Sprüche 1 | Священное Писание, Восточный перевод
1Мудрые изречения Сулеймана, сына Давуда, царя Исраила.2Да принесут они мудрость и наставление и помогут осмыслить разумные высказывания;3да научат они правилам благоразумной жизни, праведности, справедливости и честности4и дадут простакам проницательность, а юным – знание и рассудительность;5пусть послушают мудрые и умножат познания, и пусть разумные получат мудрые советы;6да уразумеют они пословицы и притчи, слова мудрецов и загадки их.7Страх перед Вечным* – начало мудрости, только глупцы презирают мудрость и наставление.
Предостережение от соблазна
8Сын мой, послушай наставление своего отца и не отвергай поучения своей матери.9Они будут прекрасным венком на твоей голове и ожерельем на твоей шее.10Сын мой, если грешники соблазняют тебя, не поддавайся им.11Если скажут они: «Идём с нами, устроим засаду для пролития крови, без причины подстережём невиновных,12живьём их проглотим, как мир мёртвых, целиком – как тех, кто нисходит в пропасть;13награбим всевозможных дорогих вещей и наполним дома свои добычей.14Присоединяйся к нам*, и мы поровну поделим добычу»,15то не ходи с ними, сын мой, не вставай на путь их.16Ведь их ноги бегут к злу, спешат они на пролитие крови.17Даже птицы не попадут в сеть, которую расставили у них на глазах,18но эти люди устраивают засаду для пролития своей же крови, подстерегают самих же себя!19Таковы пути всех, кто жаждет преступной добычи; она отнимает жизнь у завладевших ею.
Предостережение не отвергать мудрость
20Мудрость восклицает на улицах, возвышает свой голос на площадях;21на углах шумных улиц кричит она и при входе в городские ворота держит речь:22«До каких же пор вы, простаки, будете любить свою простоту? Сколько же ещё глумливые будут наслаждаться насмешками, а глупцы – ненавидеть знание?23Если бы вы ответили на укор мой, я излила бы на вас мой дух и открыла бы вам свои мысли.24Но раз вы отвергли меня, когда я призывала, и никто не внимал, когда я протягивала вам руку,25раз вы пренебрегли всеми моими советами и не приняли моего укора,26то и я в свой черёд посмеюсь над вашей бедой, поиздеваюсь, когда поразит вас ужас, –27когда поразит вас ужас, как буря, и беда пронесётся над вами, как вихрь, когда горе и скорбь вас подавят.28Тогда будут звать меня, но я не отвечу, будут искать меня, но не найдут.29Раз они знание возненавидели и страх перед Вечным не избрали,30раз мой совет не приняли и укор мой с презрением отвергли –31то они будут вкушать горькие плоды своих деяний и получат сполна от своих замыслов.32Ведь своенравие убьёт простаков, и беспечность погубит глупцов,33но слушающий меня будет жить безопасно и спокойно, не страшась беды».
Библия, ревизирано издание
Притчите – мъдрост и поука
1Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,2записани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,3за да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,4за да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,5за да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,6за да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.7Страхът от ГОСПОДА е начало на* мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката.
Съвет към младите хора
8Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението* на майка си,9защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.10Сине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!11Ако кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,12както адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,13ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,14ще хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, –15сине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,16защото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.17Защото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.18И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.19Такива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Призивът на мъдростта
20Превъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,21вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:22Глупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?23Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.24Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,25но отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми –26то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,27когато ви нападне страхът – като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,28тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.29Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от ГОСПОДА,30не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,31затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.32Защото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.33А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.