Apostelgeschichte 5 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

Apostelgeschichte 5 | Священное Писание, Восточный перевод

Анания и Сапфира

1 Один же человек, по имени Анания, вместе со своей женой Сапфирой продал своё имение 2 и часть вырученной суммы утаил, причём его жена знала об этом. Остальное же он принёс и положил к ногам посланников Масиха. 3 Петир сказал ему: – Анания, как это сатана мог завладеть твоим сердцем настолько, что ты солгал Святому Духу и утаил часть денег, которые ты получил за проданную землю? 4 Ведь земля до того, как ты её продал, была твоей, и деньги, которые ты за неё получил, тоже твои. Почему же ты замыслил такое? Ты солгал не людям, а Всевышнему. 5 Как только Анания услышал эти слова, он упал мёртвым. Все присутствующие сильно испугались. 6 Подошли молодые люди, завернули его тело, вынесли и похоронили. 7 Часа три спустя пришла его жена, ничего не знавшая о происшедшем. 8 Петир спросил её: – Скажи мне, вы с мужем за такую-то сумму продали землю? – Да, – ответила она, – за такую. 9 Петир сказал ей: – Что это вы сговорились испытывать Духа Вечного Повелителя? Ты слышишь шаги у дверей? Это возвращаются хоронившие твоего мужа. Они и тебя вынесут. 10 И в тот же момент она упала к его ногам мёртвой. Молодые люди вошли и, найдя её мёртвой, вынесли и похоронили её рядом с мужем. 11 Всей общиной верующих и всеми, кто об этом слышал, овладел великий страх.

Знамения и чудеса

12 Через посланников Масиха в народе совершалось много знамений и чудес. Все верующие собирались вместе в колоннаде Сулеймана. 13 И никто из случайных людей не решался к ним присоединяться, хотя народ их очень уважал. 14 Верующих же в Повелителя Ису становилось всё больше и больше, и мужчин, и женщин. 15 Люди выносили на улицы больных, клали их на носилках и постелях, чтобы хоть тень Петира упала на них, когда он будет проходить мимо. 16 И из городов, что были близ Иерусалима, приходили толпы людей. Они приносили больных и одержимых нечистыми духами, и все исцелялись.

Преследования посланников Исы Масиха

17 Тогда верховный священнослужитель и все его приближённые, члены религиозной партии саддукеев, переполнились завистью. 18 Они арестовали посланников Масиха и заключили их в народную темницу. 19 Однако ангел от Вечного ночью открыл ворота темницы и вывел их. 20 – Идите, станьте в храме, – сказал он, – и говорите людям о новой жизни. 21 Они послушались и, придя рано утром в храм, начали учить. Когда прибыли верховный священнослужитель и его приближённые, они созвали Высший Совет и всех старейшин Исраила и послали в темницу за посланниками Масиха. 22 Но когда стражники пришли в темницу, то не нашли их там и, возвратившись, доложили: 23 – Темничные ворота надёжно закрыты, у ворот стоит охрана, но когда мы вошли внутрь, мы никого там не нашли. 24 Выслушав их, начальник храмовой стражи и главные священнослужители пришли в недоумение – что бы это значило? 25 Потом кто-то пришёл и сообщил им: – Люди, которых вы заключили в темницу, стоят в храме и учат народ. 26 Тогда начальник стражи пошёл со стражниками и привёл посланников Масиха. Они не применяли силу, потому что боялись, что народ может побить их камнями. 27 Посланников Масиха ввели и поставили перед Высшим Советом. Верховный священнослужитель сказал им: 28 – Мы вам строго запретили учить от имени Исы, но вы весь Иерусалим наполнили своим учением и к тому же обвиняете нас в смерти Этого Человека. 29 Петир и другие посланники Масиха ответили: – Мы должны больше подчиняться Всевышнему, чем людям! 30 Бог наших предков воскресил Ису, Которого вы убили, повесив на дереве*. 31 Но Всевышний вознёс Его и посадил по правую руку от Себя как Вождя и Спасителя, чтобы дать народу Исраила возможность покаяния и прощения грехов. 32 Свидетели этому – мы и Святой Дух, Которого Всевышний дал тем, кто послушен Ему. 33 Когда присутствующие услышали это, они пришли в ярость и хотели убить посланников Масиха. 34 Но тогда встал один из членов Высшего Совета, блюститель Закона* по имени Гамалиил, учитель Таурата, уважаемый всем народом. Он велел вывести посланников Масиха на некоторое время. 35 Затем он сказал: – Исраильтяне, хорошо подумайте о том, что вы собираетесь сделать с этими людьми. 36 Не так давно объявился здесь Февда, выдававший себя за кого-то великого. За ним пошло около четырёхсот человек, но когда он был убит, то все его последователи разбежались, и всё окончилось ничем. 37 После него был Иуда из Галилеи. Он появился во время переписи и увлёк народ за собой. Он тоже погиб, и его последователи рассеялись. 38 Поэтому в данном случае вот вам мой совет: оставьте этих людей. Отпустите их. Если их начинание от людей, то оно обречено на провал. 39 Если же оно от Всевышнего, то вы не сможете их остановить, а лишь сами окажетесь противниками Всевышнего. Его речь убедила присутствующих. 40 Они призвали посланников Масиха и приказали их избить. Потом они ещё раз запретили им говорить от имени Исы и отпустили. 41 Посланники Масиха покинули Совет, радуясь тому, что они оказались достойными понести такое бесчестие ради имени Исы. 42 И каждый день в храме и по домам они продолжали учить и возвещать Радостную Весть о том, что Иса и есть Масих.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Анания и Сапфира

1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот 2 и задържа нещо от стойността със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите. 3 А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата? 4 Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога. 5 И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха. 7 След като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото. 8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? А тя отговори: За толкова. 9 А Петър каза: Защо се наговорихте да изпитате* Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата и ще изнесат и теб. 10 И тя начаса падна до краката му и издъхна; а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа. 11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

Други чудеса на апостолите

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор; 13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше; 14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се присъединяваха), 15 така че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, така че когато минава Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. 16 Събираше се още и множество от градовете около Йерусалим, които носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха.

Апостолите пред Синедриона

17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, които съставляват садукейската секта, и, изпълнени със завист, 18 сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата и като ги изведе, им каза: 20 Идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на този вечен живот. 21 Те, като чуха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и онези, които бяха с него, и като свикаха Синедриона и всички старейшини на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите. 22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; върнаха се и известиха: 23 Намерихме тъмницата заключена много здраво и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре. 24 А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение поради тях и се чудеха какво ще последва от това. 25 Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. 26 Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни. 27 И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита: 28 Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, изпълнили сте Йерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек. 29 А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците. 30 Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го проковахте на дърво. 31 Него Бог въздигна отдясно на Себе Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и прощение на греховете. 32 И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват. 33 А те, като чуха това, късаха се от яд и възнамеряваха да ги убият.

Съветът на Гамалиил

34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да изведат апостолите навън за малко време; 35 и каза на събранието: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци. 36 Защото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха. 37 След него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. 38 И сега ви казвам: отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне; 39 но ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога. 40 И те го послушаха; и като повикаха апостолите, бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха. 41 А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име. 42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос.