако взема крилете на зората и се заселя в най-далечните краища на морето, 10 и там ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи. 11 Ако кажа: Поне тъмнината ще ме покрие и светлината около мене ще стане на нощ, 12 то и самата тъмнина не скрива нищо от Теб, а нощта свети като ден: за Тебе тъмнината и светлината са безразлични. 13 Защото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми. 14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това. 15 Костите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма. 16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях. 17 И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже! Колко голям е броят им! 18 Ако бих поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; събуждам ли се, още съм с Тебе. 19 Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; и така, отдалечете се от мене, кръвожадни мъже. 20 Защото говорят против Тебе нечестиво и враговете Ти се надигат против Тебе заради суета. 21 Не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе? 22 Със съвършена омраза ги мразя, за неприятели ги смятам. 23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми; 24 и виж дали има в мене оскърбителен път; и ме води по вечния път.

Psalm 139 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

Божието неограничено знание и грижа

(По слав. 138.)