Offenbarung 14 | Священное Писание, Восточный перевод

Новая песнь на горе Сион

1 Я посмотрел и увидел Ягнёнка. Он стоял на горе Сион, и с Ним было сто сорок четыре тысячи человек, у которых на лбу было написано имя Ягнёнка и имя Его Отца. 2 Я слышал шум с небес, он напоминал одновременно шум могучих вод, раскаты сильного грома и звук, который производят арфисты, играющие на своих арфах. 3 Они поют новую песнь перед троном, перед четырьмя живыми существами и перед старцами. Эту песнь не мог никто выучить, кроме ста сорока четырёх тысяч искупленных с земли. 4 Это были те, кто не осквернил себя с женщинами, оставшись девственниками*. Они всюду шли за Ягнёнком, куда бы Он ни шёл. Они были искуплены из всего человечества и освящены как первые плоды* для Всевышнего и Ягнёнка. 5 В их словах не нашлось никакой лжи, они непорочны*.

Три ангела

6 Потом я увидел ещё одного ангела, летящего посреди неба. У него была Радостная Весть, которая вечна, чтобы провозгласить её живущим на земле – всем племенам, родам, языкам и народам. 7 – Бойтесь Всевышнего, – громко говорил ангел, – и воздайте Ему славу, потому что наступил час суда Его. Поклонитесь Создавшему небо и землю, море и источники вод*. 8 За ним следовал второй ангел. Он говорил: – Пал, пал великий Вавилон!* Он напоил все народы доводящим до безумия вином своего разврата*. 9 Вслед за ними последовал третий ангел. Он громко говорил: – Кто поклоняется зверю и его изображению и кто принимает клеймо на свой лоб или на руку, 10 тот будет пить вино ярости Всевышнего, вино неразбавленное, приготовленное в чаше Его гнева, и будет мучиться в горящей сере на глазах у святых ангелов и Ягнёнка. 11 Для поклоняющихся зверю и его изображению и для принявших клеймо с его именем не будет покоя ни днём ни ночью, и дым их мучений будет подниматься вечно*. 12 Это призыв к святому народу Всевышнего, тем, кто соблюдает повеления Всевышнего и верен Исе, проявлять терпение. 13 И я услышал с небес голос: – Запиши: отныне благословенны те, кто умирает с верой в Повелителя. – Да, – говорит Дух, – теперь они отдохнут от своих трудов, и их дела будут вознаграждены.

Жатва на земле

14 Я посмотрел и увидел белое облако. На облаке сидел Некто, похожий на человека*. На Его голове был золотой венец, и в руке Он держал острый серп. 15 Затем из храма вышел ещё один ангел и громко сказал Сидящему на облаке: – Пошли Свой серп и пожни, потому что время жатвы уже настало, и урожай на земле уже созрел. 16 Тогда Сидящий на облаке взмахнул Своим серпом над землёй, и на земле был собран урожай. 17 Потом из небесного храма вышел ещё один ангел, у него тоже в руке был острый серп. 18 И ещё один ангел вышел от жертвенника, где он заведовал огнём. Он громко крикнул ангелу, у которого был острый серп: – Пошли твой острый серп и собери грозди винограда с виноградника земли, потому что ягоды его уже созрели. 19 Ангел взмахнул своим серпом над землёй, собрал виноград и кинул его в великую давильню* ярости Всевышнего. 20 Виноград был потоптан в давильне, которая за городом, и из неё рекой потекла кровь. Эта река крови была длиной в триста километров* и по глубине достигала коням до уздечек*.

Библия, ревизирано издание

Песента на изкупените 144000 души

1 И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. 2 И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. 3 Те пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. 4 Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са целомъдрени; те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца. 5 И в устата им няма лъжа; те са непорочни.

Трима ангели възвестяват съд

6 И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. 7 Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. 8 И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване. 9 И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, 10 той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца. 11 И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. 12 Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус. 13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът. – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях.

Земята е узряла за съд

14 Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп. 15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла. 16 И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната. 17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп. 18 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. 19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. 20 А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадия*.

Offenbarung 14 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание