1– Кто это идёт из Эдома*, из Боцры* в одеяниях красного цвета? Кто это в великолепной одежде выступает в величии Своей силы? – Это Я, возвещающий оправдание, имеющий силу спасать.2– Почему одежды Твои красны, как у топчущих виноград в давильне?3– Я топтал в давильне один; никого из народов со Мною не было. Я топтал их в Своём гневе, попирал их в негодовании. И брызгала их кровь Мне на одежды; Я запятнал всё Моё одеяние.4Я решил, что пришло время спасти Мой народ, что настал день воздать их врагам.5Я посмотрел, но помощника не было, был потрясён, что никто не помог. Тогда рука Моя принесла Мне победу, и негодование Моё Меня поддержало.6Я топтал народы в Своём гневе; в Своём негодовании напоил их и вылил их кровь на землю.
Молитва о милости
7Вспомню о милостях Вечного, о славных делах Его, обо всем, что Он для нас совершил; вспомню о великодушии Его к Исраилу, что явил Он по милосердию Своему и по великой Своей любви.8Он сказал: «Несомненно, они – Мой народ, сыновья, которые Мне не солгут» – и стал их Спасителем.9Во всех их горестях Он горевал вместе с ними, и Ангел Его присутствия* спасал их. По любви Своей и милости Он их искупил, поднял их и носил во все древние дни.10Но они восстали и огорчили Святого Духа Его. И Он стал им врагом, и Сам воевал с ними.11Тогда народ Его вспомнил древние дни, дни Мусы, Его раба: «Где Тот, Кто вывел их из моря вместе с пастухом Своего стада? Где Тот, Кто дал им Своего Святого Духа,12Тот, Чья могучая рука всегда была с Мусой, Кто разделил перед ними воды, чтобы добыть Себе вечную славу,13Кто через бездны вёл их?* Словно конь в степи, не спотыкались они;14словно стадо, что спускается на равнину, они получили покой от Духа Вечного». Так вёл Ты народ Свой, чтобы прославить имя Своё.15Посмотри вниз с небес, взгляни из Своего святого и славного жилища! Где Твои ревность и мощь? Твои сострадание и милость от нас удалились.16Но Ты же Отец наш; пусть не знает нас Ибрахим, и не признаёт Якуб*, Ты, Вечный, наш Отец, наш Искупитель – вот Твоё имя издревле.17Зачем, Вечный, Ты сводишь нас с Твоих путей и ожесточаешь наши сердца, чтобы мы Тебя не боялись? Обратись ради рабов Твоих, ради этих родов – наследия Твоего.18Недолгое время Твой святой народ владел землёй – ныне наши враги растоптали святилище Твоё.19Мы уподобились тем, кем Ты никогда не правил, тем, над кем не провозглашалось Твоё имя.
Библия, ревизирано издание
Божията победа над народите
1Кой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам.2Защо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин?3Аз сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло.4Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана.5Аз разгледах, но нямаше кой да помага, и се зачудих, че нямаше кой да подкрепя; затова Моята мишца Ми изработи спасение и Моята ярост – тя Ме подкрепи.6Аз стъпках племената в гнева Си, опих ги с яростта Си и излях кръвта им в земята.7Ще спомена милосърдията ГОСПОДНИ, причините за хвалене на ГОСПОДА за всичко, което ни е подарил ГОСПОД, и за голямата благост към Израилевия дом, която им показа според щедростите Си и според премногото Си милости.8Защото каза: Наистина те са Мой народ, деца, които няма да постъпят невярно; така им стана Спасител.9Във всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни.10Но те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух; затова Той се обърна и им стана неприятел, и сам воюва против тях.11Тогава народът Му си спомни за старите Моисееви времена и казваха: Къде е Онзи, Който ги изведе от морето чрез пастирите на стадото Си? Къде е онзи, който положи Святия Си Дух сред тях?12Който направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, за да си придобие вечно име?13Който ги води през бездната, като кон през пасбище, без да се препънат?14Духът ГОСПОДЕН ги успокои като добитъка, който слиза в долината; така си водил народа Си, за да си придобиеш славно име.
Молитва за милост и помощ
15Погледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище, къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдие и щедрости не достигат до мене.16Защото Ти си наш Отец, ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израил; Ти, ГОСПОДИ, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.17Защо си допуснал, ГОСПОДИ, да се отклоняваме от пътищата Ти, да ожесточаваме сърцата си, за да не се боим от Тебе? Върни се заради слугите Си – племената на Твоето наследство.18Малко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти.19Ние сме станали като онези, над които Ти никога не си владял, като онези, които не са били наричани с името Ти.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.