2.Mose 9 | Священное Писание, Восточный перевод

Пятое наказание: падёж скота

1 Вечный сказал Мусе: – Пойди к фараону и скажи ему: Так говорит Вечный, Бог евреев: «Отпусти Мой народ поклониться Мне.

2 Если ты откажешься и будешь удерживать их дальше,

3 рука Вечного поразит страшным мором твой скот в поле: лошадей, ослов, верблюдов, быков и коров, овец и коз.

4 Но Вечный сделает так, что между скотом Исраила и Египта будет различие: у исраильтян не падёт ни одно животное».

5 Вечный назначил время, сказав: – Завтра Вечный сделает так в этой земле.

6 На следующий день Вечный так и сделал. Весь скот египтян пал, но у исраильтян не пало ни одно животное.

7 Фараон послал людей, чтобы проверить это, и узнал, что ни одно животное исраильтян не пало. Но его сердце так и осталось упрямым, и он не отпустил народ.

Шестое наказание: нарывы

8 Вечный сказал Мусе и Харуну: – Возьмите по полной пригоршне золы из печи. Пусть Муса бросит её в воздух на глазах у фараона.

9 Она тонкой пылью будет витать над всем Египтом, и по всей стране на людях и на скоте появятся гнойные нарывы.

10 Они взяли золу из печи и предстали перед фараоном. Муса бросил золу в воздух, и на людях и скотине появились гнойные нарывы.

11 Чародеи не вышли к Мусе из-за нарывов, которые появились на них и на всех египтянах.

12 Но Вечный сделал сердце фараона упрямым, и он не послушал Мусу и Харуна, как Вечный и говорил Мусе.

Седьмое наказание: град

13 Вечный сказал Мусе: – Поднимись завтра рано утром, иди к фараону и скажи ему: Так говорит Вечный, Бог евреев: «Отпусти Мой народ поклониться Мне.

14 На этот раз Я накажу тебя, твоих приближённых и твой народ самыми страшными карами, чтобы ты знал: нет на земле подобного Мне.

15 Я мог бы занести руку и поразить тебя и твой народ мором, который смёл бы вас с лица земли.

16 Но Я возвысил* тебя для того, чтобы показать тебе Мою силу и чтобы имя Моё стало известно по всей земле.

17 Ты всё ещё против Моего народа и не отпускаешь его.

18 Так слушай: завтра в это время Я пошлю такой страшный град, какого Египет не знал со времён своего основания.

19 Поэтому прикажи отвести скот и всё, что у тебя есть в безопасное место. Град будет падать на всех людей и животных, которые останутся в поле без прикрытия. И все они погибнут».

20 Те приближённые фараона, которые испугались слов Вечного, поспешили увести рабов и скот.

21 А те, которые пренебрегли посланием Вечного, оставили рабов и скот в поле.

22 Вечный сказал Мусе: – Подними руку к небу, и град падёт на Египет: на людей, на животных и на всё, что растёт в полях Египта.

23 Муса поднял посох к небу, и Вечный послал гром и град. Молния ударила в землю. Вечный обрушил град на землю Египта.

24 Повсюду шёл град и били молнии. Такой бури не было в Египте с тех пор, как в нём поселились люди.

25 По всему Египту град разил на полях и людей, и животных. Град побил всё, что росло в полях, и поломал деревья.

26 Только в земле Гошен, где жили исраильтяне, града не было.

27 Фараон послал за Мусой и Харуном. – На этот раз я согрешил, – сказал он им. – Вечный прав, а я и мой народ виновны.

28 Помолитесь Вечному, довольно с нас ужасного грома и града! Я отпущу вас, вам больше не нужно оставаться.

29 Муса ответил: – Я выйду из города, воздену руки и помолюсь Вечному. Гром утихнет и града больше не будет для того, чтобы ты знал, что хозяин земли – Вечный.

30 Но я знаю, что ты и твои приближённые по-прежнему не боитесь Вечного Бога.

31 (Лён и ячмень погибли, потому что в ту пору ячмень колосился, а лён цвёл.

32 А пшеница и полба не погибли: они созревают позже.)

33 Муса ушёл от фараона, вышел из города и воздел руки в молитве к Вечному. Гром и град прекратились. Дождь больше не проливался на землю.

34 Фараон увидел, что дождь, град и гром прекратились, и опять согрешил: его сердце и сердца его приближённых оставались упрямыми.

35 Сердце фараона исполнилось упрямством, и он не отпустил исраильтян, как Вечный и говорил через Мусу.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

1 Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

2 Защото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш,

3 ръката на ГОСПОДА ще бъде върху добитъка ти, който е по полето, конете, ослите, камилите, говедата и овцете; и ще настане твърде тежък мор.

4 И ГОСПОД ще постави преграда между израилския и египетския добитък; от целия добитък на израилтяните нищо няма да умре.

5 И ГОСПОД определи срок, като каза: Утре Йехова ще стори това на земята.

6 На другия ден ГОСПОД стори това; целият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря.

7 Фараонът прати да видят и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на фараона беше упорито и той не пусна народа.

8 Тогава ГОСПОД каза на Моисей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека Моисей я пръсне към небето пред фараон;

9 и пепелта ще стане прах по цялата египетска земя и ще причини на хората и животните възпаление с гнойни циреи по цялата египетска земя.

10 И като взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и животните.

11 А влъхвите не можаха да стоят пред Моисей поради възпалението, защото влъхвите и всички египтяни бяха получили възпаление.

12 Но ГОСПОД закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, според както ГОСПОД беше предсказал на Моисей.

13 След това ГОСПОД каза на Моисей: Стани утре рано, застани пред фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

14 Защото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

15 Понеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята.

16 Но Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

17 Още ли се надигаш срещу народа Ми и не ги пускаш?

18 Ето, утре около това време ще изпратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес.

19 И така, сега прати да приберат бързо добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градушката ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се окаже на полето и няма да се прибере вкъщи; и те ще измрат.

20 И така, който от фараоновите служители се побоя от това, което ГОСПОД каза, прибра бързо вкъщи слугите и добитъка си;

21 а който не обърна внимание на казаното от ГОСПОДА, остави слугите и добитъка си по полето.

22 Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да удари град по цялата египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето по цялата египетска земя.

23 Моисей простря жезъла си към небето и ГОСПОД прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; ГОСПОД изпрати градушка по египетската земя.

24 Така имаше град и огън, размесен с града – град, много тежък, небивал в цялата египетска земя, откакто е заживял там народ.

25 В цялата египетска земя градушката изби всичко, което имаше по полето – и човек, и животно; градът очука и цялата трева по полето и изпочупи всички дървета по полето.

26 Само в Гесенската земя, където бяха израилтяните, не удари град.

27 Тогава фараонът изпрати да повикат Моисей и Аарон и им каза: Този път сгреших; ГОСПОД е праведен, а аз и народът ми сме нечестиви.

28 Помолете се на ГОСПОДА, защото ми додея от тези ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна и няма вече да останете.

29 А Моисей му каза: Щом изляза от града, ще протегна ръцете си към ГОСПОДА и гръмовете ще престанат, и няма да има вече градушка, за да познаеш, че светът е ГОСПОДЕН.

30 Обаче зная, че ти и служителите ти още няма да се уплашите от ГОСПОДА Бога.

31 (Ленът и ечемикът бяха съсипани, защото ечемикът беше на класове и ленът вързваше семе;

32 но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.)

33 И така, Моисей излезе от двореца на фараона извън града и протегна ръцете си към ГОСПОДА; и гръмовете и градушката престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

34 Но след като фараонът видя, че престанаха дъждът, градът и гръмотевиците, той пак съгреши и закорави сърцето си, той и служителите му.

35 Сърцето на фараона се закорави и той не пусна израилтяните, както ГОСПОД беше говорил чрез Моисей.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание