Jesaja 64 | Священное Писание, Восточный перевод

1 О, если бы Ты разорвал небеса и сошёл! Горы растаяли бы перед Тобой, 2 сгорели бы в огне, как хворост, и закипели бы, как вода. Сойди же, чтобы сделать имя Своё известным Твоим врагам, и тогда содрогнулись бы перед Тобой народы! 3 Когда Ты творил страшные дела, которых мы не ждали, Ты спускался, и горы тряслись пред Тобой. 4 С древних времён никто не слышал, никакое ухо не внимало, никакой глаз не видел другого бога, кроме Тебя, который так действовал бы ради уповающих на него. 5 Ты встречаешь тех, кто с радостью творит Твою правду, кто помнит о Твоих путях. Но мы согрешили, и Ты прогневался; долго мы держались за свои грехи. Будем ли мы избавлены? 6 Все мы стали как нечистый; все наши праведные дела – как запачканная месячными тряпка. Все мы вянем, как лист, и грехи наши, точно ветер, уносят нас прочь. 7 Никто не призывает Твоего имени и не хочет держаться за Тебя. Поэтому Ты скрыл от нас Своё лицо и отдал нас во власть наших грехов. 8 И всё-таки, Вечный, Ты – Отец наш; мы – глина, а Ты – наш горшечник; все мы – дело Твоих рук. 9 Не гневайся, Вечный, без меры, не вспоминай наших грехов вовеки. О, взгляни на нас, молим Тебя, ведь все мы – народ Твой. 10 Твои священные города стали пустыней, даже Сион – пустыня, Иерусалим – разорённое место. 11 Наш святой и славный храм, где наши предки возносили Тебе хвалу, сожжён огнём, и всё, чем мы дорожили, лежит в развалинах. 12 И после всего этого, Вечный, Ты будешь удерживаться? Ты будешь хранить молчание и наказывать нас без меры?

Библия, ревизирано издание

1 О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти, 2 както когато огън изгаря храстите и огън прави водата да ври, за да стане името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти, 3 когато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме! О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти! 4 Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог, освен Тебе, да е извършил такива дела за онези, които го чакат. 5 Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим. 6 Защото всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър. 7 И няма човек, който да призовава името Ти, който да се пробуди, за да се хване за Тебе; защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил поради беззаконията ни. 8 Но сега, ГОСПОДИ, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти – грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка. 9 Недей се гневи силно, ГОСПОДИ, недей помни вечно беззаконието; ето, погледни, молим Ти се, че ние всички сме Твой народ. 10 Твоите святи градове запустяха; Сион запустя, Йерусалим е опустошен. 11 Нашият свят и красив дом, където бащите ни Те славословеха, беше изгорен с огън; и всичките ни скъпи неща запустяха. 12 Пред вид на това ще се въздържиш ли, ГОСПОДИ? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?

Jesaja 64 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание