Apostelgeschichte 27 | Священное Писание, Восточный перевод
Паул отправляется в Рим
1Когда было решено, что мы отправимся в Италию, Паула и других заключённых передали римскому офицеру по имени Юлий, из императорского полка.2Мы сели на корабль из Адрамиттия, который должен был заходить в порты провинции Азия, и отправились в путь. С нами был македонянин Аристарх из Фессалоник.3На следующий день мы причалили в Сидоне. Юлий хорошо обращался с Паулом и позволил ему навестить друзей, чтобы те позаботились о его нуждах.4Мы опять вышли в море и прошли Кипр с подветренной стороны, чтобы избежать встречного ветра.5Мы пересекли открытое море, омывающее берега Киликии и Памфилии, и причалили в ликийском городе Миры.6Там римский офицер нашёл корабль из Александрии, направлявшийся в Италию, и посадил нас на него.7В течение многих дней мы медленно продвигались вперёд и в конце концов, хотя и с трудностями, но прибыли в Книд. И так как ветер не давал нам двигаться в нужном направлении, мы подплыли к Криту со стороны Салмоны.8С трудом продвигаясь вдоль побережья, мы прибыли в место, называемое Хорошие Пристани, недалеко от города Ласеи.9Так как мы потеряли уже много времени и плавание становилось опасным, потому что даже иудейский осенний пост* уже прошёл, Паул предупредил их:10– Я вижу, что наше путешествие будет сопряжено с большой опасностью и тяжёлым ущербом не только для груза и корабля, но и для нашей жизни.11Римский же офицер, вместо того чтобы послушать Паула, последовал совету капитана и владельца корабля.12Порт этот был непригоден для зимовки, и большинство решило отправиться дальше, чтобы попытаться доплыть до Феникса и там зазимовать. Феникс был пристанью на Крите, открытой для юго-западного и северо-западного ветров.
Шторм
13Подул лёгкий южный ветер, и, решив, что он-то им и нужен, моряки подняли якорь и поплыли вдоль побережья Крита.14Немного времени спустя с острова подул ураганный северо-восточный ветер, называемый Эвракилоном.15Он подхватил корабль, который не мог двигаться против ветра. Тогда мы отдались на волю волн и носились, гонимые ветром.16Мы оказались с подветренной стороны маленького острова Кавда. Там нам с большими трудностями удалось сохранить лодку.17Когда её подняли на корабль, матросы провели канаты под кораблем и обвязали его. Из страха сесть на песчаные отмели Сирта, они спустили паруса* и продолжали плыть, носимые ветром.18Шторм так сильно бросал корабль, что на следующий день они стали сбрасывать груз за борт.19На третий день они своими руками выбросили за борт корабельные снасти.20Несколько дней не было видно ни солнца, ни звёзд, а шторм все бушевал. Мы уже потеряли всякую надежду на спасение.21Люди долго ничего не ели. Тогда Паул встал посреди них и сказал: – Вам следовало послушаться моего совета и не отплывать от Крита, тогда у вас не было бы этих бед и потерь.22Но сейчас ободритесь, никто из вас не погибнет, только корабль разобьётся.23Прошлой ночью мне явился ангел. Он был послан Всевышним, Которому я принадлежу и Которому служу.24Он сказал мне: «Паул, не бойся. Ты должен предстать перед императором, и Всевышний по Своей милости также даровал жизнь и всем, кто плывёт с тобой».25Так что не бойтесь! Я доверяю Всевышнему и верю, что всё будет так, как Он мне сказал.26Корабль будет выброшен на какой-нибудь остров.
Кораблекрушение
27На четырнадцатые сутки, когда нас всё ещё носило по Адриатическому морю*, в полночь матросы почувствовали, что мы приближаемся к земле.28Они замерили глубину, и оказалось, что глубина была тридцать шесть метров, а когда замерили немного позже, глубина была уже двадцать семь метров*.29Матросы боялись, что нас ударит о камни, и спустили с кормы четыре якоря, молясь, чтобы скорее наступил день.30Они попытались бежать с корабля и стали спускать спасательную лодку, делая вид, что хотят опустить якорь с носа корабля.31Но Паул сказал римскому офицеру и солдатам: – Если эти люди не останутся на корабле, то вам не спастись.32Тогда солдаты перерубили канаты, державшие лодку, и она упала в море.33На рассвете Паул стал уговаривать людей поесть. – Последние четырнадцать дней вы постоянно находитесь в напряжении и ничего ещё не ели, – сказал он. –34Я настоятельно советую вам поесть, и это поможет вам спастись. Ни у кого из вас даже волос с головы не упадёт.35Сказав это, Паул взял лепёшку, поблагодарил за неё Всевышнего перед всеми, разломил и стал есть.36Людей это ободрило, и все принялись за еду.37Всего на борту нас было двести семьдесят шесть человек.38Когда люди досыта поели, они стали облегчать корабль, выбрасывая в море зерно.39На рассвете они не узнали показавшуюся землю, но увидели бухту с песчаным берегом, к которому они и решили пристать, если удастся.40Обрубив якоря и оставив их в море, матросы развязали рулевые вёсла, подняли малый парус и направили судно к берегу.41Корабль налетел на песчаную косу и сел на мель. Нос глубоко увяз и был неподвижен, а корму разбивали волны.42Солдаты решили убить всех заключённых, чтобы никто из них, выплыв, не сбежал.43Но офицер хотел спасти Паула и остановил их. Он приказал тем, кто мог плавать, прыгать в воду первыми и плыть к берегу.44Остальные должны были добираться на досках и на обломках от корабля. Таким образом все благополучно выбрались на берег.
Библия, ревизирано издание
Пътуването за Рим
1И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.2И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.3На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.4И оттам, като станахме, плавахме на звет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.5И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.6Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.7И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон.8И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.9Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:10Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.11Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.12И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват.
Морската буря
13И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.14Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,15и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.16И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;17и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.18И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.19И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.20И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.21А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.22Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;23защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:24Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.25Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.26Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.27А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.28И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.29Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.30И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,31Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.32Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето.33А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.34Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.35И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.36От това всички се ободриха и ядоха и те.37А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.38След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
Корабокрушението
39И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.40И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.41Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.42И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.43Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,44а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.