Jeremia 8 | Священное Писание, Восточный перевод

1 В то время, – возвещает Вечный, – кости царей и правителей Иудеи, кости священнослужителей, пророков и жителей Иерусалима будут выброшены из могил.

2 Их раскидают под солнцем, луной и звёздами, которые они любили, которым служили и следовали, которые вопрошали и которым поклонялись. Их не соберут и не захоронят; они будут, как отбросы, валяться на земле.

3 Куда бы Я ни изгнал всех уцелевших из этого злого народа, они смерть предпочтут жизни, – возвещает Вечный, Повелитель Сил.

Грех и наказание

4 – Скажи им: Так говорит Вечный: «Разве те, кто упал, не пытаются встать? Разве те, кто сбился с пути, не возвращаются?

5 Почему же этот народ отвернулся от Меня? Почему же Иерусалим всегда отворачивается от Меня? Они крепко держатся за ложь и отказываются вернуться.

6 Я внимал и слушал, но они не говорят правды. Никто не кается в беззаконии, говоря: „Что я сделал?“ Каждый держится своего пути, точно конь, мчащийся на битву.

7 Даже аист в небе знает свои сроки, и горлица, и ласточка, и журавль знают время перелёта. Но Мой народ не знает Закона Вечного.

8 Как вы можете говорить: „Мы мудры, и Закон Вечного у нас“, когда на самом деле в ложь превращает его лживое перо писарей?

9 Опозорятся мудрецы, ужаснутся и запутаются в силках. Если они отвергли слово Вечного, то в чём же их мудрость?

10 За это Я отдам их жён другим и их поля – новым владельцам. Все они, от малого до великого, жаждут наживы; от пророка и до священнослужителя – все поступают лживо.

11 Лечат серьёзную рану Моего народа так, как будто это простая царапина. „Мир, мир“, – говорят, а мира нет.

12 Не стыдно ли им за их мерзости? Нет, им ни капли не стыдно, и они не краснеют. За это падут они среди павших, будут повержены, когда Я накажу их, – говорит Вечный. –

13 Я уничтожу их урожай, – возвещает Вечный. – Ни гроздьев не останется на лозе, ни плодов – на инжире, и увянут их листья. То, что Я дал им, будет у них отобрано».

14 Что же мы сидим? Собирайтесь! Побежим в укреплённые города; там и погибнем! Вечный, наш Бог, обрёк нас на погибель и поит нас водой отравленной, потому что мы согрешили против Него.

15 Ждём мы мира, а ничего доброго нет; ждём времени исцеления, а вместо этого – ужасы.

16 Уже в Дане слышен храп вражьих коней; от ржания их жеребцов содрогается земля. Враг пришёл разрушить страну и всё, что в ней есть, город и всех, кто живёт в нём.

17 – Вот Я насылаю на вас гадюк, ядовитых змей, против которых нет заклинаний, и они будут вас жалить, – возвещает Вечный.

18 Нет мне утешения в скорби, изнемогает сердце моё.

19 Слышен вопль моего народа из далёкой страны: «Неужели Вечный не на Сионе? Неужели там больше нет Царя?» – Зачем они досаждали Мне своими идолами, ничтожными, чужеземными? – говорит Вечный.

20 – Жатва прошла, кончилось лето, а мы всё не спасены.

21 Из-за страданий моего народа я страдаю; я скорблю, и объял меня ужас.

22 Неужели нет бальзама в Галааде?* Неужели там нет врача? Так почему же не исцеляются раны моего народа?

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

1 В онова време, казва ГОСПОД, ще извадят от гробовете им костите на Юдейските царе и на техните първенци, костите на свещениците и на пророците, и костите на йерусалимските жители;

2 и ще ги пръснат пред слънцето и луната, и пред цялото небесно воинство, които те обичаха, на които служиха и които последваха, които потърсиха и на които се поклониха; тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани, а ще служат за тор по лицето на земята.

3 И смъртта ще бъде по-желана от живота за всички останали, оцелели от този лош род, които биха останали във всички места, където бих ги изгонил, казва ГОСПОД на Силите.

Грях и наказание

4 При това им кажи: Така казва ГОСПОД: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?

5 И така, защо се отби този йерусалимски народ с неизменимо отбиване, като се прилепват за измамата и не искат да се върнат?

6 Слушах и чух, но те не говореха право; няма кой да се кае поради злото си и да каже: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще, както кон, който стремително тича в боя.

7 Даже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си; а Моят народ не знае закона ГОСПОДЕН.

8 Как казвате: Ние сме мъдри и законът ГОСПОДЕН е с нас? Ето, наистина и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.

9 Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати; ето, отхвърлиха словото ГОСПОДНЕ; и каква мъдрост има в тях?

10 Затова ще дам жените им на други и нивите им – на онези, които ще ги завладеят; защото всеки, от малък до голям, се е предал на сребролюбие; от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо.

11 И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на народа Ми, като казваха: Мир, мир! А пък няма мир.

12 Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще падат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва ГОСПОД.

13 Напълно ще ги изтребя, казва ГОСПОД; няма да има гроздове на лозата, нито смокини на смокинята и листът ще повехне, и даже това, което съм им дал, ще избяга от тях.

14 Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там; защото ГОСПОД, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме пред ГОСПОДА.

15 Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, време на изцеление – но, ето, смущение.

16 Пръхтенето на конете му се чу от Дан; цялата страна се потресе от гласа на цвиленето на яките му коне; защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, което има по нея, града и онези, които живеят в него.

17 Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, които не могат да бъдат омаяни, а ще ви хапят, казва ГОСПОД.

18 Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дъно изнемощяло.

19 Ето гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: ГОСПОД не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?

20 Премина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме.

21 Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми; помрачен съм; ужас ме обзе.

22 Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? И така, защо изцеляването на дъщерята на народа Ми не се по-добри?

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.