1И Он стал говорить с ними притчами. – Один человек посадил виноградник, обнёс его забором, выкопал яму для давильни* и построил сторожевую башню*. Он отдал виноградник внаём виноградарям, а сам уехал в далёкую страну.2Когда пришло время, он послал раба к виноградарям, чтобы тот забрал у них причитающуюся ему часть урожая.3Но виноградари схватили раба, избили и отослали с пустыми руками.4Тогда хозяин послал к ним другого раба; но они разбили ему голову и издевались над ним.5Хозяин послал ещё одного раба; его виноградари убили. Он посылал ещё многих рабов, но виноградари одних избивали, других убивали.6В конце концов у хозяина остался только его единственный любимый сын. Он послал его к ним последним. «Сына-то моего они устыдятся», – думал он.7Но виноградари сказали друг другу: «Это наследник. Давайте убьём его, и наследство будет нашим».8Они схватили его, убили и выбросили из виноградника.9Что же сделает хозяин виноградника? Конечно же, он придёт и убьёт виноградарей, а виноградник отдаст другим.10Разве вы не читали в Писании: «Камень, Который отвергли строители, стал краеугольным.11Это совершил Вечный, и как это удивительно для нас!»*12Когда предводители народа поняли, что эту притчу Иса рассказал о них, они хотели арестовать Его, но побоялись народа. Поэтому они оставили Его и ушли.
Вопрос об уплате налогов
13Потом они подослали к Исе блюстителей Закона и сторонников правителя Ирода, чтобы те поймали Его на слове.14Подойдя к Исе, они сказали: – Учитель! Мы знаем, что Ты Человек честный и не стремишься никому угодить. Ты беспристрастен и истинно учишь пути Всевышнего. Следует ли платить налог римскому императору или нет? Платить нам или не платить?15Иса, зная их лицемерие, сказал: – Вы хотите поймать Меня на слове? Принесите Мне посмотреть серебряную монету*.16Ему принесли монету, и Он спросил: – Кто на ней изображён и чьё на ней имя? – Императора, – ответили они.17– Отдавайте императору то, что принадлежит императору, а Всевышнему – то, что принадлежит Всевышнему, – сказал им Иса. Они были поражены Его ответом.
Вопрос о воскресении мёртвых
18К Исе подошли саддукеи*, которые утверждают, что нет воскресения мёртвых. Они спросили Его:19– Учитель, Муса написал, что если у кого-либо умрёт брат, оставив жену, но не оставив детей, то он должен жениться на вдове и восстановить род своему брату*.20Было семеро братьев. Первый женился и умер, не оставив потомства.21На вдове женился его брат и тоже умер, не оставив потомства. То же самое произошло и с третьим.22Брали её за себя все семеро, и никто из них не оставил после себя детей. После всех умерла и женщина.23Чьей женой будет эта женщина после воскресения? Ведь все семеро были женаты на ней.24Иса ответил им: – Не потому ли вы заблуждаетесь, что не знаете ни Писания, ни силы Всевышнего?25Воскресшие из мёртвых не будут ни жениться, ни выходить замуж, а будут как ангелы на небесах.26А о том, что мёртвые воскресают, разве вы не читали в Таурате, в книге Мусы, историю о терновом кусте? Там Всевышний сказал Мусе: «Я – Бог Ибрахима, Бог Исхака и Бог Якуба»*.27Он Бог не мёртвых, а живых. Вы глубоко заблуждаетесь.
Самое важное повеление
28Один из учителей Таурата, слушая этот спор, заметил, как хорошо ответил Иса, и спросил у Него: – Какое из повелений в Законе самое важное?29Иса ответил: – Самое важное повеление – это: «Слушай, Исраил! Вечный – наш Бог, Вечный – един*.30Люби Вечного, Бога твоего, всем сердцем и всей душой, всем разумом и всеми силами своими»*.31Второе повеление: «Люби ближнего твоего, как самого себя»*. Нет повелений важнее этих двух.32Учитель Таурата сказал: – Прекрасно, Учитель. Ты прав, говоря, что Всевышний один, и нет другого Бога, кроме Него.33Любить Его всем сердцем, всем разумом, всеми силами и любить ближнего, как самого себя, – это важнее, чем все всесожжения и жертвы.34Иса, видя, как разумно ответил учитель Таурата, сказал ему: – Недалеко ты от Царства Всевышнего. С тех пор никто больше не решался задавать Ему вопросы.
Масих – Повелитель Давуда
35Продолжая учить в храме, Иса сказал: – Почему учители Таурата говорят, что Масих – лишь сын Давуда?36Ведь сам Давуд сказал под водительством Святого Духа: «Вечный сказал моему Повелителю: сядь по правую руку от Меня, пока Я не повергну всех врагов Твоих к ногам Твоим»*.37Сам Давуд называет Масиха Повелителем. Как же в таком случае Он может быть всего лишь его сыном? Большая толпа слушала Ису с радостью.
Предостережение от лицемерия
38А Он учил: – Остерегайтесь учителей Таурата. Они любят наряжаться в длинные одежды и любят, когда их приветствуют в людных местах.39Они сидят на самых почётных местах в молитвенных домах и на званых обедах.40Они разоряют дома вдов и напоказ долго молятся. Таких ждёт очень суровое наказание.
Щедрое пожертвование бедной вдовы
41Сев напротив сокровищницы храма, Иса смотрел, как люди кладут в неё деньги. Многие богачи бросали помногу.42Но вот подошла бедная вдова и бросила две медные монетки*.43Иса подозвал учеников и сказал им: – Говорю вам истину, эта бедная вдова положила больше всех, кто клал в сокровищницу,44потому что все давали от своего избытка, а она от своей нищеты положила всё, что у неё было на жизнь.
Библия, ревизирано издание
Притча за злите земеделци
1И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина.2И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.3А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце.4Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.5Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.6Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.7А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше.8И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.9И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.10Не сте ли прочели това Писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.11От Господа е това. И чудно е в нашите очи“?12И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.
За плащането на данъка на императора
13Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.14И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?15Да даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий да го видя.16И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.17Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.
За възкресението на мъртвите
18След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха:19Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.20Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.21Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.22И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.23При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?24Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?25Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.26А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“?27Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
Най-голямата заповед
28А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички?29Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ;30ида възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“31А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма.32И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;33и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.34Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
Исус Христос и Давид
35И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син?36Сам Давид каза чрез Святия Дух: „Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие.“37Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.38И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите39и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;40тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение.
Лептата на бедната вдовица
41И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.42А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.43И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;44защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.